МЮНХЕН. В предишната публикация анонсирахме реликвите, които се пазят в семейството на Светослав Похлупков - бинокълът на Гоце Делчев, непубликуван шифър на ВМРО и още много реликви, включително снимки от награждаването на строителя на теснолинейката Костадин Похлупков от цар Борис III, или на великия кечист Дан Колов с леля Райна Похлупкова при посещението във Велинград на легендарния шампион. Щес тане дума и за къщата в Лъджене, в която са отсядали именити войводи като Гоце Делчев и Йонко Вапцаров…
Светослав разказва за прапрадядо си Колю Полупката - Никола Георгиев Софийн, който носи от 1903 година фамилия Похлупков. Част от архива се е изгубил, а друга част са неоткриваеми заради деменцията, хванала бащата на Светослав – Никола Похлупков, в последните години на живота му (пенсионираният физик, който бе осъден, защото заложи взривни устройства срещу крадци и така циганка загуби ръката си, б.р.).
„Заради деменцията не мога да намеря оригинали от животописната бележка на Комитата, както и документация,свързана с
построяването на теснолинейката Септември – Добринище,
под ръководството на сина на Комитата, баща на баща ми - дядо Коце, пояснява Светослав. По официални данни Комитата умира на 96 години във Велинград, но по животописните бележки баща ми твърдеше, че е вероятно е бил на 103 години. Почина през 1964-а и ако вземем предвид тези 96 години, значи е роден някъде около 1868 г. Много негови подвизи се пазят като спомен в рода ни. Само ще кажа, че е носител е на четири кръста за храброст. Участвал е във всички войни за освобождението на България. Имал е лична чета от 12 човека, с която разгромява през 1912 г. в Кресненското дефиле голяма турска потеря.
Участник в четата на Стою Скрижовски, на Христо Чернопеев, на Борис Сарафов,
споделял е гората и заедно с Пейо Яворов, бил се рамо до рамо и до последно с Гоце Делчев
- при гибелта на войводата при с. Баница”, пояснява Светослав Похлупков. В спомените си Димо Хаджидимов пише: „ Петнадесет часа турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата… Защото осиротяваше цял народ…”
След смъртта на Гоце бинокълът на Гоце остава у Полупката.
„Бинокълът се предава от поколение на поколение и е бащина реликва, казва Светослав Похлупков. Същият е като на Яне Сандански. Веднъж сестра ми го показа в едно телевизионно състезание. Комитата е тайна свръзка и води междучетническата кореспонденция.
Оттогава в нашето семейство още се пази таен шифър,
досега непубликуван никъде (не е упоменат в книгата на Борис Й. Николов „ВМОРО. Псевдоними и шифри 1893-1934”, нито е срещан в публикуваните материали по темата). Татко все казваше, че не му е дошло времето... А къщата във Велинград, бих я нарекъл фамилната къща. Похлупковата къща, пази много тайни и спомени. От нея тръгва нашият род... Доколкото знам е откупена от турски валия, на когото открих случайно ето тази стара фотография, правена вероятно 1885 г., на тавана (показва портретна снимка на около 45-годишен напет униформен турчин със завит мустак и изписано името му на арабски, б.р.). Та този турчин решил да се мести в посока Турция, усещайки накъде вървят нещата. Чувал съм, че имал четири жени - с малки кокетни стаички за всяка. Около 1920 г. къщата отново е реновирана. В нея имало тайник, а там са се взимали важни решения, включително
как да се убият Аджидамбата и Барутанлията, взели участие в Баташкото клане
В, както и събирания и вземания на решения за по-нататъшното освобождаване на македонският край от турското иго. От баща ми знам, че Гоце Делчев е идвал в нея, както и Йонко Вапцаров (бащата на поета Никола Вапцаров, б.р.), и много други комити… След освобождението на този край дядо Кольо става кмет на с. Лъджене. През това време селото цъфти. Построяват се много обекти в това число и гимназия, и Американски колеж. След 9 септември 1944г. за това, че бил кмет, а неговият брат - преподавател в този колеж, изпада в немилост. А синът му - големият строител на България, с лично окачен медал от цар Борис Трети, е принуден да напусне селото.
Умира през 1964 година с пенсия от 6 лева
За нея казваше: „Тази страна отчете, че моите заслуги са такива, че да мога да си купя един пакет сол на месец и да имам по половин комат хляб на ден...”
В по-късен период започва да отчитат подвизите му и искат на къщата да се постави паметна плоча и да дойдат пионерчета за караул, при което моята леля обидена отказва поставянето на такава. През голямото земетресение в района от 1977-а единствено нашата къща и още няколко други стари сгради оцеляват, докато много новопостроени се сриват до основи. В демокрацията мои братовчеди искаха да бутат Похлупковата къща. Бяха бързо забогатели и възнамеряваха на нейно място да строят блок. Баща ми бе категорично против, даваше място, но ако тя се запази.... От 7 братовчеди аз закупих горния етаж на къщата, а в долния остана стая на баща ми и мой първи братовчед. Аз се заех с укрепването на къщата, като идеята ми беше да поставя колони на всеки ъгъл и ги вържа с пояс заради земетръсния район и големите пукнатини, които се бяха явили. Северната стена бе в много окаяно състояние, както и покривът. Поради факта, че нямаше тоалетна на етажа, леко удължих стаята върху колоните и така се сдобих с тоалетна, като от чуждо място не съм взел и един милиметър”, обяснява Похлупков.
Но тогава страстта му да лети с парапланер му изиграва лоша шега
„Паднах и получих колапс. Бях изцяло изпотрошен в легло и инвалидна количка 11 месеца. Още си ближа раните. Но бе абсурд да ползвам тоалетна на двора. Идеята ми беше да дам на къщата възрожденски вид, с малък чардак и спускащ се удължен покрив над моя вход, защото от валежите стълбите се рушат, а е и неприятно. Реставрирах стаите с изключение на една и станаха много красиви... Преправих северната стена и исках ъглите да оформя с дървена обшивка... Малко преди да се отлеят и останалите колони, братовчедите ме нападнаха, че това не било укрепване, а незаконно строителство. Искаха къщата да падне, но лицемерно ме хвалеха, че я укрепвам. После - ходене по дела и мъки, което довърши баща ми. В края на краищата колоните не бяха разбити, къщата остана, а ДНСК ми проби една голяма дупка пред тоалетната за да не мога да я ползвам, разруши навеса над стълбището и ме глоби 3600 лв. с които пари можеше да оправим покрива. В пред вид, че къщата стана непригодна за живеене с тази дупка пред тоалетната ми. Напуснах България. На същата база братовчедите ми направиха красиво барбекю… ДНСК събори и него. В последно време виждам, че не смятат да събарят къщата, отношението им се е променило, което ме радва. Надявам се тя да пребъде”, казва треньорът по плуване и ски.
Минираната къща в Оряхово купил за баща си и имали планове
Да правят сокове, биопродукти… Но започнали кражбите.
„Ние сме сигурно най-крадените в България. След като се оправих от паането с парапланера, с първото прохождане и пускане колата ми в движение, струваше 24 000 дойчемарки, я откраднаха. След това откраднаха и жигулата на баща ми пред МЕТРО в София... След което окрадоха цяла външна кухня... Започнаха да свалят циглите и той каза: „Поне един ще хвана!”. И заложи капан.... Явно тази орисия не ни е отминала, защото като тръгнах в Германия, имах магазин в Якоруда с електронна каса. Трябваше да замина спешно. В касата имах злато от пра-прадядото - жълтица от цар Фердинанд и трой унция от възрастна жена германка, няколко турски златни монети... За да не я оставя на улицата, оставих момичето да работи, един ден се обажда за кода, че бях оставил неща от магазина там. И ги открадна и избяга…
А на крадците ще кажа: „Реликвите са заключени - дадени за съхранение в неизвестно за вас населено място!” Баща ми имаше от дядо Кольо Полупката бастун, вътре кух а на дръжката - майсторски направен щик. При евентуален бой се вади от бастуна, пояснява Светослав Похлупков. Баща ми разказваше, че
прапрадядо е участвал в атентата срещу сръбския крал Александър
(в Марсилия, убит от Владо Черноземски, б.р.). Дядо Кольо е имал много хубава пушка, баща ми, като дете, е погледнал през вратата. Била открехната и видял разрязано дърво, вътре - оформено леглото на пушката, а тя - налята с мас... Обаче Комитата някъде я е закопал. На неизвестно място, за да не се намери от никого... Но пък съдбата на сабята му е известна. От нея са направени два огромни ловджийски ножа. Единият е на баща ми, а другият - на неговия баща. Те също са част от семейното богатство.”
Тодор ГРОЗДЕВ
