Разговаряме със спортист номер едно за 2020-а на община Пазарджик, бадминтонистката Гергана Павлова. Тя е винаги усмихната, даже преди важно състезание като държавния личен шампионат по бадминтон за мъже и жени, който стартира в столичната зала "Европа". Тя се представи много добре на него (вчера писахме за това, но разговорът ни е непосредствено на старта на голямото състезание. Треньорът на Гергана Неделчо Кесов, който е и треньор на 2020-а година на общината, очаква медал и от нея. През годината тя имаше знакови успехи, макар че коронавирусът й попречи да вземе почти сигурен медал от европейското, а от март до юни да лекува счупена бедрена кост. Но сега е в суперформа. Преди часове в спаринг Гери победи италианката Хамза, която е номер 7 в европейската ранглиста до 19 години. Гергана е номер 19.
- Още веднъж, честито, Гери! Сега тръгвате за важно състезание, а ти си поставена в първата осмица. В каква форма си?
- Благодаря! Надявам се да покажа много добри резултати, очаквам да ги покажа, защото с треньора ми Неделчо Кесов имахме много добра подготовка. Всичко си зависи от мен.
- Да, макар че годината бе необичайна. Как постигна тази форма? С момчетата или със сестри Стоеви?
- Тренирам и с тях, и със сестри Стоеви. Всяка вечер съм в залата, а освен това ходя и на фитнес – той много ми помага за физическата подготовка. В залата пък наблягаме и на техниката.
- В годината, когато бе в стихията си, стана втора. Но пък в следващата 2020-а направи не по-малко успешен сезон. Второ или първо място очакваше?
- Благодаря! Всъщност имах много големи съмнения, че няма да попадна даже в тройката. Наистина, въобще не съм очаквала да съм в Топ 3, камо ли да съм първа. Нямах никаква представа, просто се надявах да съм в десетката. Защото годината беше много тежка и като видях резултатите и на другите спортисти… Те не са никак слаби и заслужават уважение и адмирации. Молех се да съм в десетката.
- Ти имаше чудесна година, макар че при теб тя започна и с тежка контузия… По същото време дойде и КОВИД. Как се мобилизира?
- Имаше стрес, но го преборих. Защото родителите ми бяха до мен, както и треньорът ми. Те ми казаха, че ще премине и това. От мен се очакваше да намеря мотивация. Контузията бе тежка, чаках да премине и знаех, че ще продължа напред.
- Значи все пак не си седнала пред компютрите, от които толкова бягаше?
- Ха-ха-ха-ха, не, определено не. Нямахме тренировки, бяхме затворени, но аз тренирах вкъщи, правех упражнения. Слизах пред блока и тренирах на стената с перо и ракета, тичах на Острова, опитвах се да поддържам форма.
- Ти още нямаш 18, но още през 2018-а основна бе твоята заслуга за историческата държавна вицешампионска титла при жените. Сега обаче тепърва влизаш в битката при жените. Какво променяш в спортно-технически план?
- Сега съм последна година в групата под 19 години и през 2021-а навлизам при жените. Но отсега предвиждаме турнири при жените, наши и международни, защото догодина няма да мога да се състезавам под 19 години. И бавно-бавно трябва да се обигравам на такива турнири. Да, през юли ставам на 18, но дисциплините са „под”, а не „до”, както беше преди.
- Мислиш ли вече с олимпиадата в Париж през 2024-а?
- О, абсолютно! Започнах да говоря на треньора ми за олимпиадата и силно се надявам с много усилия и труд да успея да се класирам за Париж.
- След такъв КОВИД-обрат все още ли мислиш, че икономиката ще е приоритетна пред спорта?
- Не, реших, че няма да уча икономика. Да, аз съм в професионалната гимназия по икономика и мениджмънт, но ще запиша инженер-проектант в Пловдив. Тате е инженер и ще може да ми помага. А в Пловдив, защото е близо и ще мога да пътувам за тренировките. А има вариант да уча задочно, за да мога да се влагам повече в бадминтона. Но има време, ще се реши.
- Казваш „тате”… Баща ти е спортист, той ли е твоят критик, когато си на корта?
- Ако не беше той да ме тика… Но не само той - и мама също. Ако не бяха двамата, нямаше да имам тези успехи. Защото много пъти съм искала да се откажа, но те са ми вдъхвали сила и увереност. Но тате присъства на всяка моя тренировка и ако нещо не минеше добре, ми обръщаше внимание. Казваше, че в залата трябва да ми е трудно, за да ми е лесно, когато изляза на състезание.
- Сега остава ли му време, след като и сестра ти Теодора върви успешно по твоите стъпки?
- Ха-ха, да, сега идва в залата и я гледа, дава й съвети, кара й се, когато не прави нещо както трябва. Тя още е малка и не разбира всичко, защото започна по-рано от мен – на 7, а аз започнах на 10. Но пък нали затова тате е там.
- А ти какъв ценен съвет даде на Теодора?
- Казах й, че с усилия, труд и много мотивация ще постигне всичко, което иска. Но трябва да е постоянна и много да се труди.
Дочо ЧАНЕВ
