Екип на „Знаме” посети китното ракитовско селце в слънчева понeделнична утрин. Първият ден от седмицата се оказа и пазарен за дорковци. Широкият селски мегдан, изпъстрен с различни стоки, създава особена атмосфера не само за купувачите, но и за гостите, дошли да се порадват на красотите и на историческите забележителности в дивната Родопа планина наоколо.
Кметът Николай Ковачев отрано се бе заел да решава важни кметски дела и за разговора ни се наложи да се върне на работното си място. Любезно ни покани в кабинета си на чаша кафе, изричайки с явно удоволствие: „Дорково е живо село!”.
- Как успявате да задържите младите да не си тръгват от селото?
- Трудно, с цената на много работа на целия екип. Полагаме усилия да помагаме на всеки човек, да го обгрижим и да разберем от какво има нужда. И при възможност съдействаме за решаване на житейските му проблеми.
За живота тук, в малкото населено място, най-важен е поминъкът. Има ли препитание, има и спокойствие в ежедневието на всеки от нас. Фирмите в дървопреработването заемат важен дял на трудовия пазар. В сектора са наети доста служители и работници. Други намират работа в чужбина, но малко остават да живеят там.
- Как дорковци усетиха пандемията?
- Дорковци се трудят и в обслужващата сфера в курорта Велинград. Пандемията удари хотелиерския и ресторантьорския бранш. Тази година работните места там са доста намалени. Проблемът засегна и транспорта. Вместо на всеки час, както бе досега, за курорта пътуват по 3-4 автобуса дневно. Пътникопотокът намаля драстично – една от причините хората да си остават вкъщи. Дано болестта по-скоро да си тръгне от Дорково, от България и от света! Очакваме чудодеен лек да ни избави от коронавируса.
Първоначалният стрес от Ковид-19 отмина и се трансформира в дисциплина за спазване на противоепидемичните мерки. Притеснителното е, че много от хората не вярват, че вирусът е сред нас. Твърдят, че пандемия няма, което не е добре.
- Личи, че селото се развива към по-добро.
- Така е. Благоустрояването на улиците продължава, макар и с ограничени средства. Всяка година се обновяват поне по една-две от тях. Нещата се случват бавно, но процесът не спира. Амбицията ми е до края на кметския ми мандат на над 50 процента от улиците да бъде положена асфалтова настилка. Старата е отпреди 30-40 години. Тази година се ремонтират 2 улици. Готова е и спортната площадка, тип многофункционална, построена по проект. От подмяна се нуждае водопроводната мрежа. През 2008 г. нови тръби са положени в ниската зона на селото, където водното налягане е най-голямо. Дължината на водопроводните тръби е 8 километра.
- Един от приоритетите е чистотата.
- Оценявам я на над средното ниво, сравнено с други населени места с големината на нашето село. Извозването на боклука отива на сметището в Пазарджик, което повиши транспортните разходи. Надяваме се новата т. нар. претоварна станция край Велинград, изграждането на която започна, да облекчи дейността и да намали средствата за извозването на сметта.
За чистотата и озеленяването помагат и работници, наети по програми за временна заетост. Ограниченият селски бюджет не позволява да назначаваме хора по почистването.
- Пандемията спря и провеждането на традиционния Международен фолклорен фестивал.
- Да, но 22-рото му издание премина виртуално с участието на местните състави – ансамбъл „Овчарска песен” и група „Фантъта”, както и изпълнители от Полша, Северна Македония, Украйна, Молдова, Кипър и Сърбия. Любителите на автентичната народна музика чуха песните на запис, излъчени във Фейсбук, YouTube и по кабелните телевизии в Благоевград, Ракитово и Велинград.
Интересът към фестивала и тази година бе огромен, макар и излъчен виртуално. Надяваме се догодина да съберем на празник изпълнителите, а песните им отново да звучат на живо пред публика.
Пенка МИХАЙЛОВА
