In memoriam
Оттогава Величка Цее вярва, че и в най-голямата безизходица има светлинка
„Запознанството ми с проф. Чирков винаги ще бъде свързано с вярата в доброто и намирането на надежда в една безнадеждно изглеждаща ситуация!” Така започва разказът на Величка Цее пред „Знаме” за отишлия си тази седмица медик.
- Обръщам внимание на първата ни среща неслучайно – тя е много показателна за това какъв човек беше той - прекрасен Лекар с главно „Л” и изключително сърдечен човек, убедено казва младата жена.
Предлагаме на вниманието на читателите цялата история, разказана от Величка Цее:
- Моя приятелка, с която бяхме много близки по онова време, роди в Испания дете с
порок – дупка в сърцето
Испанските лекари бяха препоръчали операция не по-рано от шестата му година. След като семейството са прибра в България обаче, български сърдечни хирурзи поеха наблюдението и грижите за момченцето. Но настояваха да го оперират, когато стана на 4 години, като даваха 50 процента шанс да преживее сложната интервенция.
Аз съм от Пазарджик, омъжена съм за германец. От 20 години живея и в двете държави – пътувам често. Приятелката ми ме бе помолила да потърся немски лекар за сина й. Един ден се качих в самолета за Германия с това намерение. До мен седна възрастен мъж, изключително семпъл на вид. Приятелката ми бе разказвал за проф. Чирков, но аз самата не го бях виждала. Нямах представа как изглежда.
Не го познах и в самолета.
Постепенно се заговорихме – отначало на немски, а после и на български
Човекът спомена, че е професор, но тъй като си приказвахме за история, помислих, че е професор по история. По едно време стана дума, че е участвал в различни телевизионни предавания в България и че е давал интервюта за различни медии. А предишната вечер приятелката ми бе казала, че проф. Чирков ще гостува при Гала в „На кафе”. Дори заръча да го гледам, ако имам възможност, защото може да каже нещо, което би било полезно в техния случай. Аз обаче пропуснах предаването.
Изведнъж казах нещо на мъжа в самолета, а той отговори, че
е твърдял абсолютно същото в „На кафе” при Гала
Тогава за пръв път ми просветна, че моят спътник може да е проф. Чирков. Попитах го и той скромно потвърди.
После поговорихме за винарство, защото заедно със съпруга ми изграждаме винарска изба в Карабунар. А се оказа, че бащата на проф. Чирков е правил навремето вино.
Малко преди самолетът да кацне във Франкфурт, се престраших да отворя дума за проблема със сина на моята приятелка. Не обичам да притеснявам хората, но си казах: „Няма как, седя в момента до човека, с който те си мечтаят да се срещнат!”. На него обясних, че
пътувам за Германия с идеята да намеря лекар
за това момченце. Че операцията му е насрочена за февруари (беше януари). И помолих да ми препоръча свой немски колега.
На което той отговори: „Няма нужда да препоръчвам. Аз работя в България. Заповядайте при мен.” Написа ми на един лист немския си и български номер с уговорката да му се обадим след 15 дни, за да види епикризата на детето и да прецени какво трябва да се направи.
В уреченото време се свързахме с него. Той проучи внимателно цялата медицинска документация и бе категоричен, че на този етап не бива да се прави операцията, защото на тази възраст детето няма да я понесе. Оперира го лично, след като навърши 6 години, в Трета градска болница в София, където
от 15 години не бяха оперирали деца
Заши му дупчицата в сърцето. Даде възможност на майката да бъде до него по време на болничния престой, което не е обичайна практика. Дори поръча апарат от Германия. Помня, че 1000 лева струваше докарването на апаратурата в България и това бе единственото, което семейството плати. Всичко останало бе безплатно, включително престоя на майката в болницата. Такъв човек бе проф. Чирков. А момченцето в момента няма дори белег на сърцето – завършва разказът на Величка Цее за първата й среща с проф. Чирков.
Тя добре осъзнава, че й се е случило нещо невероятно.
- Към абсолютно всеки проф. Чирков подхождаше с идеята да помогне. Не се интересуваше кой стои срещу него. Не искаше нищо в замяна. Искаше обаче да подобри родното здравеопазване. Насърчаваше своите да работят в интерес на хората.
Младата жена се сближава с професора. Чуват се периодично – и двамата пътуват между България и Германия. От години тя се занимава с благотворителни каузи, за част от които проф. Чирков й съдейства активно. Включително с контакти за лечението на покойния Георги Арнаудов.
- Търсила съм го с молба за помощ много пъти. Никога не е отказвал. Не съм чувала някой да каже нещо лошо за него. Напротив –
всички се отнасяха с огромно уважение към проф. Чирков - не само като лекар, но и като човек
За последно той се чува с Величка Цее няколко дни преди смъртта си.
- Дори в последните си дни той преглеждаше в пловдивска болница тежки случаи. Имаше записани пациенти и във Варна. Обикновено се включваше в лечението на болни, на които другите лекари не могат да помогнат. Нямаше намерение да спира да практикува заради Ковид-19. Казваше, че това е животът му, колкото и да е опасно.
С огромна тъга научих, че сме го загубили. Той е един от най-сърдечните хора, които познавам. Човек с главно Ч, по душа и призвание лекар, който се връщаше постоянно в България, за да помага на проблемни сърдечно болни и на свои колеги кардиолози, без да се замисли за себе си, дори и в разгара на КОВИД пандемията. Приносът му е безспорен не само за медицината у нас. Много неща биха могли да се кажат за него и винаги ще е недостатъчно! Много светъл Човек! Ще ни липсва!
Мария ДЪБОВА
Бел. ред.: Проф. Александър Чирков е роден в Лом на 27 януари 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г.
Заминава през 1966 г. за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г.
В Българие се завръща през 1984 г., поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 г. Дълги години е директор на болницата „Св. Екатерина“.
Проф. Чирков печели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции, трансплантации.
Почина на 24 ноември 2020 г. в хотел във Варна. Тялото на покойния проф. Александър Чирков бе изложено за поклонение гробищния парк край варненското село Тополи вчера, 26 ноември, от 10 до 15 часа. Сбогуването премина по всички карантинни правила за ограничаване на броя посетители и носене на маски. После той бе незабавно кремиран, за да може урната с праха му да стигне до Фрайбург, където ще бъде положен в гроба на съпругата му Мариане, точно на годишнината от нейната смърт в края на ноември, съобщиха близки до семейството. На 2 януари 2021 г. от 12:00 в църквата "Света София" в София негови стари приятели организират панихида за 40 дни от смъртта му. Вече има подписка с искане болницата "Света Екатерина", която той създаде и всички наричат Чирковата болница, официално да носи името му.
„Знаме”
