Виден е треньор по джудо, а Станислав – по карате, и вече се вписаха в „отбора”
Те са не само спортисти и шампиони, но и смели мъже с големи сърца, които не се страхуват от трудности и са готови да подадат ръка в моменти на изпитания.Четирима треньори в Спортното училище и СК „Кодокан” и СК „Торнадо” помагат на медиците в най-голямата болница в областта в тежката битка с коронавируса.
Иван Вакарелски и Ангел Тонов бяха доброволци и през пролетта, като Ангел изобщо не е спирал да работи в МБАЛ-Пазарджик оттогава. В „Знаме” тогава ви разказахме за тях и им дадохме думата, за да кажат как се води война с коронавируса на самата фронтова линия. Виден Василев и Станислав Комсалов пък влизат за пръв път. Станислав е треньор по карате (преди да стане треньор, той има редица медали с кимоното на пазарджишкия клуб по киокушин карате „Торнадо”), а останалите трима – по джудо.
Ето как отговориха на въпросите на „Знаме” „новобранците” Виден и Станислав. Виден е санитар в спешното отделение. Станислав е болногледач в триажното Урологично отделение, където се приемат съмнителните за Ковид -19 пациенти.
- Момчета, защо решихте да станете доброволци?
Станислав: Защото вярваме, че е много по-добре да се опитаме да помогнем, като направим нещо полезно, отколкото да чакаме пандемията да отмине.
Виден: Вдъхнови ни и примерът на Иван Вакарелски и Ангел Тонов, с които сме приятели.
- Как реагираха близките ви на това решение?
Виден: Първоначално бяха малко учудени и притеснени, но видяха, че като се пазя, не е толкова страшно за мен и сега вече приемат новата ми работа.
Станислав: Най-често с въпроси и възклицания от сорта на: „Ти луд ли си? Какво ще правиш там?”.
- Години наред изграждате борбеност и спортен дух. Помагат ли те в битката с Ковид-19?
Виден: Помагат, да. Ние, спортистите, като цяло сме по-дисциплинирани от останалите хора. А самодисциплината е нещо много важно.
Станислав: Разбира се, спортът те учи да излезеш от зоната си на комфорт и да останеш там възможно най-дълго, за да направиш това, което трябва. Полезни са и личните качества, изградени през годините от спорта - воля, силен дух, устойчива психика.
- Никога не сте бягали от татамито, но това не е ли по-опасна хватка?
Виден: Да, но като се пазим един друг, смятам, че няма да има проблем.
Станислав: Като цяло е по-опасна. Тук няма съдии. Но и в живота трябва да се стремиш да бъдеш воин, както на татамито, да си готов за всяка битка, без значение срещу кой е тя в момента или срещу кого предстои да се изправиш.
- Изпитвате ли страх, докато сте на робота в МБАЛ-Пазарджик?
Виден: Не, щом съм приел да работя в болница, значи, съм преценил риска, който поемам.
Станислав: Не изпитвам страх. По-скоро има тръпка и притеснение да не сме опасни за близките и приятелите си след работа.
- Успяхте ли да се впишете в отбора на персонала? Трудно ли им е на медиците след 9 месеца борба с Ковид-19?
Виден: Да, надявам се, че успях. Всички, които работят там, бяха изключително дружелюбни и бързо се сработихме. Дори се оказа, че познавам някои от тях – тренирам децата им.
Повярвайте, на медиците им е много трудно. Смените им са дълги и изтощителни, а пациентите са страшно много. Определено изнемогват и е нормално да е така след толкова време в трудни условия, облечени в защитни костюми. А и болните се увеличават с всеки изминал ден.
Станислав: Мисля, че се вписах в отбора. Дано и колегите ми да смятат така. Те ми помагаха ми, обучаваха ме. Получавам изключително добро отношение от всички лекари, сестри и санитари. Не им е лесно, определено не им е лесно. Дават всичко от себе си, често пренебрегвайки дори своите лични нужди. Доста им е тежко, но се държат. Уморени са много, но се държат здраво на фронта, на който воюват.
- Какво ще кажете на хората, които не вярват в коронавируса и виждат в него какви ли не конспирации?
Виден: Ако не вярват, да дойдат да работят в болницата и ще се уверят, че вирусът го има. За мен не е конспирация. Това е нов вирус, за който няма все още конкретно и ясно лечение. Поразява много хора, особено с придружаващи заболявания. Това виждам и по пациентите, които идват при нас. Но виждам и хора, които нямат такива заболявания и пак са засегнати тежко.
Станислав: Коронавирус има и действително е много опасен. Просто пожелавам на невярващите да не им се налага да повярват от първо лице.
- Какъв е личният Ви апел към гражданите?
Виден: Да спазват противоепидемичните мерки.
Станислав: Да са по-внимателни, по-търпеливи, да спазват мерките и да знаят, че да се пазят, е въпрос на лична отговорност.
- Ще се ваксинирате ли срещу Ковид-19?
Виден: Сигурно. Ако това ще ме предпази и е единственият начин да се защитя от вируса, ще се възползвам от него.
Станислав: Не мисля. Не искам да се ваксинирам, защото не мисля, че имам нужда на този етап. Ваксината е твърде нова, за да мога да й имам доверие.
Мария ДЪБОВА
Бел. ред. Какво казаха Иван Вакарелски и Ангел Тонов - четете в книжния ни брой в петък.
