Където и да отида, няма да следвам утъпканите стереотипи, убедена е пълната отличничка
СОФИЯ-МЕНЕНКЬОВО. Какво ни чака в бъдеще и какво място имаме в него? Една млада и красива студентка в търсене на този въпрос спечели наградата за стипендиант на фондация „Еврика” на името на акад. Александър Теодоров-Балан. Деметриа Станиславова Танева е на 22 години, родом от беловското село Мененкьово. Тя кандидатства в престижния конкурс като пълна отличничка и грабна журито с есе на тема „Моето бъдеще на специалист – мечти, планове и реалност”. Средното си образование Деметриа получава в СУ „Ал. Иванов – Чапай“ в Белово. В момента живее в София и завършва висшето си образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология”. Паралелно преподава като доброволец в столични училища. От 30 години фондация „Еврика“ подпомага обучението и развитието на даровитите млади хора, студенти и ученици, като отпуска стипендии на конкурсен принцип. Отделно по традиция се дават награди „Еврика” за постижения в науката, за млад изобретател, за млад мениджър и за млад фермер
- Деметрия, честито! Спечелихте наградата на името на Александър Теодоров-Балан. Ласкае ли Ви престижното отличие?
- Разбира се, че много се зарадвах, защото това е оценка за труда ми. Първо бях уведомена по телефона, след което за моя голяма изненада с мен се свърза Георги Балански от рода Теодоров-Балан, за да ме поздрави за спечелването на стипендията. Останах много поласкана от задочния разговор с него и интересните неща, които научих за рода Балан, за ложата съосновател на българското масонство „Сговор 92“ и за това откъде тръгва идеята за тази стипендия (Статията „Масонството и подкрепата на младите таланти в България“ може да се прочете на http://sgovor-92.org, б.р.)
- С какво, според Вас, есето Ви впечатли авторитетното жури?
- На този въпрос могат да отговорят само членовете на журито. Аз единствено мога да цитирам част от него, която според мен задава основната проблематика: В 21-ви век почти всичко си има цена и това разбива много мечти, но думите си остават безценни.
- Освен с есето, с какви други публикации, анализи и отличия преборихте претендентите за наградата?
- Претендентите бяха много, от всички училища и университети в цялата страна. Накрая 46 са тези, които успяха да преборят конкуренцията и да спечелят стипендия в различните области на науката. Моите отличия и награди са повече от 30. Ще спомена само научните си публикации от последните две години. Те са в списание „Съвременна лингвистика“ (статия „Студентска научна експедиция „Богатство на родопските диалекти“, в Годишника „Verba iuvenium” („Словото на младите”, бр. 2, 2020), включен в Националния референтен списък на НАЦИД, доклад на тема „Никола Владикин между маргиналията и забравата” в списание „Филологически форум“ и статия в списание „Художествена седмица“ 1916. Аналитичен преглед“. Тук искам да изкажа своята благодарност към г-жа Севдалина Попова – директор на Историческия музей в Белово, за предоставените ми архивни материали, които изследвах при подготовката на последните ми две публикации.
- Какви са условията за участие в конкурса, носеща годишна стипендия от 2300 лева, и на кои български учени е посветена надпреварата?
- Условията, които бяха обявени от фондацията, за участие в конкурса се отнасяха за студенти, завършили най-малко втори курс от обучението си с успех по учебни години, не по-малък от много добър (5.00), и записани за редовно обучение в университетите (към момента на кандидатстването ми за стипендията успехът ми беше 6.00), освен уверение от университета за успех трябваше да се представят копия от документи, удостоверяващи участие и класиране в национални и международни конкурси, олимпиади и конференции, публикации в научни издания и други такива за постижения на кандидата в овладяването на съответните науки и собствено есе на тема „Моето бъдеще на специалист – мечти, планове и реалност”.
От общо 46 присъдени стипендии единадесет са годишни стипендии за студенти в размер на 2300 лв. и носят имената на изтъкнати български учени и общественици, оставили ярка диря в основни направления на развитието на науката и техниката:
- за компютърни науки на името на Джон Атанасов;
- за математика на името на акад. Никола Обрешков;
- за физика на името на акад. Георги Наджаков;
- за химия и химични технологии на името на акад. Ростислав Каишев;
- за медицина и биология на името на акад. Методи Попов;
- за аграрни науки, включително ветеринарни науки и горско стопанство на името на акад. Дончо Костов;
- за инженерни науки в областта на електрониката, автоматизацията и електротехниката на името на акад. Димитър Мишев;
- за инженерни науки в областта на машиностроителните технологии на името на акад. Ангел Балевски;
- за строителство и архитектура на името на Кольо Фичето;
- за икономика на името на акад. Евгени Матеев;
- за изчислителната математика и математическото моделиране на името на акад. Благовест Сендов.
- за български език и литература на името на академик Александър Теодоров-Балан (сравнително нова стипендия, обявява се за втора поредна година).
- В кои други области на науката се присъжда наградата на фондация „Еврика”?
- Годишни стипендии на фондация „Еврика“ получават и всички ученици, носители на златни, сребърни и бронзови медали от международни олимпиади в размер съответно 1400 лв., 1200 лв. и 1000 лв.
- Какво бъдеще очаква специалиста по български език и литература Деметриа Танева след завършване на висшето си образование в Софийския университет „Свети Климент Охридски”?
- Никой не знае какво го очаква утре, но и аз като всички имам мечти и цели, за които работя упорито. Какво ще е моето бъдеще като специалист? Не зная. Желанието ми е да бъда в екипа на БАН, но в същото време оценявам и огромната роля на българския учител. Каквато и да бъде професионалната ми насоченост, в едно съм сигурна, че няма да следвам утъпканите и готови стереотипи, няма да се потопя в еднообразието и да се нося по течението на сивото ежедневие. Ще се стремя да бъда иновативен млад специалист, с ясни цели и идеи.
- В софийски гимназии замествате болни от Ковид-19 учители. Какво е усещането да си доброволец?
- Трябва да се запитаме какво значи да си доброволец? Самата дума носи значението в себе си – да направим нещо „на добра воля“, от сърце и душа, безкористно, без да търсим лична облага. Всеки човек може да бъде доброволец, стига да има желанието и тази чиста и искрена „добра воля“ да помага на хората. За да бъдеш доброволец не е достатъчно един път да направиш добро и да помогнеш, за да приспиш гузната си съвест, че и ти си „направил нещо за някого“, а трябва винаги да подаваш ръка за помощ, когато хората имат нужда от нея. Човек може да бъде доброволец по много начини.
Апелирам към всички – да си помагаме взаимно, да се уважаваме и да бъдем отговорни млади хора. Нека преодоляваме препятствията заедно, винаги да си подаваме ръка, да не спираме да си помагаме. Така светът около нас ще стане по-усмихнат и по-добър.
- Деметриа е подобно на името на гръцката богиня от митологията Деметра – богиня на плодородието и силата на майчината любов. На кого сте кръстена и има ли интересна история около името Ви?
- Може би различни неща са оказали влияние в избора на моето име. Майка ми като филолог е много добре запозната с гръцката митология и богинята Деметра, баща ми с киното и любимата семейна актриса Деми Мур, чието рождено име е Деметрия. А ако питате баба ми, която е Димитрийка, и от нейното име се добавя нюанс. (Смее се.)
- С какво обичате да се занимавате в свободното си време?
- Понятието „свободно време“ в последните години за мен е „тера инкогнита“, нещо напълно непознато. (Смее се.) Времето ми изцяло е заето с лекции, упражнения, преподаване или работа по поредния проект. Ако ми остане малко свободно време, се срещам с приятели или чета книги.
Пенка МИХАЙЛОВА
