Традициите в празнуването на Трифон Зарезан в областта са отколешни, особено в Септемврийския район, но сега кметовете са предпазливи и празникът ще протече „самосиндикално” – по домовете, където по желание с интернет връзка ще се вдигат виртуални наздравици с приятели и колеги-винари. Иначе кой не е чувал за конкурса Цар на виното във Ветрен. Всяка година производителите на вино участваха в състезанието за най-добра бяла и червена напитка от ферментирал гроздов сок. Специална комисия дегустира вкусовите качества на десетки винени проби – бели и червени, чисти сортови и купажни вина, а традиционно и памидови проби, а за победителите има атрактивни награди. Награждаването става на 14 февруари на градския площад, където се вдига веселба и се лее вино на фона на музика и цвъртенето на кебапчета. Ветренската комисия е съставена от капацитети и те оценяват продукцията и в конкурси в община Септември. Финалистите пък отиват на общинския конкурс, подкрепен от община Септември, историческия музей „Мечислав Домарадски” и НЧ „Будители-2004”. Особено атрактивен е и магазинът, наречен „Галерия на виното” във Виноградец – изложена продукция на около1500 лозари и винари, които обработват 5000 дка плодородна земя в землището на селото
И извън Септемврийско обаче населените места обилно се поливат с вино на 2/14 февруари. Цар на лозята (понякога и Царица) избират и в Лесичовско и избраникът зарязва лозовите масиви, докато фолклорната певческа група към читалище „Отец Паисий - 1890“ оглася с лесичовската песен „Брала Митра бяло грозде“ околността. С отрязаните пръчки се свива венецът-корона на новия Цар, а свещеник благославя хората и лозята за здраве и берекет.
В Пещерско и Брациговско пък покрай свети Трифон поменува и Свети Валентин, а на 14-и февруари се отбелязват тържествено и златните сватби на все още влюбените двойки след 50-годишен брак. В Радилово обаче Трифон Зарезан е в стихията си – състезанието за най-хубаво вино и конкурсът за мезета върви с традиционната тържествена процесия в лозята, които се простират на повече от 600 дка площ. Те дават над 220 тона вино. В Капитан Димитриево също не падат по-долу, но вместо конкурс за мезета покрай виното върви съпътстващо състезание за майстор-хлебар…
Стрелча и районът също са известни с традициите в лозарството и винарството още от дълбока древност. Затова и Трифон Зарезан се отбелязва всяка година с ритуал в лозовите масиви и пожелания за берекет и здраве, както повелява стария български обичай.
В Баня, Панагюрско, пък традиционното шествие, музика и зарязване е придружено и с обичая на баненските невести, които се търкулват из редовете на лозето за здраве и берекет и пожелание така да се търкалят и пълните с червения еликсир бъчви от гроздето на стопаните на лозето. А председателят на регионален клуб „Традиция” Ангел Вранчев знае как да изиграе ролята на Трифон Зарезан преди празничното настроение да се пренесе в читалище “Пробуда-1872”, където се обявява победителят във винената надпревара…
В Пазарджишко празникът също е особено тачен. В най-голямото село Мало Конаре преди много години жителите се събирали пред кметството и натоварени на нагиздени чифтета (дълги каруци) и брички (“малоконарските файтони”) с вързани с пискюли коне се отправяли към масива. Начело на това живописно шествие била бричката на музикантите, най-отпред седял легендарният кларнетист Георги Коев. След зарязването на софрите, които се разпъвали направо на масива, задължително имало вино, пита и цяла сварена кокошка. След 10 ноември 1989 г. чифтетата са заменени от трактори и леки коли, питката - от заводски хляб, а сварената кокошка - от пържоли, а в последно време най-голямото тържество се пренесе в двора на агронома Рангел Нориев с лозето, което опасва целия двор, а миналата година – в двора на Петко Пепелов…
Във Високия район поради надморската височина и климатичните особености, няма развито лозарство и винарство, но и там преди много години Свети Трифон се е празнувал не по-малко шумно. Георги Куманов разказва как през 1998 г. случайно попада на записан разказ със сравнително богати спомени за обреди, практикувани в Каменица през първата половина на века. Те включват песни, изпълнявани на празника, и чепинска легенда за светеца, който се загледал в Мария Магдалена, харесал я, посмигнал й. Но на носа му кацнала муха. Той замахнал с ножицата, уж да прогони мухата, а си отрязал носа вместо да отреже лозата. Обредното зарязване се е извършвало от възрастния мъж в семейството, обикновено на собствена асма, а ако не се отглежда в двора, то на асмата на съсед или роднина. Зарязаните три пръчки полива с вино и ги занася вкъщи, поставени в калена паница. Те се поливат пак с вино и се благославят от бабата. После всеки от семейството отпива от купата, подава я надясно по старшинство, докато се пее: „Винцето ми беше киселко, сърце ми беше веселко, чу ли Гроздо, Гроздано, и ти моме, Маврудо, че Трифон е вече къде нас, къде нас и къде вас дошъл.”
Според Куманов, по-пълното празнуване на Трифон Зарезан е било практикувано към началото на века. В този период все още са съществували лозята на Върлоз край Каменица, които после явно са поразени от филоксерата. „През 30-40-те години в трите тукашни селища се утвържава друга форма на празнуване. Сведения за нея черпя от краткото описание в местния в. “Чепино” от 25.02.1940 г.: “Миналата седмица по общото решение на питиепродавското сдружение, празникът “Св.Трифон Зарезан” бе отпразнуван от питиепродавците на трите села в Каменица. Сдружениета на Лъжене и Чепино се отправиха сутринта за с. Каменица, където ведно с местното сдружение отидоха в църквата “Св.Троица”, гдето се отслужи божествена литургия. Поздравленията бяха поднесени в ресторант “Кьосът”. Тук говориха свещеник Георги п.Трендафилов и кметът на Каменица г. Никола Павлов. След дадения обед от питиепродавците, сдруженията направиха манифестация из с. Каменица с две гайди”.
„Знаме”
