Забравената спортна история
В годината, в която Пазарджик е европейски град на спорта, е добре да си припомним или да научим неизвестни досега любопитни факти от историята на спорта не само в областния център, но и в някогашния Пазарджишки окръг. Свидетел, а в повечето пъти участник в тях или техен инициатор, е навършилият през август 90 години Иван Симеонов. Почетният гражданин на Пазарджик и заслужил деятел на спорта по него време зам.-председател на ОС на БСФС. Днес ви предлагаме първата от тях.
„Има една поговорка „Много пушек за нищо”, но не винаги е така. Беше 1959 г., когато с решение на Народното събрание административното деление на България се промени на 28 окръга. Точно по това време председателят на ОС на БСФС Тодор Кукуванов, който е родом от Дюлево, и моя милост, приехме новия спортен календар за годината и се заехме да организираме първото масово мероприятие по рода си – Празник на плодородието. Той се проведе в края на октомври на новия стадион (построен през 1957 г.) и носещ името на колоездача и партизанин Любен Шкодров-Максим. Началото беше тържествено. Бяхме подготвили специален Влак на плодородието – 6 електрокара, върху които са натоварени щайги с домати, краставици, ябълки, круши, грозде, дини… Влакът се водеше от „парен локомотив” – маскиран електрокар с комин, оформен в КК „Марица”. Имаше си началник-влак с униформа, палка и свирка, а композицията водеха младеж и девойка в народни носии. Отзад пък влака следваха танцовият състав от Мало Конаре с кларнетиста Георги Коев, певческата група от Пионерския дом, 600 ученици от гимназията в Стрелча… Учениците бяха подготвени за гимнастически упражнения и докарани на свой ред със специален влак от Пловдив, който бе отпуснат за случая от БДЖ… Всичко беше чудесно, но началото направо ни попари. От комина трябваше да излиза пара и за целта един офицер-химик от поделението беше подготвил реакцията с нафталин. Само че доста прекалил с дозата и като тръгна влакът, пушек започна да излиза бясно от всички възможни дупки и отверстия на локомотива. Уплашихме се, че ще принудим да се намесят пожарникарите. За щастие, това се случи в тунела преди излизането на влака. Тунелът се напълни с пушек, той се разнесе по целия стадион, а хората по трибуните си мислеха, че това е в сценария, но не виждаха откъде точно излиза целият този дим… В крайна сметка, парата си намери правилния отвор, влакът излезе от тунела и под звуците на военния оркестър цялата тържествена процесия мина по пистата пред всички зрители. Включително пред „началника на гарата” и официалните лица – новите административни ръководители – първият секретар Спас Господов и председателят на ОНС Михаил Гумнеров. Празникът мина чудесно, но пушекът ни държа влага доста време. А момчето, което караше „влака” – служител в консервния комбинат, дълги години си спомняше за нафталина и за химика, който сякаш беше заредил не локомотивен комин, а гаубица…”
Иван СИМЕОНОВ
