На дежурство усещах труса в Перник, но трябваше да вдъхвам доверие и спокойствие
Гласът на Георги Марков звучи по БНР от години, а поводът за разговора ни е въведения нов формат на новинарските емисии и осведомителните бюлетини на националното радио, където той отново е в стихията си. Георги Марков е роден в Пазарджик, завършва Академията за музикално танцово и изобразително изкуство в Пловдив и Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ - магистър по „Международна журналистика“. С медиите е свързан от 1995 г., когато още като ученик започва да води свое предаване в Радио „Пазарджик”, а след това е водещ на сутрешни и вечерни блокове в Радио „Алматея“, където е и редактор и водещ на новини. Кариерата му преминава и през Телевизия „Телекабел“, през сутрешния блок на Радио „Пазарджик” и като кореспондент на Радио „Пловдив”. От 2005 г. става част от Новинарския екип на Българското национално радио, където работи и до днес. През 2007 г. е един от създателите на единственото специализирано предаване в българския радиоефир за международна политика „Събота 150”, което се излъчва и до днес всяка събота от 09,30 до 12 часа в ефира на програма „ Хоризонт “ на БНР. Понастоящем, освен че води новинарски емисии на БНР, Георги Марков е и един от водещите на предаването за коментари и анализи на темите от деня по програма „Хоризонт“ – „Нещо повече“. А освен всичко това, той е и приятел на „Знаме”.
- Георги, с какво промените ще са от полза за слушателите на радиото?
- Генералният директор на БНР – г-н Андон Балтаков, отбеляза, че започналите промени от вечерния осведомителен бюлетин на Българското национално радио постепенно ще обхванат и обедния, сутрешния и нощния осведомителни бюлетини, и така слушателите на общественото радио ще могат да получават пълна картина за ставащото у нас и по света, както и за събитията от света на спорта. С промяната, радващото се на популярност предаване „Новинарски час“, което се излъчваше по програма „Хоризонт“ на БНР, ще разшири аудиторията си, тъй като вече ще се излъчва и от регионалните програми на националното радио. От друга страна очакванията са постигане на микс от новини от страната, региона, света и спорта, особено при регионалните станции на БНР. Както и досега в този нов формат всеки ден новините ще представят новинарите – част от които съм и аз. Разбира се ще се разчита и на професионализма на колегите репортери от София, страната и чужбина. Аз лично смятам, че всяка промяна е с положителен знак и съм убеден, че трансформацията, за която говорим ще бъде оценена добре от слушателите ни.
- Радиото обича гласа ти. Как се заема позицията на водещ на новини и предавания в обществената медия?
- Гласът е дар от Бога. Продължавам да вярвам в това. Да, аз също съм направил и продължавам да правя всичко, за да звуча добре. Иначе позициите, за които ме питате, се заемат с конкурс. Поне аз получих този професионален шанс през 2005 година. Тогава се явих на обявен конкурс в програма „Хоризонт“ на БНР, който продължи почти месец, но за мое щастие бях един от спечелилите го и така станах част от семейството на Старата къща, както наричаме Българското национално радио. Оттогава до днес с удоволствие работя като водещ на новинарски емисии и осведомителни бюлетини на БНР и предаванията „Събота 150“. „Нещо повече“, „Новинарски час“. През 2016 г. за кратко водих и седмичния политически обзор „Неделя 150“.
- С какво работата в предаванията е по-различна от тази в новините?
- На пръв поглед изглеждат еднакви, но имат и своите специфики. Предаванията дават повече поле за изява от гледна точка на това, че там се представят в по-широк формат всички гледни точки по дадена тема. Търси се коментар и анализ на новините от деня, изобщо поглежда се на деня в по-голяма пълнота. Новините пък са онзи жанр, който трябва да даде на хората информация за случилото се, да им предостави известните до този момент факти за дадено събитие и да добави известните досега подробности.
- Кой подготвя новините?
- Зад подготвянето на една новинарска емисия стои трудът на много хора, без чиято помощ този продукт не би бил немислим. Важна роля за този процес имат репортерите в София, страната и чужбина. Редакторите и водещите в новинарските екипи, звукооператорите и звукорежисьорите. Много голям екип от хора, които работят в името на това слушателите на БНР да получават винаги достоверна и проверена информация, поднесена качествено.
- Какви умения трябва да притежаваш, за да си водещ на предавания и новинарски емисии?
- Богатата обща култура ми се струва едно от най-важните условия за това. Умението за работа в екип също е от значение, но – най-главното за мен остава – самообладанието. То е в основата на всичко. Трябва да умееш да контролираш емоциите си – в и извън ефир.
- Докосва ли емоционално лошата новина?
- Несъмнено. Няма колега, който да не е почувствал емоцията от позитивните и от негативните новини. Ние сме хора като всички останали – със своите радости, тревоги, но все пак при съобщаване на новини с повече емоционален заряд се стараем да не даваме воля на чувствата си. Ще си позволя да дам пример със земетресението в Перник преди години, което се случи по време на мое дежурство. Да, трусът стана малко преди да започне смяната ми в 4 часа сутринта, но и аз, както всички останали хора усетих силата на това природно бедствие. Продължих и да я усещам докато бях на работа, но дадох всичко от себе си, за да бъда спокоен и да вдъхвам доверие и в някаква степен спокойствие на хората, които, подобно на мен, очакваха с нетърпение новините на БНР в този ден.
- Новините на БНР са 24 часа. Какви са твоите часове?
- Смело мога да кажа, че може да ме чуете в абсолютно всички часови пояси. На милионната аудитория на БНР съм познат като един от водещите на сутрешните новини. Работя основно в тях. Но, можете да ме чуете и в часовете от 12 до 17 часа, както и от 18 до 23. Случва се да бъда част и от Нощния новинарски екип на Националното радио. Работил съм и в Новинарския час, който от 08 септември вече е част от Вечерния осведомителен бюлетин на БНР.
- Имало ли е случай да пуснеш в ефир фалшива новина?
- Не. Категорично. Българското национално радио е медията, ползваща се с изключително високо доверие сред своите слушатели. Именно това е причината, ние, журналистите в Радиото, да изповядваме правилото да предлагаме на слушателите си само проверена и достоверна информация. Доверието на хората ни задължава. Но и нашият професионален дълг също, защото и до днес, когато информационната среда е твърде наситена – хората все още казват „Щом по Радиото казаха, значи е така“. Това е доверие, което трябва да оправдаваме във всяка една минута. Особено днес доверие се печели и задържа трудно.
- Имал ли си в кариерата си допуснат професионален гаф, от който да са произтекли последствия за теб или колегите?
- Слава Богу, не. Работата на водещите, на редакторите на новини и предавания, на репортери и колегите от техническите екипи е изключително отговорна. И неслучайно всички ние сме екип по време на дежурство. Всеки от нас работи за слушателите ни, не за себе си. И това е нещото, което ни кара да подхождаме отговорно към работата си и да не допускаме гафове, от които, между другото, никой от нас не е застрахован.
- Защо се раздели със „Събота 150“ ?
- Всяко нещо има начало, но и край, нали така? Много често хората на изкуството и журналистите имаме обичай да казваме, че дадено предаване или книга, или пък каквото и да било друго произведение на изкуството, е наше дете. И аз няма да изневеря на това и ще кажа, че „Събота 150“ беше и си остава моето дете. Но вече пораснало дете, което трябваше по естествен път да поеме в нова посока и да се развива, вече без мое участие. Прецених, че 13-те години, които посветих на предаването са достатъчни, но съм спокоен, че то остава в добри ръце и се надявам аудиторията да остане вярна на предаването, защото сегашният екип на „Събота 150“ също прави възможното, за да може българската публика да получава актуална информация за ставащото по света. През 2007 предаването беше създадено с много любов от мен и Никола Миладинов, за това ни помогна и брилянтния човек и международник Надежда Богоявленска, която от няколко години за съжаление вече не е между нас, а се пресели в по-добрия свят. Мисля, че тримата оставихме трайна следа в радиоефира с многобройните репортажи от целия свят, които подготвяхме с много хъс, с коментарите, които търсехме за българската публика от световноизвестни анализатори и политици. Линия, която по-късно продължихме и с колегата Ангел Григоров – понастоящем кореспондент на БНР в Москва. И мисля, че успяхме да приобщим слушателите ни към ставащото по света. И за да отговоря на въпроса ти, защо се разделихме – това стана по мое желание след много внимателна преценка, а и заради желанието ми за промяна.
- Какво друго си работил в БНР?
- Изпълнявам съм и функции на специален пратеник на Националното радио в различни точки на света за отразяване на събития от различен характер. Но предимно в района на Балканите, който попада в моя професионален профил. Разбира се, отразявал съм и новини от други точки на света. Случвало се е да бъда водещ и на извънредни блокове, предизвикани от непредвидени събития от деня.
- Какво още би искал да работиш?
- Не съм се замислял /смее се/. Много обичам работата си и не смятам, че до момента не съм получил това, което искам и разбира се това, което моите продуценти и главни редактори са преценили, че мога да изпълня успешно. За мен работата в БНР е сбъдната мечта, а какво по-хубаво от това работата ти да е твоето хоби.
- Остава ли време за личен живот и какъв е той за Георги Марков извън БНР?
- Разбира се, че остава. Балансът между работата и личния живот трябва да бъде направен от всеки един от нас. Когато не съм на работа, обичам да чета, да гледам стари български филми, да ходя на кино, театър, оперни и балетни спектакли. Обичам и да пътувам в страната и в чужбина. Разбира се посещавам и родния си град, а когато времето позволява с удоволствие гостувам и на интересните места в Пазарджишко, които не са никак малко и заслужават да бъдат посетени. Не пропускам и срещите с приятели, които определено ме зареждат с положителни емоции. Радвам се, че имам своите прекрасни приятели, които останаха до мен, въпреки превратностите на времето и им благодаря ! Благодаря и на екипа на вестник „Знаме“ за оказаното ми внимание, а на всички ваши читатели, на екипа ви и на нашите слушатели, както и на всички ни – желая здраве и спокойствие!
Пенка МИХАЙЛОВА
