Пазарджик е боксов град, няма да забравя купа „Странджа“
Тервел Пулев е приятел на Пазадржик още от времето, когато през 2011-а спечели тук турнира „Странджата”, а руснакът Егор Мехонцев зае мястото му на почетната стълбичка и отказваше да слезе. Затова и с готовност се съгласи за интервю, часове след историческата му победа на африканска земя над намибиеца Викапита Мореро в деветия рунд и след като направи достояние на феновете визитата на братя Пулеви с племето Масаи и простите условия, в които живеят. Тервел бе очарован от местните жители на Нгоронгоро, близо до Дар ел Салаам, където българският боксьор постигна 16-ата си победа на професионалния ринг, и сподели, че те са му по-интересни.
- Г-н Пулев, здравейте, къде Ви намираме в момента?
- Намирате ме в град в Танзания, два дни бяхме на сафари и на гости при хората от Масаи, за да видим начина им на живот и тяхната култура.
- Казахте мнението си за мача - „грозен мач”, „мръсна игра” и „уличен бой”. Как го виждате след като отмина еуфорията?
- Не ни изненада с нищо. След като еуфорията отмина, се радвам, че нямам наранявания по главата и почти не получих удар в лицето.
- Брат Ви Кубрат каза, че не сте в топ форма, може би заради дългото време, през което нямахте официален мач от края на 2019-а...
- Това е и целта на мача, боксьорът да може да влезе в топ форма, а не да влезе в най-силния си мач. Така че целта е изпълнена!
- Много българи Ви подкрепиха в Танзания, очаквахте ли го?
- Да си призная, изненада ме подкрепата чак в далечна Танзания. Но съм благодарен много, защото нашите сънародници определено създадоха атмосфера на мача.
- В Пазарджик също имате фенове и приятели. С какво го свързвате първо? С турнира „Странджа” ли?
- Разбира се, Пазарджик е боксов град, имам приятели там, а също лично го свързвам и с купа „Странджа”, която спечелих там през 2011 година. Публиката горещо ме подкрепяше.
- Показахте в социалните мрежи картини от Африка. Какво Ви впечатли там?
- Видях много неща от живота на хората в Танзания. Бяхме и в местна боксова зала – отидохме по покана на организаторите. Впечатли ме, че тази държава е по-бедна от България, повече население са - около 58 млн. души, те не са в Европа, но изглеждат по-спокойни и по-усмихнати от нас, изглеждат по-спокойна и усмихната нация.
- Какво ни липсва на нас, за да сме усмихнати и спокойни?
- Може би трябва да гледаме по-ведро, да сме по-единни и да не изпадаме в крайностите.
- Девети сте в световната ранглиста. Какво следва сега по пътя Ви към световната титла в полутежка категория?
- Още не мога да кажа нищо конкретно. Не мога да кажа как ще продължи точно развитието ми оттук нататък, но след като почина няколко дни, ще започна да тренирам отново и тогава ще изграждаме планове за бъдещето.
- Преди много време определихте пред „Знаме” аматьорския бокс като „мелачка”. Доколко е мелачка професионалният бокс?
- Явно съм казал тези думи в някакъв контекст, но и профи боксът не е лек. Даже откъм наранявания е по-тежък, по-често има нокаути и тежки удари. Но пък плюсът му е, че по-трудно може да се случи ощетяване, защото при един 10-12-рундов мач се вижда кой надделява. Вижда се, тъй като в повечето случаи единият от двамата боксьори е на земята.
- Профи боксът търпи упреци, че чистият спорт в него все повече остава на заден план за сметка на мениджърски интереси и много пари. Какво бихте отговорили на такива коментари?
- Определено не съм съгласен. Наистина в профи бокса има бизнес и договорки, но това не значи, че спортът не е на преден план. Напротив, на преден план е и е на високо ниво.
- Лично Вие сте казвал пред „Знаме“, че постоянно усещате любовта на хората. Усетихте ли я след загубата на Кубрат от Джошуа?
- Всеки има своето виждане по даден въпрос. Но както има език на омразата, така има и подкрепа. Това са нормални неща.
- Аз видях много повече българска подкрепа отколкото хейт – под първия пост на Кубрат във ФБ само за няколко часа имаше над 60 000 реакции и само около 400 бяха „хейт”.
- Аз лично не отдавам толкова значение на това да следим процентите на подкрепата и омразата, кое колко е. Ако е подкрепа, отвръщам с позитивизъм, ако е хейт, просто подминавам.
- Родът Пулеви е от Панагюрско, а Вие член сте на клуб „Традиция” в село Баня. Да Ви очакваме ли на възстановката „Заклятието на оборищенци?”
- Да, наистина имам корени от село Баня и често ме канят от клуб „Традиция“. Така че няма да е изненада ако пак се появя там с моето семейство.
Благодаря Ви! Бъдете здрави и ни радвайте - с победи и с несломимия български дух!
- Благодаря и аз, успех и поздрави на читателите на вестник „Знаме“!
Дочо ЧАНЕВ
