Плавен преход и леки психологически хитринки ще са ни от полза
Отново е септември, а отпуските свършиха, а с тях идва стресът от влизането в работен режим. Как да се адаптираме към работата си, но да запазим ползите от лятната почивка и да си спестим депресията от връщането на работа. Пазарджишки психолози казват, че причините са основно в главата ни - хората очакват с трепет лятната си почивка, а краят и връщането към сивото ежедневие ги демотивират и потискат. Затова ни съветват да си осигурим плавен преход от почивката към всекидневните професионални ангажименти. Специалистите коментират, че
дължината на почивката не е от съществено значение, а настройването на организма
по времето на почивката и след това. По-важни от дължината на ваканцията са свободата в избора на занимания, откъсването от всекидневните ангажименти, натрупването на приятни емоции и спомени - дори ако не всеки ден е изпълнен с вълнение или релаксация. В науката се говори за необяснима депресия, определяна като следваканционен синдром, който обхваща всеки трети отпочинал си човек. Според специалистите, благоприятното въздействие на почивката върху здравето и благополучието започва да избледнява едва половин месец след завръщането ни към ежедневните задължения. Истината е, че ефектите от отпуската са краткотрайни, а този факт показва необходимостта да почиваме по-често през годината, за да запазим нивото на здраве и благополучие високо.
Да жертваме част от отпуската
Искаме ли да избегнем депресията, трябва да се върнем към обичайния ритъм на ставане от сън, хранене и активност пет дни преди да тръгнем отново на работа. Ако не изберем последната почивна сряда, то поне да е четвъртъкът. Не е препоръчително да се върнем на работа в понеделник или вторник, казват психолозите, защото попадането изведнъж в заплетените трудови проблеми до края на седмицата може да ни накара да се чувстваме така, все едно изобщо не сме си почивали. Най-добре е да започнем работа в четвъртък. Така ще имаме време да разгледаме само първостепенните задачи и да си съставим план за действие, който да обмислим през почивните дни. Връщането към обичайните ни дейности обаче изисква малко време. И това е нормално. Рискуваме да хвърлите много енергия в това да се справим с всичко от първия ден, след което настъпва бърза преумора. А и какво ще правим през следващите дни? Затова не трябва да се опитваме да работим на максимум от първия ден.
Именно първият ден е най-труден,
защото на организма му е необходимо време за психологическа и физиологична пренастройка и адаптация към позабравения ритъм. Да се заемем най-напред с нещо, което ни доставя удоволствие, или поне с това, което е по-лесно – например да отговорим на многото писма. Така ще можем да подредим и предстоящите си задачи и да се захванем с всичко по приоритети, за да не се претоварим рязко. Добре е да насочим положителните си емоции, натрупани по време на отпуска, в правилната посока. Същото важи и за дневния режим. Ако по време на отпуска си сме спали до късно и изведнъж трябва да ставаме в 6 или в 7, това е силен стрес за тялото и ума. Няма как да прекараме цял ден на работа, а вечерта да тичаме за покупки и да въртим домакинство, или да помагаме на жената за чиниите и гледането на децата. Резултатът е умора, недоспиване, понижена продуктивност. Не само работният ни режим, но и целият ни дневен ритъм има нужда да се настрои, преди да се заемем със задачите си пълноценно.
Психолози съветват
да си поставим цел, която да е с награда
А наградата да достигнем с извършването на точно определен обем работа. Наградата нашия труд може да е някаква отдавна мечтана покупка, гледането на любим филм, излизането в точно определено заведение... Мисълта при събуждане: "Ако днес работя добре, довечера непременно ще си поръчам онлайн билет за отложения от април за октомври концерт на хърватско-българския дует BRKOVI и „Контрол”!" Ако не е билет, да е блузка, маратонки или автомобилни стелки. Трябва да се научим на търпение, за да върви времето по-плавно. „Спомнете си как по време на отпуска 10 минути с усмивка на уста чакахте сервитьора да донесе вечерята. Тогава 10 минути не са ви се стрували толкова изнервящи. Пренесете това настроение в офиса
и останете "дзен",
правете по-често това упражнение”, казват психолози.
Плавният преход важи и за температурата. Септември е чудесен преходен месец от летните жеги към студените октомврийски дни. Но не трябва да се затваряме в офиса под климатика - все още можем да обядваме навън или да правим разходки, а това помага преходът ни от отпускарския летен сезон към зимата да е по-плавен и да ни спасява от депресия. Още повече, след последните жеги, времето се нормализира, така че - след работа не трябва да бързаме за вкъщи.
Други видове натискане на спирачките
са скатаването по време на работа (може да се гледа някой мач, концерт или филм, ако шефът не занича през рамото ни), взимането на болничен (това обаче понякога има обратен ефект, защото дойде ли време за работа, следотпускарската депресия ни захапва още по-здраво), плануването още отсега на следващата почивка (паралелно с разглеждането на цени на хотели и нискотарифни полети, може да заделим капаро за някоя грабваща оферта) и плуване в градска среда (къпането от времето на почивката може да се пренесе в градския басейн в Пазарджик, Велинград, Панагюрище, Стрелча… А след плуване е добре да нанесем на външната част на ръцете от рамото до лакътя тонизиращ гел – така ще поддържаме най-уязвимия участък на тялото ни във форма.)
Нормално е с връщането на работа да се връщаме и към лошите си навици. Те никнат върху стреса, но е добре да си наложим вето на привички като обяд на компютъра, пушене на прекалено много цигари, чесане по ушите и скърцане на зъби… Ветото трябва да важи и за паразитните мисли за това какво нече не можем да правим, а там го правехме и беше толкова хубаво… Просто е нужна добра стратегия и стресът си отива. Да бъдем активни и да не забравяме да редуваме рутинните си задачи с дейности, които ни носят удоволствие. Ако сме се мъчили с диети и упражнения месеци преди почивката, за да се стегнем за плажния сезон, добре е сега да продължим този ритъм – дори да не е във фитнеса или чрез сутрешен крос на Острова или в квартала, поне да не ползваме толкова често асансьора, а ако може, да изкачим стълбите и на бегом. После ще сме благодарни на това задъхване.
Храната също е важна за тонуса
Свежестта от починката може да се пренесе, ако включим в менюто си повече плодове и зеленчуци. Много скоро ще се почувстваме ободрени и енергични. Смути от горски плодове действа не само тонизиращо, но и пречиства от токсините, а лимони, портокали или дори чай от миналогодишни шипки, подсилва имунната ни система и психологически ни дава още едно оръжие срещу КОВИД-19 и всякакви други грипни опасности. Добре е след отпуската да се спазва двуседмична детоксикираща диета. За това време може да наблегнем на дребните плодове и зеленчуците – целина, цвекло, сливи. В комбинация можем да ползваме и леки разхлабващи средства, купени от близката аптека.
„Знаме”
