Изнемогването на персонала е слабо казано – цяло чудо е, че още има кой да работи
Четирима треньори в Спортното училище, спортен клуб по джудо „Кодокан” и спортен клуб по карате киокушин „Торнадо” помагат на медиците в МБАЛ-Пазардик в тежката битка с коронавируса. В миналия брой на „Знаме” ви разказахме за Виден Василев и Станислав Комсалов, които за пръв път влизат като доброволци. Треньорите по джудо Иван Вакарелски и Ангел Тонов обаче бяха и през пролетта, като оттогава Ангел оттогава не е спирал да работи в най-голямото здравно заведение в нашата област. Първоначално той е в Ковид-сектора на Инфекциозно отделение, а след това става санитар в Хирургичното отделение. Когато се появява недостиг на санитари в Спешно отделение, не се поколебава да се премести там.
Иван в момента е болногледач в Първо вътрешно отделение, а през пролетта също помагаше в Ковид сектора на Инфекциозно отделение.
Ето как отговориха на въпросите на „Знаме” Ангел и Иван:
- Защо пак влизате като доброволци в МБАЛ-Пазарджик? Вече бяхте веднъж - не изпълнихте ли дълга си към обществото?
Иван: Ситуацията изисква да бъда отново там, защото болницата има нужда от помощ, а аз съм човек с придобит вече опит, който е най-редно да се отзове в такъв момент. Дългът към обществото е, когато хората умират, човек да отиде и да се постарае тази тенденция да намалее и спре. Дали ще е един единствен път или повече, трябва да направим нещо за толкова време, за колкото е необходимо.
Ангел: Аз влязох отново, тъй като вече познавам работата и смятам, че мога да бъда полезен. А и хората вътре имат нужда от помощ.
- Как реагираха близките и приятелите на Вашето решение да станете доброволци?
Ангел: Трезво. Решението бе мое, те не се опитаха нито да ме спрат, нито да ме разубеждават. Подкрепиха ме.
Иван: Реагираха както и първия път - трудно и уплашено.
- Години наред изграждате борбеност и спортен дух. Помагат ли те в битката с Ковид-19?
Иван: Помагат ми, дават ми сили и ме крепят. Борбеността е основата, за да издържа.
Ангел: Определено, да. Помагат и те, и най-вече дисциплината. Както и това, че не се страхуваме, когато попаднем в екстремни ситуации.
- Никога не сте бягали от татамито, но това не е ли по-опасна хватка?
Иван: Когато загубиш на татамито, оценката ипон символизира смъртта на опонента. Обаче в истинския живот всичко е реалност, ако изгубя, е много вероятно тази смърт да е истинска, а не само спортна загуба. Затова път назад няма, трябва просто Победа. По-опасна от тази хватка, която ни е хванала с този вирус, не съм виждал. Хора се губят постоянно и това хич не е добре.
- Изпитвате ли страх, докато сте на работа в МБАЛ-Пазарджик?
Ангел: Ако трябва да съм откровен, да. Постоянно си имаш едно на ум. Нормално е да се страхуваш, но с течение на времето започваш малко или много да контролираш този страх. И той не ти пречи да изпълняваш задълженията си.
Иван: Постоянно ме е страх, но когато приемаш страха, ти ставаш по-силен. Страхът не ми дава възможност да се отпусна и да гледам лекомислено на ситуацията и точно заради този страх съм се съхранил досега.
- Успяхте ли да се впишете в отбора на персонала? Трудно ли им е на медиците след деветмесечна непрестанна борба с Ковид-19?
Ангел: Мисля, че да. На медиците им е адски трудно. Вече изнемогват. Почти на предела си са.
Иван: Дали съм се вписал, трябва да го каже персоналът на Първо вътрешно отделение. Щом съм с тях и ме търсят, значи се справям. Екипът обикновено се състои от един лекар, две медицински сестри и двама санитари на смяна, които трябва да се грижат за 30 пациенти с Ковид. На всеки болен трябва да се направят нужните манипулации, да се поставят инжекции, да се дадат лекарства… Медиците са на ръба на силите, те дори вече са прескочили тази граница. Откакто работя в това отделение, две сестри и две санитарки се разболяха от коронавурис и вече се лекуват. Изнемогването е леката форма, слабо казано е „изнемогване”. Цяло чудо е, че има все още кой да работи в отделението и че се справят в момента с това свръхнатоварване. Нашите лекари са на два фронта в триажното Урологично отделение и в Първо вътрешно, което е Ковид отделение.
- Какво ще кажете на хората, които не вярват в коронавируса и виждат в него конспирация?
Иван: Скоро не съм чувал за такива невярващи. Много са тези, които вече преболедуваха Ковид или изгубиха близки хора. На тези, които стоят по цял ден и говорят глупости, искам да кажа, че ако не са забелязали, има много болници, които имат нужда от помощ. Да идат да работят в тях. Така хем ще видят грозното лице на вируса, хем ще имат възможност да бъдат полезни за себе си и обществото.
Ангел: Заблуждават се. Дано най-после си отворят очите. Вирусът не само че съществува, но е и много коварен. Надявам се никога да не се срещна отблизо с него, т. е. да не се разболея.
- Вие как се пазите?
Ангел: Както всички останали - с маски, очила, повече дезинфекция. Пия витамини и много спорт. Да, продължавам да спортувам, когато не съм на работа. Най-вече бягам и тренирам по уредите, предвид ситуацията и ограниченията.
- Какъв е личният Ви апел към гражданите?
Иван: Дръжте се! Вече няма „Пазете се!“
- Ще се ваксинирате ли срещу Ковид-19?
Ангел: Да, аз вярвам на ваксините. Най-малкото защото искам най-после да сваля маската. Не виждам по какъв друг начин може да стане това.
Иван: Нямам търпение да дойде тази ваксина. Аз ще съм първият, който ще си я сложи. Това ще бъде моето биологично оръжие срещу вируса.
Мария ДЪБОВА
