In memoriam
„Защо, Господи??? Човекът, който непрекъснато и навсякъде те величаеше, изографиса те в безброй икони и десетки параклиси и църкви, с безброй човешки добродетели, и беше нужен на българската, християнска общност и на държава, го отне от нас и взе при себе си? А може би там имате нужда от човеци, с големи и златни сърца???”
Това написа един от приятелите на ветренския художник Васил Байлов, който напусна този свят на 21 септември. Отиде при сина си Георги и при приятеля си и колега Георги Веселинов. Иконописецът Васил Байлов беше приятел и на „Знаме”. Изключително добър, сърдечен, общителен и безкористен, у него нямаше завист или злоба, не се сърдеше никому. Всеки беше добре дошъл в къщата му под лозницата. Той до последно популяризираше картини на свои събратя по четка, както правеше култура в родното си село, после град, като мотор на сдружение „Гражданска инициатива за град Ветрен”, като организираше изложби или канеше интересни гости. Културните събития не бяха случайни – тази на къщата-музей „Иван Вазов” навръх един Трети март бе поповод подтика, който патриархът на българската литература получава именно във Ветрен, за да напише своя първи кратък разказ "Иде ли". Или пък да си спомним трогнатия Николай Пешалов, който благодарение на „бате Васко” и посветената на големия ни щангист изложба, трогнат даде обширно интервю за „Знаме” след 6-годишно табу за български медии въобще.
Васил Байлов обичаше историята и България, обичаше хората, но обичаше и Бога, и четеше много житията на светците. „Истинската икона кара човека да изпитва силна вяра и преклонение”, казваше той и беше доволен, че десетилетията на иконописване са го научили на сдържаност и търпение. Нокакво да кажем ние, обикновените безверници, които се сещаме за Бог, когато не ни е комфортно.
„Лишеният от вяра човек, когато влезе в моя изложба, изпитва някакво невероятно усещане и преклонение. Може би тази мистичност го е накарала да изпитва тези чувства. Винаги контактът с иконата има такъв ефект. Трябва да се контактува повече с добре направена икона, не само с една добре боядисана дъска. Тя излъчва мистика и човек трябва да я усети тази мистика, да я почувства. И тогава да се зададе въпроси за нещата, които не разбира”, казваше той. И прибавяше, че иконата сама ще се разкрие на човека, сама ще му се обади, стига да има сетива. Сега той е там, където се разкриват отговорите на всички извечни въпроси. Може би със сина си Георги летят на дървения дизайнерски велосипед, чиито художествени форми изваяха двамата, а двамата мъже и колелото KMG Vision, което ходи на филмовия вестивал в Кан и впечатли дори холандската принцеса Лаурентин ван Оранйе, кара Господ да се усмихне. Той обича търсещите и неуморими хора, които не пестят добротата си за другите. Хора като Васил и Георги Байлови.
Светла да е паметта им!
„Знаме”
