Знамето на ГДР пък отказало да се вдигне при откриването на ВСК „Белмекен”
ПАЗАРДЖИК. Любопитни спомени изплуваха преди дни, когато прерязахме лентата на изцяло реновираната „Зона на здравето” - 46 години след първоначалното й откриване като първият в страната Работнически спортен комплекс. Ако се върнем в началото на юни 1974-а обаче Неизвестен, но любопитен факт е, че тогава се случват един след друг два гафа, замазани във всеобщата тържественост на събитието. В началото на юни 1974-а цял Пазарджик и околността се събират за рязането на лентата на новия комплекс с 12 спортни площадки и футболно игрище. Инициаторът за построяването на Зоната – заслужилият деятел на спорта Иван Симеонов (тогава завеждащ отдел „Физкултура, спорт и туризъм” на Окръжния съвет на Българските професионални съюзи), си спомня как първият секретар на побратимения с Пазарджик Карлмарксщат (сега Кемниц)
изпил менчето с водата погрешка
„Всички замръзнахме от изненада. Немският другар, забравил съм му името, бе част от чуждестранната делегация от ГДР, дошла специално за откриването. Още преди да започне церемонията и председателят на профсъюзите Драган Драганов да награди с медали „Отличник на спортното строителство” изпълнителите на обекта, едно момиче в национална носия ни посрещна на входа. Подаде на немския гост менчето с вода и здравец и от преводача се очакваше да му обясни, че трябва да го лисне за здраве. Не знаем какво му пошушна преводачът, но немецът изведнъж надигна менчето и започна жадно да пие. Станала беше грешка на преводача! Веднага след това обаче той се коригира и малкото останала вода бе лисната, както повелява ритуалът. Менчето го бях донесъл от вкъщи, специално за церемонията. То и сега си стои в битовата ми таванска стая”, смее се почетният гражданин на Пазарджик Иван Симеонов. Но неволите на организаторите не приключили с това. На новото футболно игрище излиза отборът ни по художествена гимнастика, който трябва да изпълни демонстрация. Прясно боядисаните седалки обаче все още цапат.
Това с ужас разбира цялата виетнамска делегация,
дошла точно по това време в Пазарджик по линия на профсъюзите…
„Виетнамците се изцапаха, гледаха си дрехите и не знаеха какво да правят. Веднага реагирахме и купихме нови рокли и панталони… Броени дни след откриването на Зоната на здравето, на 16 юни, започна четиридневната работническа спартакиада и нещата се задвижиха. Всички бяхме щастливи, че от едно бунище на десния бряг на Марица стана работнически спортен комплекс за чудо и приказ”, спомня си бай Иван. И разказва за друг любопитен случай с немско участие. При откриването на високопланинския комплекс „Белмекен” през май 1968-а, която се родее само с базите в Сиера Невада (Испания) и Колорадо спрингс (САЩ). Надморската височина от 2050 метра на Белмекен е идеална за подготовка на спортисти, защото така организмът се насища с червени кръвни телца, което води до по-активна кислородна обмяна в нормална обстановка. А с това се повишават значително издръжливостта и силата. Немците обаче имат значителен принос в строежа на базата. Неслучайно първоначално тя функционира почти като секретен обект и в продължение на 20 години са допускани само състезатели от България и ГДР, а условията са подробно описани в договор между двете държави.
„Още през 1966-а година
ние търсехме място за високопланинска спортна база, която да наподобява условията в Мексико
Защото там след 2 години щеше да започне олимпиадата. В групата бяха специалисти от ГДР, български специалисти, зам.-председателят на ЦС на БСФС Христоско Меранзов, председателят на Окръжния съвет на БСФС Славейко Кузев и аз (тогава бях зам.-председател на Окръжния съвет към Българския съюз за физкултура и спорт). Тръгнахме да оглеждаме потенциални места – първо бяхме на язовир „Батак”, но на специалистите не им хареса. Отидохме и на Юндола, но и там не им се стори достатъчно високо. Тогава влязохме в полите на Рила и стигнахме Белмекен. Язовирът още не беше построен. След няколко години щяха да го построят, тогава щеше да започне и строителството на цялата каскада, а на язовира щяха да тренират гребците от базата. Но стигнахме Белмекен и немците, и българите, бяха единодушни. Не е вярно това, че германците избрали мястото – просто и двете страни взаимно се допитваха и уважаваха компетентните си мнения. Две години по-късно ВСК „Белмекен” беше завършена и за откриването дойдоха много немски гости. В най-тържествения момент зазвуча химнът на Народна република България и знамето ни се издигна на пилона. Веднага след това зазвуча и химнът на ГДР
и тяхното знаме се издигна… до средата
И заседна там. Застопори се и - ни нагоре, ни надолу! Настана страшен смут, напразно се правеха опити да се задвижат макарите. Немците понечиха да си тръгнат, но ги задържахме. Свързахме се с немското посолство и там преводачите също помогнаха, докато нашите гости разберат, че проблемът не е политически, а чисто технически. Български и немски спортисти дружно се изкатериха на пилона и закачиха знамето на върха. А Димитър Корсемов, председател на Окръжния народен съвет в Пазарджик, награди строителите от името на държавата…”
Председателят на Общинския работнически спортен клуб Иван Симеонов знае много любопитни истории. На 5 август той ще навърши 90 години. Щастлив е, че е инициатор не само за някогашната Зона на здравето, но за други знакови обекти в Пазарджик като първия извънстоличен покрит плувен басейн в страната - с размери 25/12.50 м, двата открити плувни басейна с олимпийски размери (на ход е и тяхното възстановяване), паметникът на Христо Ботев и единствените в страната общински работнически спортни игри „Христо Ботев” и „Спортна есен”, които до момента имат общо 46 издания от 1990 година насам.
Дочо ЧАНЕВ
