Днес почина проф. Тодор Балкански. Последното дело на видния учен, който два дни по-рано навърши 76 години, бе редакцията на новоизлязлата книга на подп. Михаил Неделев от Стрелча „Стрелчанската Българиада“, заради която до сетния си час влизаше в остри полемики и дори заплашваше със съд хулителите на тезите, изложени в книгата, за откровените им обиди. Той изпрати и до „Знаме“ своите "бележки"... Но професор Балкански защитаваше „до кръв“ всяка своя теза със солидни аргументи и пиперлив и остроумен език.
Изпращаме го утре в родното му село Сарая.
Проф. Балкански има огромен принос към българското езикознание, завежда секция „Българска ономастика“ в Института за български език към БАН. Роден е на 25 ноември 1944 г. в село Сарая, община Пазарджик, в семейството на индустриалец, репресиран след установяването на „народната власт”. Завършил висшето си образование във Великотърновския университет, след което прави научна кариера - аспирантура и доктурантура в БАН. Той е първият дипломиран български ономаст като доктор на филологическите науки! Дисертационните му трудове са на тема „Омоними в българския език, получени по словообразувателен път“(1979)- кандидатска и "Българите в Румъния. Език. Етнос. Етнонимия“ Ономастика. Проспографии"(1996) - докторска. Проф. Тодор Балкански ни завеща огромно творчество – написани над 450 статии и студии и над 40 монографии. В българската наукаа създаде две нови течения: ономастична просопография и езикова археология. В езиковата археология се счита за ученик на осетинския учен проф.Василий Абаев, впрочем той наричаше този знаменит учен с оригиналното му име(в осетинската му форма) Абайт Басу. Самият той създава школа от престижни учени езикови археолози, между които са проф. Мариана Парзулова, проф. Кирил Цанков, проф. Нено Неделчев, доцентите Николай Кутрев, Васил Кондов, Неда Павлова и други. Учител е на повече от 10 млади учени, които блестящо защитават дисертации под негово ръководство, като някои от тях са Даниела Андрей, Никола Кутрев, Алла Войникова, Цанка Константинова, Мариана Белнейска, Димитър Маринов. Трудовете му са цитирани над 500 пъти в най-престижни публикации на водещи български и чуждестранни учени. Негови книги се намират в Библиотеката на Конгреса на САЩ (17 на брой) и Руската национална библиотека. Водещи линии в научното му творчество са външните българи и остатъците от езика на булгарите, както и следите от дунавските и епирските власи в българската езикова територия.
Последната книга, която проф.Балкански издаде, беше просопографията на Кочо Честименски - „Кочо Честименски или Силната като любовта смърт на българина”, ономастична просопография (ИК ”Знак 94”, Велико Търново, 2020).
Редакцията изказва съболезнования на близките на проф. Балкански.
Почивай в мир, професоре! Нека има светлина по пътя ти!
„Знаме“
