Да го имаме вкъщи е въпрос на естетика, практичност и символика
Здравецът е растение, което ни радва целогодишно, но именно сега е моментът за засаждането му от семена. Иначе по всяко време може да се пресажда чрез туфи. През зимата той е една от малкото зелени билки, които могат да ни вдигнат имунната система и да ни тонизират срещу стреса. Здравец (Geranium) е род растения, състоящ се от 422 вида едногодишни, двугодишни и целогодишни растения, които виреят в умерения пояс и в планините на тропиците, но най-вече в източното Средиземноморие. Макар и в голямо разнообразие от видове и сортове, малко са растенията, които да са толкова леснорастящи и издръжливи на сушата. Най-разпространените видове на здравеца, като горския, са подходящи за отглеждане на терасата или в стаята, и не губят листата си през зимата. Зимува при температура от около 8 С, но ако температурата падне под нулата, има опасност да се ослани и изсъхне. Някои видове обаче остават зелени и при минусови температури. Изсъхналият здравец пък започва да се съживява именно през това време на годината.
Наред с градинското мушкато (което спада към същия род), здравецът се е превърнал в традиционен представител на декоративната домашна флора в България. Отглежда се както в сандъче на балкона, така и като почвено покритие на тротоари, алпинеуми и градинки. Вирее на слънце и на сянка до 2500 м надморска височина.
Да имаме здравец вкъщи не е само въпрос на естетика, а и на приктичност, но и на символика
Здравецът разпръсква аромат в почти всеки български дом, освен това участва в религиозните обичаи, а здравец за късмет се дава на всеки пътник. Без да броим хотелите и хижите, у нас има пет села с името Здравец. Чисто практически се използва в озеленяването – може да покрие площи, които иначе не са много приятни за гледане. При благоприятни условия здравецът ще се развива успешно между 3 и 10 години, радвайки ви с вечнозелените си листа и пъстри цветчета.
Заради лечебните си свойства, това растение успешно се използва и като билка за здраве. Лечебни са листата, корените и цветовете му. Никак не е случайно българското му наименование - „здравец“. Ако латинското му име произхожда от гръцката дума geranos, което означава жерав и е свързано с формата на плода, напомнящ клюн на жерав, на български коренът на думата идва от „здраве“. Безсъмнено заради целебната му сила. Науката е доказала, че растението е богат източник на етерични масла, полифенолни съединения и антиоксиданти.
Установено е, че здравецът убива микробите безотказно
Учените са го доказали с редица експерименти, в които напръскват билката с милиони бактерии, а след три часа от тях не остава и следа. Дори и когато микробите са на разстояние от здравеца – той действа. Причината е в бактерицидни вещества, които билката отделя и които убиват вредните микроорганизми.
От десетките видове здравец, най-популярен е обикновеният (див) здравец, разпространен в цяла Европа. Той има едри, жилести, леко лепкави и дълбоко нарязани листа, крепящи се върху дълги и дебели месести стъбла. Коренищата са дебели, хоризонтално разположени (разклоняват се на повърхността на почвата), с кафеникав оттенък и са богат източник на етерични масла. Преди да решите да го използвате като билка за здраве обаче,
консултирайте се със специалист и спазвайте точната дозировка в рецептите
Здравецът може да се отглежда като билка с лечебна цел, защото служи като ефективен лек при хипертония, безсъние, превъзбуда на нервната система, кръвоизливи и кожни възпаления. От растението се отделят танини, смола, здравец скорбяла, пектин, танинова киселина, захар и др. Препаратите със здравец се използват за гаргара на устата и гърлото при фарингит, повишават съсирваемостта на кръвта, намаляват носовото кръвотечение, лекуват стомашни и чревни кръвоизливи, кръвотечения в устната кухина. В миналото здравецът се е прилагал за лечение при фрактури и при ракови заболявания. Използвали са го и против диария. Здравецът е полезен за хората, страдащи от неврастения, безсъние, хипертония, сърдечни заболявания и стомашно-чревни заболявания. Благотворно действа на енергетиката на болните от хроничен гастрит. В народната медицина се счита, че билката действа изключително добре при проблеми със сърцето. Ако замените дневната доза кафе с чай от здравец, ще имате здраво сърце. При високо кръвно може да ползвате здравец за неговото нормализиране, казват билкари.
Ползата на здравеца върху нервната система
е добре известен и растението е използвано за това от стотици години. От листата на растението се получава ароматен чай, който има успокояващи свойства, дължащи се от неговите органични съединения и химикали. Те влияят благотнворно на ендокринната система и помагат да се балансират хормоните, които предизвикват стрес и тревожност. Не са пренебрегване и противовъзпалителните му свойства. Той е много добър помощник, ако страдате от възпалени стави, болки в мускулите или дори от вътрешно възпаление на червата или сърдечно-съдовата система – чаят от здравец може бързо да облекчи този дискомфорт и да намали напрежението в чувствителните зони на тялото ви (не забравяйте за консултацията със специалист преди това). Полезен е за прием при спазми, подуване на корема или обикновено разстроен стомах във вид на чаша чай. Благоприятните органични съединения, натрупани в здравец, бързо успокояват възпалението, премахват бактериите, които могат да причинят дискомфорт и да възстановят нормалната си стомашно-чревна система
Аналгетичната способност на здравеца
го прави популярен традиционен лек за главоболие и други наранявания заради способността му да освобождава ендорфини и да облекчи болката, макар и не за дълго, при страдание от хронична болка или мигрена, а в тази насока научните изследвания също подкрепят народната медицина. Според някои изследвания, някои от летливите съставки на здравеца могат да подобрят здравето на бъбреците и да стимулират уринирането, което помага за детоксикацията на организма и освен токсините, премахва излишните соли, мазнини и вода от тялото. Наред с това гераниумът има естествени антисептични, антибактериални и противогъбични свойства, които го правят превъзходен при настинка и грип. Приготвянето на чаша чай от здравец или дори дъвченето на листата може да помогне да приемете антибактериални съединения, които ще повишат силата на вашата имунна система и насърчат бързото възстановяване от различни заболявания. По този начин се предотвратява отрицателното въздействие върху организма на вътрешните и външните патогени.
Почвата
Почвата не трябва да е тежка. Веднъж захванал се, здравецът непрекъснато се саморазраства при добри условия. Кореновата му система е плитка и лесно можете да отделите няколко стръка с коренче. Ако го засадите дори и след половин час, то пак ще се прихване, стига да го полеете обилно с вода. Здравецът обича добре дренирана градинска почва, но вирее успешно в скалисти и планински райони с песъчлива и глинеста почва. През лятото трябва да се подхранва всяка седмица. През пролетта, на около 20-25 дни, е нужно да се добавят специални подхранващи вещества към водата за полизване, съветват градинарите. Според тях, ако ще го пресаждате на туфи, най-доброто времее е през март. Любопитна подробност е, че здравецът не обича присъствието на други растителни представители, защото ги възприема като бурени и ги задушава.
Поливането
Здравецът обича влагата, но не трябва да се преполива (почвата трябва да е постоянно влажна, но не трябва да задържа вода). През лятото се нуждае от повече вода, така че няма да сгрешите, ако го поливате обилно на 2-3 дни, а периодично да се облива цялото растение. През зимата поливането се ограничава, тъй като изпада във вегетативен период. Разбира се, непретенциозният здравец издържа на продължителна суша и зиме, и лете, но заради липсата на достатъчно влага спира да се развива.
Светлината
Здравецът вирее еднакво добре на сянка и на светло, но не под преките слънчеви лъчи, защото листата му пожълтват и изсъхват (затова най-добрият вариант е полусенчест район). До май месец може да се отглежда в затворено помещение, след което е препоръчително да се изнесе на открито. Традиционно меката зима в Пазарджишка област, особено в последните години, обаче предполага смело да оставяте на терасата това цвете, прието от векове за родно българско.
„Знаме”
