Понякога използваме и продукти от строителната химия за съжиняването на културни ценности
Николай Чолаков е роден в Пазарджик и макар че работи на скеле, професията му е рядко срещана – реставратор. Той съживява предимно монументална стенна живопис, мозайки, икони… Наскоро учадства в аварийната консервация и реставрация на подовата мозайка „Изворът на живота“, северно от сградата на операта в Стара Загора, от открития 60-те години на миналие век частен римски дом на Августа Траяна. Дейностите бяха извършени под ръководството председателя на Съюза на реставраторите Иван Ванев. Стойността на проекта бе 43 560 лева. Николай Чолаков говори с любов за професията си и не трудните условия в нея го притесняват.
- Г-н Чолаков, хората в Пазарджик не знаят кой е Николай Чолаков. Кой сте Вие?
- Непознат съгражданин. Шегувам се, но май наистина е така. Николай Чолаков е син на небезизвестните пазарджишки музиканти Ира и Атанас Чолакови. За разлика от сестра ми Десислава, моят път в музиката продължи кратко, но все пак имах възможността да се запозная с няколко музикални инструмента. Малко преди гимназията, родителите ми бяха така добри да подкрепят влечението ми към рисуването и ме записаха на уроци при проф. Стефан Лютаков. Благодарение на него усвоих първите основни похвати и техники в изобразителното изкуство, а също така придобих любопитство към изучаването на околния свят. На следващата година вече бях ученик в художествената гимназия в Пловдив.
- Защо предпочетохте специалността „Реставрация и консервация” в Художествената академия в столицата? С какво тя предизвиква художника?
- Действително, като възпитаник на художествена гимназия, гледната ми точка тогава беше насочена към развиване на знанията ми в областта на техниката и технологията на живописта, като една предпоставка за усвояване на изобразителното изкуство като занаят. Впоследствие разбрах, че това е само част от цялостната подготовка в тази специалност и, че съществуват базисни различия между професиите на художника и реставратора. За разлика от художника, който създава нови произведения, ролята на реставратора е да съхранява вече създадените културни ценности, да допринася за възстановяването и разбирането на техните културни и исторически стойности, както и за запазване на физическата им цялост. Често при качествено извършената реставрация трудът на реставратора остава невидим. Но това е и част от предизвикателството на тази професия - да не изпъква самоцелно, а да прояви грижа към това, което обществото е възприело за ценност.
- Какви умения помагат за възраждане на художествени ценности от минали години и векове?
- Реставрацията е професия с интердисциплинарен характер. Наред с уменията в областта на изобразителните изкуства, са необходими знания и умения в редица други области като химия, физика, микробиология, изкуствознание, фотография, технология на материалите и други. При реализирането на по-сложни проекти често се сформират екипи в които участие взимат различни специалисти.
- В кои области на реставрацията творите? Коя от тях е най-трудоемка?
- Реставрирам предимно монументални произведения на стенната живопис, архитектурни повърхности, мозайки и икони. Като цяло реставрацията на монументални обекти е доста трудоемка. Свързана е често с работа на скеле, в различни атмосферни условия и т.н., но може би чисто физически реставрационните дейности върху мозайки са най-тежки.
- Какви материали и инструменти са нужни за реставрационния процес?
- За реставрация се използват широк спектър материали, според вида и състава на отделните произведения, техниката на изпълнение, вида разрушения... Реставрационната наука е непрекъснато развиваща се и постоянно се разработват нови материали. Същевременно поради нуждата от разнообразни реставрационни дейности, често се налага използването на материали, произведени с различно предназначение, като например разтворителите и продуктите от строителната химия. Но като цяло има някои основни принципи за използваните продукти и материали. Те трябва да са в съответствие със съвременното ниво на познание и да не възпрепятстват бъдещи проучвания, намеси и анализи.
- Какво е усещането на реставратора, върнал към нов живот произведение на изкуството?
- Сигурно за всеки е различно. Успешното съхраняване на уникалните стойности на произведенията и запазването на тяхната автентичност, ме кара да изпитвам удовлетворение. Същевременно разкривайки непознати детайли, слоеве и технологични особености от оригиналната повърхност на обектите в процеса на реставрация получавам естетическа наслада и по добро познание за техните автори.
- Участвате в престижни международни форуми по реставрация. Кои са водещите страни в тази област и къде сме ние?
- Благодарение на дългогодишните образователни традиции в областта на опазването на културното наследство, у нас се е формирала професионална общност, която за съжаление обаче не може да се реализира пълноценно, поради сериозните недостатъци в нашето законодателство. Закона за културното наследство допуска лица без специализирано образование да ръководят проекти за реставрация, в резултат на което през последните години са увредени редица културни ценности.
- Къде могат да се видят стенописи, мозайки и други произведения на кавалетното изкуство, плод на Вашата деликатна намеса?
- В Рилския манастир, църквата „Св. Троица“ в Банско, старинен митрополитски храм „Св. Николай Мирликийски“ в София, руската църква "Св. Николай Мирликийски" - също в София, църквата "Св. Георги" в Сандански, църквата "Успение Богородично" в село Огняново, църквата "Въведение Богородично" в Казанлъшкия манастир, Регионалния исторически музей в Стара Загора и други още.
- Кога се налага да контактувате с Националния институт за недвижимо културно наследство?
- Работата по който и да е недвижим паметник на културата трябва да бъде съгласувана с НИНКН, така че това е неразделна част от реализирането на реставрационните проекти. Още повече, професията на реставратора представлява дейност от обществен интерес, а както всяка професия, практикуването й следва да е съобразено с националните закони.
- Как приемате честото отсъствието от семейството си заради отдалечеността на обектите за работа?
- Приемам го като част от живота и професията ми. На моменти е трудно, но това не променя отношенията помежду ни. Семейството ми ме подкрепя винаги, за което съм им много благодарен.
- Трудно ли е да си реставратор?
- Като при всяка друга професия, предполагам. Зависи какви цели си постави човек. Въпреки, че винаги може да е по-лесно и комфортно, трудностите ме мотивират да си поставям нови задачи. Това ми позволява да се развивам.
- Какво Ви предстои в близко време?
- Вече приключих участието си в реставрацията на късноантична подова мозайка "Изворът на живота", от римски частен дом в Августа Траяна, от IV в. Мозайката е запазена in situ след разкриването й през 1955-1956 г. в центъра на Стара Загора и върху нея е изградено защитно покритие. За четвърта поредна година продължавам да работя по реставрацията в храм "Св. Георги" в Сандански, като настоящият етап включва реставрация на стенописите от южната стена на наоса. Те са дело на руския художник Николай Шелехов. Очаква се съвсем скоро да започна работа и по реставрацията на църквата "Св. Атанасий" в село Хърсово, близо до Мелник.
Пенка МИХАЙЛОВА
