Победителят във „Фермата” пак обезкостява месо, гледа пчели и събира орехи, а част от наградата отива за благотворителност
БЪТА – ПЛОВДИВ. Има ли здраве и работа, друго не ти е нужно, казва
днес големият победител и носител на приза „Най-достоен фермер” в риалити формата по БТВ „Фермата 2016” Стоян Спасов. И доказва на дело приказките си, защото не спира да се труди, като по този начин продължава да сбъдва мечтите си. Наградата от 100 000 лева преобръща живота му към по-добро, но той има дваж по-голяма стръв за работа. Просто е такъв. Да, парите са си пари, семейството му вече живее в купеното ново жилище в Пловдив. Родното му село Бъта обаче си остава неговият бащин дом, към който ще продължава да се връща той, съпругата му и двете им деца.
С победителя разговаря наша репортерка:
- Г-н Спасов, какви са промените в живота Ви след наградата от 100 000 лева през последните 4 години?
- Отличието е не само материално, но и морално. В мое лице хората припознаха работливия селянин, свързан със земята и традициите. С участието си във „Фермата” показах на младите, че с труд и постоянство може да се постигнат много неща. Адреналинът още ме държи. Тези пари преобърнаха живота ми. Дадоха ми сериозен старт в бъдещето.
За изминалия период натрупах още 4 години и вече съм на 43. Децата пораснаха. Малкият Иван е ученик във втори клас, сестра му Елица – в осми. След победата осъзнах, че има хора, които истински се радваха на успеха ми. Други пък силно ми завидяха за постигнатото и за парите. Мислеха, че не съм същият човек. Жалко е, че за някакви си 100 000 лева (реално сумата е 90 хиляди) са готови да те намразят. Мъчно ми е, че злоба видях и в близките си хора.
- Във „Фермата” спечелихте пари. А какво загубихте?
- Доволен съм от наградата. Гордея се със спечелената с честен труд и една стотинка. Никого не съм излъгал. Оценявам усилията и волята в битките на арената - да си победител е хубаво. Въпреки успехите, си давам сметка какво губех в семейството си. Ангажиментите през трите месеца легнаха на плещите на майка и на съпругата ми. Мисълта за това как се справят с тежката мъжка работа, не ми даваха мира. Бях убеден, че на тях им е много по-трудно отколкото на мен, изолиран във „Фермата”.
- Много или малко са спечелените пари?
- Не е малка, но не е и много голяма за необходимия стандарт на българина. Всичко зависи от гледната точка. Лично за мен спечелената за три месеца сума е сериозно финансово постижение, защото е немислимо за краткото време сам човек да ги придобие, освен властимащите. За по-дълго време е възможно, както ми се е случвало. Към сумата от 90 хиляди лева добавихме още малко и се сдобихме с ново жилище в Пловдив, където живее семейството ми.
Разделих се с фитнес залата в Панагюрище. В нея предвиждах да вложа част от парите за разширяването и дооборудването й. За промяната не съжалявам, особено сега, на фона на ограниченията за ползването заради заразата от коронавирус. Фитнес бизнесът не бе достатъчен да издържам семейството си.
- С какво днес допълвате бюджета си?
- Не съм спирал да работя. От малък съм по нивите в родното ми село. Продължавам да се трудя в пловдивско предприятие като обезкостител на месо. Вече десетина години се грижа за 70 пчелни кошера в село Мраченик в Троянския балкан. Тази година произведох по-малко мед заради сушата, но не се оплаквам. Средства си докарвам и от орехи – събираме ги от дърветата покрай реката, чукаме и продаваме ядки.
Съпругата ми също работи. Често прескачаме до Бъта. Децата през ваканциите също там помагат. Уча ги на труд – да знаят, че където е посадено дървото, там гният и корените му.
- Значи ли, че вече като пловдивчани, сте оставили нивите да пустеят?
- Земята е под аренда и се обработва. Доскоро съм орал, копал, поливал растенията по цял ден, но не съжалявам. Днес разтухата ми е овощната градина от 2 декара. В нея растат плодни дръвчета – ябълки, череши, праскови, сливи, круши и какво ли още не. Тази есен засадих и нар. Добре съм го опаковал от измръзване. Дано оцелее.
Не мога да се откъсна току-така от земята. Опитах веднъж, но не мога, не се получи. Не желая да загърбвам начина си на живот, преминал десетилетия на село.
- Парите променят ли човека и лично Вас?
- Мене категорично не. И милиони да бях спечелил, ще си остана същият – трудов човек, както и преди наградата. Вярно е, че живея малко по-добре от преди и толкоз. За радост, по същия начин мислят и приятелите ми, независимо с колко средства разполагат. Щом те са добре, значи, ще съм добре и аз.
Виждам и променили се парвенюта, да не ги нарека с друга обидна дума, с много пари. Те се правят на големи, но богатството не може да те направи по-голям, отколкото си ти, защото не парите са мерило за това кой си и какво можеш.
- Изпълнихте обещанието към жителите на Бъта да организирате събора на Илинден. Подготвихте и вкусен курбан.
- На местната църква „Свети Георги” направихме парично дарение, дарихме и други вещи. Майка ми уши гоблен с образа на Света Петка, която икона краси храма.
Молби за парична помощ заваляха от цяла България, но тогава още не бях получил парите.
- Битките в живота ви са доста сериозни и успешни.
- Така е. Щом Господ ми е дал здраве, искането ми е да работя. Друго не ми е нужно. За мен не важи поговорката: „Остави днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден. Народът умно го е казал: „Не питай старило, питай патило”. Събирам народни умотворения и поговорки и умело ги използвам. За себе си казвам: „Пестелив работник – добър стопанин”.
- Ако Ви предложат да участвате в подобно на „Фермата” състезание, ще се съгласите ли?
- Честно казано, не. Ако не бях изпитал тръпката от „Фермата”, с удоволствие бих се включил. Щастлив съм, че от предаването спечелих изключително стойностни приятели – Райно, Мустафа, Веско. С тях и досега поддържаме приятелски отношения.
На всички хора пожелавам здраве и да не се плашат от трудностите в живота.
Пенка МИХАЙЛОВА
