В архивната рубрика „Театър, любов моя” ви предлагаме интервю от 2009 година с незабравимия Тодор Коле, за да си спомним за него и за връзката му с пазарджишката сцена.
- Бях чувал, че в Пазарджик са започнали да правят пиесата “Двубой”. По лични причини ходех много често в пазарджишкия театър. Моята тогавашна съпруга беше актриса там. Изведнъж от ръководството на театъра констатираха, че работата с пиесата не върви. И тогава ме извика директорът Васил Спасов и ме попита искам ли да продължа работата с “Двубой”. До този момент не бях поставял пиеса в професионален театър. Приех при условие, че ми позволят да направя преразпределение на актьорския състав, който ще бъде ангажиран в постановката.
Така и стана. С художникът Георги Божилов-Слона седнахме да мислим сценографията. И така започна работата над пиесата. Репетирах с удоволствие. Връщам се към това време с много усмивки. Помня, че бях ангажирал актьорите Киро Кавадарков, Иво Русев, жена ми Адриана Палюшева, съпруга на бащата на вулгарните романи Христо Калчев - Ани Спасова, Георги Гърдев, Спас Захариев.
Стана много смешно представление. Не ми беше трудно да накарам актьорите да правят нещата, на които държах.
Но трябва да подчертая, че комедия се прави трудно. Доказал съм го с работата си. Драма се прави по-лесно. Аз слагам комедията на много по-високо ниво. Разбира се, нещата не трябва да се абсолютизират.
Помня, че имах три, четири случая, когато казвах на някой артист: “В този момент публиката ще те аплодира”. Но те не ми вярваха. И точно там, където бях посочил, се разнасяха бурни аплодисменти. Аз усетих още на репетициите, че актьорите достигат върхови моменти.
По-нататък ангажиментите ми в театъра и киното станаха големи и аз не повторих постановъчната си дейност.
Помня много добре, че спектакълът се игра 43 пъти на голяма сцена. Имаше невероятен успех. Това беше моето първо преживяване като режисьор. То не се забравя.
Тогава съставът на пазарджишкия театър беше много добър. Всяко представление се превръщаше в истински празник. Имаше много добро приятелство. Беше съвсем друг начинът на живот и на контактуване. Всичко беше плод на усилията на директора Васил Спасов. Той знаеше как да прави театър.
