Пазарджик

Баба Марта не е само търговия, а наричане и усмивка

  01.03.2021 06:44             
Баба Марта не е само търговия, а наричане и усмивка

Трябва да правиш мартениците с любов, макар вече да не се търсят особено, казват търговците на Тортата

ПАЗАРДЖИК. Баба Марта чука на вратата, но купуването на мартеници в Пазарджик е много по-вяло в сравнение с други години четири дни преди първи март. Още няма щъркели, но не това е причината, нито пък коронавирусът, казват продавачи на мартеници в централната градска част на Пазарджик. Този отколешен български пролетен празник е свързан с множество поверия и обичаи, част от които са преиначени, други изглеждат и звучат архаично, трети са съвсем са забравени. Мартениците са предвестници на пролетта. Носим ги, докато видим първия щъркел, първото цъфнало дърво или до настъпването на пролетта. След това се връзва на плодоносно дръвче или се оставя под камък. В някои краища  я хвърлят в река за да им върви по вода, или пък я вързват на плодоносно дръвче. Има поверие, че ако под камъка, където е оставена мартеница, има мравки - годината ще бъде богата. Ако има едри буболечки - ще има голям приплод от едър рогат добитък. Ако има червеи - ще се въдят много коне. За да разберат каква ще е годината им,

хората са си намисляли един ден от 1-ви до 22 -и март и по него гадаели

Ако денят е слънчев - годината ще е успешна. Ако вали или времето е лошо - ще има трудности. Точно затова българинът не чака да стане първи март, за да си купи мартеница. Сега обаче явно чака.

„Други години има постоянен поток от хора на сергиите. Сега няма никой, казва Соня Динева. Времето вече отива към обяд, а леля Соня е направила само един лев. Вчера пък за цял ден е имала 3 лева оборот – три връзки конци по левче. Съседката й по сергия Калина Ружинова пък вчера е доволна – продала мартеници за 25 лева. В други години по 300 лева е стигал оборотът на ден, казват двете жени. На техните щандове мартениците са много красиви – всички са ръчна изработка. Ето тези за ръка са плетени на една кука, показва Соня Динева. „Мартеницата не е само търговия.

Мартеницата е нещо специално. Трябва като я правиш, да наричаш за здраве и берекет,

Така тя наистина добива силата да те пази и да носи здраве и радост. Мартеницата не е проста работа. Само че вече е пълно с китайски мартеници, които са правени в някакви заводи с цел ширпотреба. Тях никой не ги е пипал с любов и с наричане”, казва и леля Калина. И двете са чували различни поверия за Баба Марта, за първата мартеница… Само гадаят как езическият обичай за закичване на хората, дърветата и животните за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец, е оцелял през вековете. Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Вече и други цветове се слагат към задължителните два конеца на мартениците – освен бели и червени, може да има зелено, за да се подчертае българското, а в името на естетиката има и синьо, и розово, но основните два пресукани конеца ще останат червен и бял. Поне докато продавачите на мартеници не фалират и

българите не забравят какво означават бялото и червеното,

язвителни са хората на сергиите около Тортата. Според тях, не коронавирусът е причината за отлива на купувачи, макар в пандемията да се увеличават виртуалните мартеници. Те сочат минаващите граждани, които в мнозинството си не носят предпазни маски. Едва ли причината е и финансова. Търговците казват, че хората видимо имат пари – хубаво облечени са, носят торби със стоки, които не са от първа необходимост, а дори тези, които си купуват закуски, избират често от по-скъпите. А червеният цвят, според старите българи, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Неслучайно кръвта е червена и според много древни поверия, не само български, тя е свещена. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. Неслучайно е и това, че баба Марта е единствената жена от всички 12 месеца. Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна от тях – братята й (по-често са братя) са изпили виното или са свършили някоя голяма пакост, а старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.

Но варианти на легенди има много, както има варианти на мартеници

Както и вместо съпругата на Аспарух – Ахинора, някъде е сестрата на Аспарух и дъщеря на хан Кубрат – Хуба, която избягала от плен, водена от сокол, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.

След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи… Бил ден първи, март, лето 681".

От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно:

Да сме здрави, силни и щастливи.

Да помним, че сме българи - където и по света да се намираме.

Ако питате търговците на мартеници, ще ви разкажат

как първата мартеница е направена от жената на хан Аспарух

(легендата всъщност възниква през 20-те години на 20-и век, б.р.). Казват, че съпругата на хана се е казвала Ахинора и през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българския народ земите около Балкана, жена му дълго чакала своя любим. Накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.

Спор няма, празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, неразривна част от всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски и елински обичаи.

Баба Марта ще оцелее, както и Трети март, в съзнанието на българина

И без усилията на Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей, където по традиция отваря врати Мартенска работилница, и без усилията на другите музеи, на читалищата, на мартенските базари... Но хората трябва да забавят крачка и да се замислят, че думите и помислите са важни не само при правенето на червено-белите талисмани. Но и при носенето им, че дори и после, след като ги завържем на цъфнало дръвче или сложим под камък при мравките. С подходящите конци можем да зашием традицията към настоящето така, че да сме горди българи, с които да се гордеят нашите предци. Тогава не само центърът на Пазарджик ще е разцъфнал в предмартенско бяло и червено, но и душите ни.

„Знаме”


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ПРЕВОЗ НА КОЛЕТНИ НЕУНИВЕРСАЛНИ ПРАТКИ ДО 20 КГ И БАГАЖ БЕЗ ОБЕМИСТИ ТОВАРИ ДО АНГЛИЯ И ОБРАТНО. 00447440477886/0898961651

ПРОДАВАМ СИСТЕМА ЗА ДОМАШНО КИНО „ЕЛИТ“, 140W, В ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ, С РАДИО И USB, ТЕЛ. 0887915316

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438.
Всички