В архивната рубрика „Театър, любов моя”, ви предлагаме интервю от 2009 година със свързаната с нашия театър Мартина Вачкова. Тя бе в неговия състав от 1982-а до 1985 година.
- Тук работеха много добри режисьори. Трупата беше страхотна, в нея влизаха най-талантливите актьори на българския театър и кино. Режисьори бяха Леон Даниел, Коко Азарян, Здравко Митков, Мария Ганева, Милен Пенев - най-добрият и любим мой приятел, моят професор Николай Люцканов.
Актьори бяха Кирчо Варийски, Пламен Сираков, Янина Кашева, Иван Танев, Митко Марин. Имахме фантастични приятелски отношения с тези хора. Беше наистина удоволствие да се работи с тях.
Много обичам няколко спектакли. Единият беше “Копче за сън” по Валери Петров, постановка на Здравко Митков. Костюмите бяха на Невена Кавалджиева, а музиката - на Юри Ступел. Беше прекрасно представление. Играли сме го из целия окръг.
Смятам за най-сериозно постижението си в спектакъла “Чудесна закуска за Крев кьор” на режисьорката Мария Ганева. Играехме със Светлана Славова и Анелия Ташева. Художничка пак беше Невена Кавалджиева. Много емоционална роля. Психически ме натоварваше това лудо момиче, което играех. Говорех на немски. Много тежка роля, но много си я обичам.
Оказва се, че и досега
хора от Пазарджик си спомнят нещата, които съм играла
Помня “Господин Пунтила и неговия слуга Мати”. Това беше най-успешната роля на Иво Русев, който е име за вашия град и е най-добрият актьор. Той остава верен на Пазарджик. Много си обичам ролята на Ема контрабандистката от тази пиеса.
Имам и едно друго представление, в което влязох по-късно - “Мата Хари” на Коко Азарян. Играех Тоничка - една певица. Много си обичах и тази роля. Невероятен шанс бе, че
бяхме не само колеги, но и приятели
После заедно с част от трупата се върнахме в София. Първи отидоха в Сатиричния театър Митко Марин, Пламен Сираков, Кирчо Варийски, Янина Кашева. Аз отидох там след третата си година, прекарана в Пазарджик.
Помня, че любимото ми място за разходка бе пазарът, отрупан с плодове и зеленчуци.
Покрай Пазарджик и Пламен Сираков заобичах волейбола. Имаше един турнир в Спортната зала, на който с Пламен бяхме редовни посетители.
В Пазарджик си взех и шофьорската книжка. По неговите улици съм се научила да карам много добре - нямам нито едно произшествие до ден днешен.
Имам много топли чувства към града, в който и днес живеят много мои приятели.