Четвъртък, 25 Фев 2021
 
Пазарджик

Сещане и усещане за Левски

  19.02.2021 17:52             
Сещане и усещане за Левски

Трябва да се сещаме за него не само на 18-то число, а от 18-и до 18-и, казваха големите изследвачи на Апостола

На 19-и февруари си спомняме за Апостола на свободата (той всъщност е обесен на 18 февруари, но това е друга тема), поднасяме цвете, запалваме свещ и отливаме вино в негова памет. И пред всеки от нас изплува неговият собствен образ на най-светлия син на България. Обикновено на този ден човек отива на място, тясно свързано с Левски. В Пазарджик и областта има такива места. Ако има възможност, и до Карлово,

за да ходи по улиците, по които е ходил всеки ден Левски,

докато гледа снежните хребети на Балкана и снежните камбанарии на църквите “Свети Николай” и “Света Богородица”. На едната пише „1890”, но местните ще ви кажат, че църква “Свети Николай” е от 1847 г. Ще минете покрай гроба на майката на Дякона - Гина Кунчева, и ще видите изложената вътре иконата на Света Богородица, която е свидетел на “Страшното”, както наричат карловци клането на Илинден 1877-а. Малко по-рано турците напуснали града заради разузнавателен руски отряд, който помислили за основен армейски корпус. Като разбрали грешката си, се върнали и съсекли над 800 души, събрани в храма и в двора за празника, а очите на Богородица изболи с ятаганите... Отсреща е историческият музей, а самият Левски е ръкоположен в йеродяконски сан в другата църква, там е пял и в църковния хор. Карловската “Света Богородица”, имаш чувството, че си в пазарджишката едноименна трикорабна катедрала. На северната фасада на църквата има стенопис, положен през 1997-а от карловския художник Дечко Тодоров, а на него Левски има визията на светец, дори без ореол - стенописът представлява именно ръкополагането през 1859-а от пловдивския митрополит Паисий…

Това може да е най-масовото усещане за Левски, но всякакво усещане за него е особено чувство.

Колкото повече го усещаш, толкова по-тайнствен става той

Това споделяха и колоси в областта на Левски-ведението. За съжаление, в небитието отидоха и много хора, които не спираха да разбулват загадката „Левски”. Двама от тях са професорите Дойно Дойнов и Иван Стоянов, който бе председател на фондация „Васил Левски”. По линия на Левски те били особено близки и прекарвали доста време заедно и във Велико Търново, и във Варна, където преподаваха, и в София, където част от неизменната тройка всяка вечер в "Кривото" до Софийския университет бил и проф. Марко Семов. „Аа след това продължавахме разговорите най-често в дома на Марко и до сутринта осъмвахме в спорове”, уверяваше проф. Стоянов репортер на „Знаме” и бивш негов студент.

Година преди да почине, в Пазарджик проф. Дойно Дойнов говореше как е мислел в продължение на десетилетия книгата си  “Левски - най-ясната загадка”, но я е захванал на 83 години, след като бил провокиран от страшно заболяване

„Най-голямото дело на Левски е, че

намери инструмента, който да привлече чужда помощ и да донесе освобождението

само за българските интереси и чрез каузата за държавност. В това е неговото величие. Той даде едни идеи, които не бяха теоретически завършени като трактати, но толкова прости и обхващащи масите, че вдъхновиха народа за въстание. И накрая, остави диря - негови последователи и възпитаници вдигнаха Априлското въстание. Обаче индивид като Левски, който като герой се издига над нормалните висини на човешкия живот, пише историята на цял народ и прескача нейните граници, се подрежда до световните герои. Е, това е загадка! Какво беше това?? Могат го само големите хора!”, заяви професорът пред репортер на „Знаме” тогава. И каза: „Моят Левски се развива във времето.

Той расте с годините

И показва как необикновено човешката природа се превръща във фактор за решаване на най-сложните въпроси, които битуват по това време не само за българското общество, но за обществата на Балканите и Европа… Левски е човекът, който е с най-голям принос за изтикването на Средновековието от тези географски ширини. След него Османската империя, която задържа Средновековието, си отива от Балканския полуостров, колкото и да я величаят напоследък… Той е продължител на идеите на Ренесанса и Хуманизма, приобщава тази територия към модерния свят и опложда със свежи политически идеи “тиранската система”. Приносът му е влог в европейската цивилизация и нейното развитие.”

Проф. Иван Стоянов разбулваше много митове за Левски с изследванията си и цитираше първия уредник на музея в Карлово Никола Славчев, който казва, че всички негови биографи прекалено героизират нещата така, че още те

по-скоро правят криминален роман, отколкото истинска биография

Защото 95 процента от датите и случките не отговарят на действителността.

Какво казваше за Левски проф. Стоянов, който за последно в Пазарджик представи книгата си “Нови щрихи върху идейните възгледи на Васил Левски”?

 „Досега към Левски се отнасяхме като към икона. Или закачен на стената в кабинетите на политици, зад гърбовете им, без те да го поглеждат.

И колкото са по-скъпи рамките на портрета и помпозни паметниците, толкова са по-големи предателствата към неговите идеи. Защото до този момент нито една буквичка от това, което е казал той, не е реализирано. Левски е един реален подражаем пример, един достижим идеал. И точно такъв ни е нужен.

А сега за Левски говорим два пъти годишно. На 18 юли и на 18 февруари.

И когато попитаме, а какво правите след тези дати, отговорът е, готвим се за следващото честване. Но между тези дати трябва да реализираме поне нещичко от идеите му, ако го уважаваме. Най-лесно е да го унищожим. Като го закачим на стената и забравим за него.”

Защо Левски е най-големият, питахме го при последното му идване в Пазарджикс. „Това е човекът, който казва: “Аз съм посветил себе си на отечеството си от 61-во лято да му служа до смърт и да работя по народната воля”. И го казва, и го прави. Колко българи са го направили оттогава досега? Нито един. Той казва: “От нашите собствени сили зависи да бъдем равни с другите европейски народи”. Толкова години след смъртта му как нито един политик не разбра, че от нас зависи да бъдем равни с европейците. А не от тях. Не да чакаме да ни признае Москва, Вашингтон или Брюксел.” И на въпрос а ние правим ли достатъчно, за да знае Брюксел кой е Левски, отговорът на бвшият ректор на ВТУ, включен през 1998-а от Американския библиографски институт в изданието “Пет хиляди световни личности”, бе: „След толкова време за пръв път преди две години (2011 г., б.р.) издадохме книга за Левски на 7 европейски езика и знаете ли кои дадоха парите - Норвегия, Лихтенщайн и Исландия! Хора, които никога не са чували за Левски. Ходихме в Осло, Лондон, Париж, Виена, Москва… Дано разберат кой е Левски, защото той е равен на Мацини и на Гарибалди.”

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

2. ТЪРСЯ ПРИЯТЕЛКА, ГЕНОФОНД ТРАКИЙКА, ИТАЛИАНКА, ФЕЙСБУК: ANGELO SHUMAN, 895 33 65 65.

12. ПРОДАВАМ 2 ПАРЦЕЛА, ЕДИН ДО ДРУГ, ПО 1576 КВ.М. ЕДИНИЯ, С.БРАТАНИЦА, ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК, В РЕГУЛАЦИЯ, ПАНОРАМЕН ИЗГЛЕД, 1 ДКА-13000 ЛВ.,ТЕЛ.: 0876 578 153.

ПРОДАВАМ СИСТЕМА ЗА ДОМАШНО КИНО "ЕЛИТ", 140W, В ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ, С РАДИО И USB, ТЕЛ: 0887915316

Всички