Други

Само с две завъртания Тодор разточва пица с послания

  14.02.2021 06:27             
Само с две завъртания Тодор разточва пица с послания

Бившият надзирател шашва колегите с авторски творения, но ще става свещеник

ПАЗАРДЖИК. Тодор Денев е майстор-пицар, а също така бивш надзирател и бъдещ свещеник, ако е рекъл Господ. Да, именно свещеник, защото е твърдо решен да кандидатства в духовната академия тази година. И какъвто е целеустремен, със сигурност ще го приемат, убедени са колегите му от клуб Heaven, които го познават. Денев има уникален начин на разточване на тестото за пица, както и негови авторски пици, които нямат аналог у нас. Когато качи снимка в групи като „Пицарите на България“, обира заслужени лаври. Това може да е суета, но пък и преди, и сега роденият в Горна Оряховица и израснал във Велико Търново мъж се стреми да бяга от ласкателствата за сметка на самоусъвършенстването – във всякакъв смисъл. По-долу ще говорим и за гарнираните италиански пити, но и за трансформацията, волята, знанията, образованието, волята... И харизмата.

„Православие – правосъдие - храна за тялото и душата”

Това е моето кредо и символизира жизнения ми път, казва Тодор. И всяко едно произхожда от предишното.“

От 7 години е извън системата на затворите, но ако преди бе на протест на тъмничарите, преди дни бе на протест на ресторантьорите. Денев бе създател на първия в страната синдикат на служителите на затворите, зародил се именно в Пазарджик. По тази линия гостува и на Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя“. Тогава разказваше как надзирателите са по-затворници от затворниците.

Сега прави пици само с две завъртания без да използва точилка

Пици да, ама защо пък свещеник?

„Търся себе си. Досега явно не съм бил готов духовно за тази стъпка, но това е само едната причина. Другата е режимът на работа, която не позволяваше време за учене. Но откакто съм тук и правя пици, мога да уча. Ако си кандидат-студент, идвай тук и ще си подготвен не само за темите от изпита, а и за други житейски изпити. А може да покажа и как се правят пици. Шегата настрана, никога не е късно да се родиш духовно. Мотивът ми за свещенически сан дойде от дългите години служба в затвора, където съм видял човешката същност във всеки един аспект “.

Така мисли Денев, макар че затворниците сигурно виждат през решетките само колко Господ го няма там. Може би защото затворниците не вярват в Него.

„Не съм сигурен, казва пицарят-философ. Във всеки един затвор в България, или поне в повечето, има параклис със свещеник. И той идва всеки ден. Отслужват се всички свети литургии, както във всеки православен храм. За мен светъл пример за свещенослужител е отец Боян Кочев, с когото се познавам по синдикална линия още от 2009-а – аз бях синдикален лидер в затвора, а той бе председател на местното дружество на Федерацията на служителите на МВР. Неговото нравствено и духовно развитие ми е било личен пример. Видях как човек от нашата система може да премине в съвсем друга сфера, а той вече стана и архиерейски наместник.

Питаме Тодор Денев

дали е виждал проявлението на Бог в делничния си живот

и той се подсмихва.

„Да. Когато се случи трудовата ми злополука, бе труден период. Един затворник ми счупи пръст. Бях поставен пред дилемата дали да избера да остана или не. След три дни размисъл написах последващ рапорт до директора, в който реших да остана. Но това не беше одобрено и трябваше да напусна. Трябваше да разбера какво мога да бъда освен старши надзирател и синдикален лидер. Човек се обръща най-вече към своите душевни сили. Ако нямаш волята за стремеж, развитие и усъвършенстване, не можеш да намериш душевния баланс. Но този баланс единствено можеш да го направиш с вярата. А вярата ми е православна. Тогава усетих каква е силата на вярата. Простичко е. само трябва да вярваш в Господ и да спазваш нравствените и моралните закони, които ни е дал в Светото писание, успяваш. Така стана и с мен.С повече усърдие, воля и търпеливост постигаш всичко. Дотогава година и половина

бях курсант във Висшето военно училище във Велико Търново, но го напуснах, за да се оженя

Имах висше технолог по винарство и градинарство. И като технолог по вината започнах да работя по тази специалност. Бивш колега от затвора ми подаде ръка и започнах като готвач във фирмата му. Минах по цялата верига, във всички сфери на хранително-вкусовата промишленост, включително като ръководител в голяма мандра. През това време завърших квалификации в София от лицензирани ведомства към съответните министерства и за инструктор по стрелба, и за главен готвач. Но не спирах да се самоусъвършенствам.

Една притча ми бе подсказала това още като бях в затвора

Че трябва да имам готовност за реализация, ако се окажа извън стените на тъмничното заведение. Това е притчата за царя и дъщерята на златаря. Един цар срещнал хубава девойка в околностите на своето царство и я поискал за жена. Тя също го харесала, но му казала, че трябва да поиска ръката от баща й. Царят спазил стария обичай и отишъл при бащата, както му е ред. Бащата бил златар и го питал какъв му е занаятът. „За какво ми е занаят, аз съм цар“, учудил се царят. „И аз бях цар, но ме детронираха. И когато нямаше как да си храня семейството, станах слуга, после чирак, после калфа на един майстор в това село. Накрая станах майстор и поех този занаят. Когато ти ми станеш чирак и калфа и се научиш със занаят да изхранваш семейство, тогава ще ти дам дъщеря си“, казал бащата. Не знам дали царят се е съгласил, но тази притча дълбоко я почувствах. Знам я от дете. И неслучайно се ориентирах към хранително-вкусовата промишленост още във военното училище. Там бях във войсковия тил. Но и сега в пандемията е особено актуално – хранително-вкусовата промишленост, за разлика от ресторантьорството, е в апогея си.

Защото и в най-голямата криза ще има нужда от храна,

даже още повече от нормалната обстановка. Криза в хранително-вкусовата промишленост няма как да съществува дори и при чума. Е, аз се ориентирах към алкохола, а най-старият алкохол е винарството, но алкохолът има много верни почитатели. Така станах технолог вътрешен контрол, което имаше връзка и с винарството, и с няколкото семестъра във висшето военно училище, и с годините в затвора. Органичната химия и технологичното оборудване е почти едно и също, не ми беше трудно. Получих и по-добри оферти, върнах се към ресторантьорството, а днес съм пицар, благодарение най-вече на един майстор от нашия клуб -

моят учител Веселин Никовски, който в момента твори на столичния площад „Славейков“

Имам мои няколко авторски пици, които не съм срещал у нас, колкото и да съм търсил. Тези пици изразяват моята същност, моите послания, които са в хармония с храната и света наоколо. Горд съм, че съм измислил уникална плодова пица и майстори-пицари ми казват, че тя е единствена по рода си. Иначе тематични пици съм правил на всеки празник. За Трети март, за Свети Валентин… Наши конкуренти поръчаха пицата за Свети Валентин преди две години. Представляваше сърце с пълнен борд. Борд се нарича крайният ръб на тестото. При неаполитанския пица бордът е изпъкнал и по тази изпъкналост се вижда кой е майстор. Ако натиснеш ръба и той се върне сам, значи пицата е добре направена. Обичам да творя символики чрез тесто, но най-много от всичко

се гордея с моята осемлъчна звезда, която предлагам в няколко варианта

В един от тях е с пълнен борд от черно тесто, в друг всеки лъч е пълен с различна плънка. В единия лъч - стафиди, в другия шоколад с различни ядки, в третия мед и орехи, в четвъртия – плод с топинг… Оформяш кухите осем лъча от отделни топки и ги свързваш

Осемлъчната звезда присъства от дълбока древност във всички цивилизации (б.р. макар македонците да смятат, че е техен патент покрай Звездата на Виргина, символът се среща и на старобългарски артефакти, а и на герба на Молдова я има, защото осемлъчната звезда се смята за стар символ на мъдростта при даките). Лъчите са символ на стихии и основно чрез геометрични форми пресъздават света в тесто. На базата на пентаграма е – от печата на Соломон, символизиращ петте елемента, даден му от Бог, когато строил храма в Йерусалим, за да контролира Астарот, принца на Ада. Храмът много пъти е разрушаван от дявола.

От пет елемента се състои основно и всяка пица – тестото всъщност е брашно, мая, зехтин, вода и сол

Аз съм агроном технолог по вината, а в Heaven готвим само с италиански продукти. Но ако сравняваме, българското брашно е най-хубавото. Ако забием един плуг-реголвач, който обработва почвата на 40 см, от Лондон дотук, той няма да намери по-плодородна почва в Европа от българската, гарантирам. Нашият климат и почва раждат най-добрата пшеница. Друг е въпросът после с какво се обработват те, докато излязат във вид на хляб, и с какво се обогатяват. А пица се прави лесно. Имаш съставките за тесто, следват обработка и машинно месене, определени проверки след около 20 минути, за да видим дали тестото е достатъчно еластично. Тогава се оформят съответните топки в зависимост колко голяма пица искаш да направиш. Оставя се маята, за да свърши работата в тестото с естествената ферментация, и се съхранява на температура от около 6 градуса. Преди разпъване на пицата се изкарва да приеме стайна температура. В зависимост колко искаш да е голяма пицата, най-важно е пропорциите между съставките.

За мен най-важна е хидратацията

Аз работя със 70 процента хидратация. Бих работил и с по-голяма, но там разпъването на пицата изисква не толкова повечко стаж, колкото повечко време. То от 60 процента хидратация се правят пици, но колкото с по-голяма хидратация е тестото, по-трудно се работи, защото повече лепне, но и става по-вкусно. Аз не използвам точилка. При мен се работи само с ръце. Стигнал съм до ниво да я разтягам с центробежната сила във въздуха. Тоест, подхвърлям я и завъртам и тя се разтяга от законите на физиката. Хващам с две ръце топката, подхвърлям я във въздуха и я завъртам с външната част на ръцете. Всеки пицар си има свой стил, а този е лично мой. Така съм го сметнал на базата на чистата физика, че ако завъртя тестовото във въздуха, то само се разтяга. Тестото за една пица го правя с две подхвърляния най-много. Едно, две, край. Но едно мое завъртане е стотина оборота в минута. Доста тренировки бяха нужни. След това може да се гарнира отгоре. Ако си направил качествено тесто с добра хидратация и добри продукти, но продуктите са наистина добри, всяка пица става отлична“, пояснява пицарят.

И припомня, че пицата е римска храна

„Това си е манджа върху хляб. Има го в мексиканската кухня – тортилата, има го в арабската – дюнерът, в арменската – лахмаджун. Римляните не са го измислили току така – кръгът е безкрайност. Такава форма имат луната и слънцето. Звездите обаче аз съм ги измислил, особено осемлъчовите“, смее се Тодор Денев. Той обича да приготвя с удоволствие и най-разпространената пица в цял свят – „Маргарита”. С цветовете на италианското знаме - песто от босилек, моцарела и доматено пюре. „Любимата ми пица от стандартните е „Дявола“ – с доматено пюре, моцарела на 16 късчета, салам вентричина, лук на шайби, маслини, ама не черни, и разбира се една хубава лютива печена чушка... Някой ще каже, този ще става свещеник, пък обича Дявола. Но да не забравяме, че Дяволът е бил най-добрият ангел на Господ. Стремя се да съм в мир със себе си. Всичко за мен е „Православие – правосъдие - храна за тялото и душата“. Душата е безсмъртна, а тялото е храм земен на душата. Трябва да се грижиш и за двете, да вярваш, защото православната вяра дава душевна бодрост, но да поддържаш тялото си чрез качествено и здравословно хранене и спорт.

Има един предмет в хранително-вкусовата промишленост се казва „Сетивност“

– приемаме храната с всичките си сетива и с нито едно от тях не трябва да се отвратим от нея. Защото тогава ще блокират и останалите“.

Тодор Денев не е някакъв шемет-философ. Той е и здраво стъпил на земята патриот, който преди дни прави „лек крос” гол до кръста в 50-сантиметров сняг на връх Беклемето, знае какво е да играеш ледено хоро в Калофер три пъти, да се загряваш с гореща баня и качествени напитки, изучавани от някогашния технолог. Знае какво е да пееш македонски песни със сълзи на очи. Без значение на сезона, обича да се къпе под водопади, защото водата в комбинация с молитвата „Отче наш” пречиства. Обича екстремния туризъм и търси адреналина. Казва, че в това отношение много си пасват с шефа му Нешо Пелтеков, с когото заедно вървят по пътя на духовното търсене и самоусъвършенстването.

„Любовта към храната е важна, но любовта към родината е нещо изключително.

Баща ми беше граничар, а дядо ми – фронтовак, ранен при Ниш

От дядо ми Атанас съм наследил „синдикалното“ (освен че Денев бе учредител на синдиката на служителите в затворите в България, той бе председател на синдикалното дружество в пазарджишкия затвор и член на УС на синдиката). След войната дядо завършва школата за офицери „Георги Димитров” и е взводен командир в Транспортна милиция в 4-то Районно в София. Но след като се противопоставя на началника си за нередности, е преместен в Горна Оряховица. Баща ми Иван пък е бил началник на УКВ-рота в Звездец.

Татко загива с още един човек през 1976-а - четири месеца след раждането ми

Това става в началото на военната учебна година, когато при демонстрация вместо учебна граната е използвана бойна. Баща ми вижда това и заедно с още един човек се опитват да я обезвредят, хвърлят се и я закриват с телата си, и така спасяват присъстващите военни и цивилни…”

След смъртта му семейството се премества във Велико Търново, но личният пример на бащата и дядото винаги са пред очите на Тодор Денев.

Той е категоричен: „Където и да отида, с каквото и да се заема, не зачерквам и не затварям никоя страница от прочетените дотук.“

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

СКЛАД ТЪРСИ РАБОТНИК, МНОГО ДОБРО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, 0888 408 735.

ДАВАМ СТАЯ НАЕМ, 0878 312 415.

ПРОДАВАМ СИСТЕМА ЗА ДОМАШНО КИНО „ЕЛИТ“, 140W, В ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ, С РАДИО И USB, ТЕЛ. 0887915316
Всички