ПАЗАРДЖИК. Един живот, посветен на музейното дело. Това е житейският път на Здравка Лицова-Георгиева, която ни напусна на 15 октомври. Тя е чедо на Лудогорието – родена е във Варна, на 31 август 1939 г., но родителите й са от Разград и тя живее и учи там. Продължава образованието си в СУ „Св. Климент Охридски” и се дипломира със специалност „История”.
При нас дойде през 1963 г. Постъпи на работа в Пазарджишкия народен музей като уредник на музея в Славовица, който е негов филиал от края на 1962 г. Тогава новата уредничка в музея бе приета радушно от колектива – директорът Недялка Гиздова, уредниците Еньо Стоянов, моя милост и Елена Георгиева. Благодарение на своята любознателност, отговорно отношение и старание
Здравка бързо се приобщи към колегията
и показа, че бързо навлиза в спецификата на музейната работа. Нейната публицистична дейност започна през 1964 г. със статията „Музеи и паметници в с. Славовица, свързани с името на Александър Стамболийски” (публикувана във в. „Септемврийско знаме” на 11 юни).
Здравка Лицова-Георгиева бе на щат в пазарджишкия музей до 1967 г., прекъсна за три години, през което време работи в ловешкия музей, а след това се върна отново в Пазарджишкия исторически музей. Тук работи от 19970 до 1995 г., когато се пенсионира.
Тя е автор на тематико-експозиционния план на музей „Александър Стамболийски”
в с. Славовица, реализиран от нея и от художника Марин Н. Маринов през 1980 г. През август 2000 г., както е известно, музеят бе унищожен от пожар, Здравка отново стана автор на тематико-експозиционния план за новия музей на земеделския трибун. Този план бе реализиран от нея и от художника Марин Н. Маринов през 2006 г.
Като уредник на музей „Александър Стамболийски” Здравка Лицова-Георгиева изнесе огромен брой екскурзоводски беседи пред посетители от цяла България и от чужбина, особено през месец юни за годишнините от убийството на Стамболийски, пред чуждестранни делегации и важни гости. През годините
издирваше материали и информация, свързани с живота и дейността на водача на БЗНС,
завършил живота си като действащ министър-председател на България. Тя проучваше старателно историята на Българския земеделски народен съюз в Пазарджишкия регион, създаването на земеделски дружби, живота на изявени местни земеделски деятели. Специално внимание Здравка отделяше на събитията, свързани с Деветоюнския преврат от 1923 г., с Юнското въстание и със Септемврийското въстание през 1923 г. в Пазарджишко, на връзките и отношенията между БЗНС и БКП в нашия край. Написа редица статии за Александър Стамболийски, за негови видни съратници, за местни дейци, а наред с това – и за по-широк кръг от теми и проблеми, свързани с управлението и развитието на Пазарджик. Нейни статии за политически събития и личности с принос за развитието на региона и страната са публикувани в престижни наши известия, годишници и сборници. Много нейни статии са отпечатвани в местни вестници, сред които „Септемврийско знаме” и „Знаме”.
Казано е, че стойността на човешкия живот се оценява не по дължинта му, а делата в него. Наследниците на Здавка Лицова-Георгиева могат да се гордеят с нейните добри дела. С всичко, което тя е направила, с нейния достоен живот и висок морал. А ние се радваме, че написаното от нея остава.
Ето какво си спомнят за нея някои колеги
Пенка Николова, главен уредник: „Помня Здравка като човек с голям професионален опит, изключително полезен при подготовката на изложби и научни статии. Човек, който има научните познания да те насочи и да избереш подходящата тема. Да те подкрепи и в професионалния, и в личния живот. Много сърдечна и искрена!
Валентина Псалтова, уредник: „Със Здравка близо 20 години сме работили заедно. Тя бе първият човек, който ми подаде ръка и ме запозна с музейното дело в детайли. Усамотихме се в една стая в музея и тя подробно ми обясни как трябва да се построи един тематико-експозиционен план за изложба. После с нея го направихме. Благодарение на нея аз направих първата си изложба. Здравка беше перфектен професионалист, човек, който подава ръка на всеки, който има нужда. Никога не е отказвала помощ. Прекрасен човек…”
Валентина Танева, главен уредник: „От 1984 г. се познаваме със Здравка. За нея мога да кажа най-хубави неща. Тя е мой пръв учител в музейното дело, страхотен колега! Когато започнах да работя по създаването на музея в Септември през 1984 г., тя и Киро Пекалиев ми бяха първите учители. Много обичам Здравка! Беше ми добър приятел. Рядко се виждахме, но се радвахме на всяка наша среща…”
Александър АРНАУДОВ