Настоящата статия на Екатерина Пейчинова – историк и дългогодишен музеен специалист и изследовател в музеите в Батак и Велинград, представя състоянието на християнското материално наследство в Батак в края на ХIХ век и първата половина на ХХ век-традиция, приемственост, надграждане и развитие. Мястото и ролята на църквата в живота на батачани през ХІХ век. Възстановяването на християнските паметници около Батак след освобождението на България от османско владичество. Съграждането и развитието на православни параклиси след Балканските и Първата световна война. Това е съкратен вариант на голямо научно изследване, публикувано в сб. „Родопа планина - земя на богове, храмове и хора" , издание на Исторически музей-Велинград, което тя любезно ни предостави.
Параклис „Св. Богородица“ - намира се на 2,5 км южно от Батак в местността „Латинска Св. Богородица”, на около половин час по черен път пеша. Разположен е ниско край коритото на „Карлъшка река”. През 2001 г. бяха направени археологически сондажни проучвания, които потвърдиха съществуването на средновековна базилика от периода ХІІІ – ХV в., но съществуват и сведения – подемен материал (керамика) както и конфигурацията на терена в посока южно от регистрираната базилика, за наличието на по-ранна църква от времето на античността и ранната византийска епоха. На това място е имало и тракийско светилище - ІV-ІІІ век пр.н.е. - ІІІ-ІV век.
Легенди говорят, че тази местност е свещена още от времето на траките
Там някъде извирала топла и лековита вода. Запомнено е от старите батачани, че на това място в началото на ХХ век имало големи бели “каменни корита”, за които се предполага, че са от римско време. На близо е имало селище - вероятно средновековен „Батак”. Край това място имало гробище и камъни с латински надписи, което гробище по късно батачани заличили и си направили ливади. Съществува предположение, че името на местността „Латинска Св. Богородица” е
свързано с ІV кръстоносен поход
и по-конкретно с дейността на солунския крал Бонифации Монфератски (1204-1207) и с времето, когато тези земи са били владение на деспот Алекси Слав(1207-1230/3) . Той бил в договорни отношения с Латинската империя през първата половина на XIII век. Според преданието опожаряването и разрушаването на църквата и старото селище от османските завоеватели е станало през ХV-ХVІ век.
Пак по сведения на батачанина Тоско Андреев Тошков в края на XIX в. Тодор Петров Самунев от Батак на няколко пъти сънувал, че копае на местността „Св. Богородица”. Както и жена, която му сочи точно мястото къде да се построи манастир. Споделил това с близките си и с батачаните братя Тодор и Димитър Коларови, които по това въздигали параклиса „Св. Никола”. Двамата го насочили към Пловдивския митрополит. Там той бил посъветван да направи малък, макар и от дърво параклис. Строежа не се забавил и с помощта на семейството и на свои съселяни параклиса, носещ името на някогашния манастир издигал се тук, бил построен и осветен на 14 август 1900 г. пред храмовия празник. За това свидетелства и до днес запазения ктиторски надпис над входа на параклиса.
През 2001 г. Никола Тодоров Самунев продължи традицията в рода Самуневи от Батак
Сто години след построяването на параклиса той го обнови с нов иконостас. Със спомоществувателството на Петър Лолугов от Батак е изписана патронната икона на Св. Богородица над входа от запад.
Както в миналото така и днес 15 август – Успение Богородично (Голяма Богородица) е един от най-почитаните християнски празници в Батак. Денят е и храмов празник на голямата църква в Батак. След празничната служба в храма всички се отправят към параклиса „Св. Богородица“. Там се служи водосвет, раздават се курбани за здраве и благоденствие. Баташките семейства посрещат много гости.
Параклис „Св. Димитър Солунски“ - намира се на около 4 км източно от Батак, на един час по черен път пеша. На мястото е съществувал раннохристиянски храм, датиран в VI век. Сградата на параклиса е построена върху рушевините на стария храм. През ХІХ век се почита от батачани като старо оброчище. По сведения на Тоско Тошков, съвременния параклис „Св. Димитър Солунски“ е направен от батачаните Димитър Мерджанов, Андрея Тошков (негов баща), Васил Фикиин и Янко Киров Власев. И четиримата са участници в Първата световна война. Преживели ужасите на войната всеки от тях си дава обещанието: “Ако Господ ме върне жив и здрав, ще възстановяваме манастиря Св. Димитър!“
Димитър Мерджанов е роден през 1893г. През 1978 г., вече 85 годишен старец, разказва преживяното на Тоско Тошков и завършва разказа си с думите: „ Аз вярвам в Бога… всичко видях и преживях.
Сега аз се чувствам духом като на връх „Карлък“
и сякаш от там виждам всичко преживяно от мен. Често се ровя в тайните спомени и прелиствам страниците на моя живот.“
Днес за параклиса се грижат църковното настоятелство при храм „Успение Богородично“ в Батак и десетки родолюбиви батачани с името Димитър. Денят в който се почита светеца е 26 октомври – Димитровден.
Параклис „Св. Никола“ е един от най-рано възстановените християнски паметници в Батак след Освобождението в долния край на селището до р. Стара река. При оглед на терена се потвърждава съществуването на по-стари зидове от храм, който е възникнал през късната античност и е продължил своето съществуване и през средните векове. В този край е било едно от четирите стари гробища на селището. През ХІХ век се почита от батачани като старо оброчище.
Старият параклис се изгражда по инициатива на братята Димитър и Тодор Коларови, семействата им и с доброволния труд на десетки батачани. Братята обикаляли по цяла България да събират волни пожертвования. И събрали доста средства с които съградили параклиса „Св. Никола“. Има сведения, че бил зографисан за освещаването си. Но когато пловдивският владика Харитон, който дошъл в Батак специално за освещаването,
видял изрисувани, наред с каноничните икони, образите на четирима „баташки архангели“
- братята Тодор и Митю Коларови и двамата им другари Грую и Гълю, помагачи при изграждането, възмутен изкрещял: „О, чудо нечувано!“ Нахокал здраво местния свещеник и ядосан потеглил за Пловдив без да освети параклиса. В последствие образите на баташките мъже с гугли и мустаци, червени пояси и забунчета били заличени. Параклисът, подреден по канон, бил осветен от свещеник Христо Манов в 1900 г.
В края на 30-те години на ХХ век със средства на общината в Батак започва строителството на нова училищна сграда, в долния край на селището, на същото място където е стария параклис „Св. Никола“. Новооткритото първоначално училище носи името „Св. Никола” и отваря врати на 5 декември 1940 г. за 193 ученика. Ползват мястото, но вграждат малката църква в училището. Там продължават да се служат църковни служби до края на 40-те години на ХХ в., когато това се забранява от тогавашната управляваща власт в България. В 1946 г. училището приема името на загиналият антифашист от Батак - Тодор Коларов. Не след дълго, южно от училището е построен нов по-скромен и малък параклис „Св. Никола”, съществуващ и почитан до днес. През месец септември 2004 г., при почистване и обновяване на съвременния параклис,
се намери камъка с ктиторския надпис от стария храм
Родолюбиви батачани го монтираха на западната стена до входа на параклиса, за да напомня на бъдните поколения за дългата си история. Денят в който се почита светеца е 6 декември – Никулден.
Параклис „Св. Неделя“ е построен по инициатива на оцелелите от кланетата през 1876 г. батачани. За сто години този параклис променя три пъти местонахождението си. Първоначално параклисът е изграден до северната стена на възстановеното в 1881/82г. училище „Кирил и Методий“ в центъра на селището, в непосредствена близост до старата църква „Света Неделя“. През 1938 г. училищната сграда изгаря в пожар, а параклиса остава незасегнат. През 1942 г. по решение на църковното настоятелство е преместен в югоизточния край на двора на църквата „Св. Неделя“. Изграден е като масивна, бетонова сграда, вкопана в земята. През 1972 /1973 г. НИПК и Община Батак извършват реставрация на оригиналната ограда на църквата „Св. Неделя“, национален архитектурен и исторически паметник на културата. Съществуващия параклис попада по средата на източния зид на оградата,
вследствие на което е засипан с пръст и практически разрушен
След 1990 година, по инициатива на Исторически музей-Батак, в двора на църквата „Св. Неделя“ - тогава уредена като музейна експозиция от 1956 г. до 2011г., параклисът е изграден отново в югоизточния край на двора. На място, където веднага след Освобождението оцелелите батачани правят дървен параклис-костница за почит и заупокойна молитва на своите загинали родственици. Архитект Румяна Пройкова от гр. Пловдив дарява проекта на параклиса. С доброволен труд и дарения параклисът е завършен и на 7 юли 1994 г. осветен от свещеник Стоян Гинчев. През 1999 г. е изографисан от екип художници с ръководител Александър Кандов-Мечкоубиеца. В набирането на средства за изграждането и зографисването на новия параклис „Св. Неделя“ през 90-те години на XX век се включи цялото население на Батак, чрез дарителска кампания организирана от музея. Един от най-големите дарители и съвестен радетел в грижата си за този параклис е Николай Ликотодов от Батак.
Денят в който се почита светицата е 7 юли, когато след празничната служба в храма се извършва водосвет за здраве и благоденствие.
Екатерина ПЕЙЧИНОВА
Снимки: личен архив, 1996-2006г.
