На арабски първите две срички от фамилията на Петя означават „славей”
Петя Билбилева от Пещера е с равногорски корени. Завършва езиковата гимназия „Бертолт Брехт” в Пазарджик. Тя е второкурсничка по специалността „Медицина” в Медицинския университет в Пловдив. Бъдещата лекарка продължава да пее народни песни и да печели престижни отличия. Последната й награда е Гран при от Международния фестивал ,,Българска душа на Святата земя“ в Израел. Петя спечели престижната награда в шеста възрастова група- онлайн издание. Целта на фестивала е съхранението на културното наследство на България и Израел, а освен културен обмен между двата приятелски народа, и обединяване на българите по света чрез съхраняване на българските корени, традиции и обичаи. Международния фестивал на изкуствата „Българска душа на Святата земя“ е онлайн издание, което се организира от Арт салон „Сели – култура на народите“ гр. Бат Ям, Израел, със съорганизатори културни институции и дейци в България. Една от тях е Весела Сели Райчинова, племенница на популярния Етиен Леви. Във фестивала участваха българи от 23 държави и четири континента, оценявани от международно жури.
Ето какво сподели пред наша репортерка за конкурса, за певческата си дарба и за още нещо талантливото момиче:
- Петя, как се включихте в надпреварата в Израел?
- Благодаря на учителя ми по музика Павел Куцев, от когото черпя с пълни шепи от красотата на българския фолклор. Негова ученичка съм от 1 до 12 клас. Съвместната ни работа продължава и ще продължава. Той ми предложи за участвам във фестивала, което приех с радост и вълнение.
Музикалната проява се проведе онлайн заради пандемията от коронавирус. Заедно със заявката за участие през юни, изпратихме и видео с изпълнението на песента „Жани, наваляй, невясто”. От организаторите бе оповестено, че награждаването на победителите ще е в края на септември, но епидемиологичната обстановка промени намеренията им. От началото на декември в интернет пространството се публикуват резултати на участници в различните направления на конкурса.
Всеки Божи ден очаквах напрегната да видя името си с някаква награда и щастието ми се усмихна. Резултатите от моето направление „Народна музика – индивидуално направление” видяха последни бял свят. Спечелих Гран при в конкурса за народно пеене.
- Как приехте новината?
- Радостна и удовлетворена от оценката на авторитетното жури. Благодаря му! В обстановката, в която от месеци живеем, хубавата новина винаги е добре дошла.
„Жани, наваляй, невясто” е бавна песен от Пазарджишката фолклорна област с характерното тресене – нещо, което силно е впечатлило специалистите. Гран при е втората ми голяма награда, която очаквам да ми бъде връчена официално.
Предишната е от фестивала „Орфееви таланти”, проведен в Пловдив през 2018 г. с над 100 участници. Отличието ми донесе една от трите едногодишни стипендии.
Двете награди са най-престижните завоевания в любителската им песенна кариера. Не броя наградите си. Знам само, че златните са над 15. Но не те ме топлят, топли ме богатството на българската народна песен.
- Какви са песните във Вашия репертоар и ще продължава ли бъдещата лекарка да ги изпълнява?
- Категорично да. Студентството ми по медицина заема голяма част от времето ми, но винаги отделям от него за моята страст - песента. Защото тя е в сърцето ми, в ежедневието ми, в живота ми. Забележителният талант на народна певица, който Господ ми е дал, не бива да го затривам. Грехота е. Няма как да го игнорирам от живота си. Не става.
Още повече, че първите ми две срички – бил-бил, от фамилията ми „Билбилева” на арабски означават славей, което още повече ме мотивира да пея. Вече имам записи в радио „Пловдив”. Това също ми носи удовлетворение от това, което правя.
- Корените Ви са от брациговското село Равногор. Връщате ли се там?
- Винаги. Имам много поводи да посещавам родното място на баба и дядо. Обичам селото, природата и чистия му въздух. Мястото ме зарежда с необяснима енергия.
Пандемията спря традиционните празници на гайдарското надсвирване и младежките вечери, посветени на набора. Тогава селото оживява, а хората празнуват. На мегдана се вият хора в три-четири ката до късна доба.
Корените на човека го държат здраво за земята. Те са и моите.
Пенка МИХАЙЛОВА