Регионът

ТКЗС-то унищожи мелничарския занаят

  04.03.2021 06:49             
ТКЗС-то унищожи мелничарския занаят

Единадесет воденици и две тепавици тракали край реките Умишка и Резовска

БРАЦИГОВО. Единадесет воденици и две тепавици по реките Умишка и Розовска река давали препитание на брациговци и на жители от близките села допреди повече от половин век. Дейността им секва след 1957 г. с основаването на местното ТКЗС. Постройките рухват, нивите са отнети и нямало кой да хвърли житни семена в земята им. Днес думи като „воденица” и „тепавица” предизвикват вдигане на рамене у по-младите читатели. Спомен за местата за меленето на зърното и тепането на платове пази каменоделецът Груйо Тошков, който е познат на читателите на „Знаме”. Той ги посещава с баща си Атанас и дядо си Груйо и пожела да разкаже за съдбата на водениците и тепавиците с

нескрита носталгия

по миналото:

- Сградите им са строени по течението на брациговската река Умишка и на Розовската – уточнява брациговецът. – В най-горната част на стария град на Умишка се намира Христосковата воденица.

Водата идва като водопад и по друг канал захранва и воденичните камъни в Дамовата къща. Най-представителната мелница с голяма дървена порта и навес за чакащите реда си стопани с пълни със зърно чували. Собствениците й са известни и с производството на шарлан (нерафинирано слънчогледово масло).

За получаване на олиото се използват орехови ядки, изпечени в специална фурна

После от ръчна преса потича ценната ароматна течност, предпочитана за гозбите на местните жители и не само.

Като по скачени съдове водата по нарочен улей от калдъръма в двора на Дамовата къща се излива в дървена коруба над Римския мост и захранва воденицата на Васил Тошков. След като свърши работата си, тя се влива в коритото на Умишка, в близост до Историческия музей.

Собственикът на мелницата, ударен от гръм, загубва живота си твърде млад

Семейството му притежава едни от най-плодородните земеделски имоти в града, част от които с насаждения от сини сливи. Изсушени в специално изградена пещ, от тях се приготвя позабравеното сладко изкушени пестил (изсушена каша от варени и пресовани сливи). Този сушен плодов елексир днес наистина е в забвение. Консумира се обикновено през зимните месеци, когато плодовете не са в изобилие – припомни

вкуса на пестила

Груйо Тошков.

Той пренесе темата за мелниците извън града в местността Дренето, през която преминава Розовската река:

- Водата идва от района на местността Пиздица, близо до Равногор. Първата построена воденица там е Чибуковата, но по незнайни причини тя така и не заработва и скоро е съборена.

Водата от реката по-надолу захранва двата воденични камъни на собственика Васил Дамянов, участник в Септемврийското въстание.

В близост до нея е

тепавицата и валявацита

на Тодор Кънев. С помощта на оборудването и водата там се тепат черги, домашно тъкани платове, одеяла, аби и чували за жито. През валявицата минават халища, козяци за постелки и чували за съхраняване на зърно. Любопитното е, че след обработката чувалите не пускат нито капчица вода. А оставени навън, не се плашат нито от дъжд, нито от сняг. Отворената страна е обточена с кожа и завързана със здрави връзки. За да си познаят дадените за тепане и валяне вещи, собствениците поставят

нишани

Отделно е белегът на майстора в тепавицата. Повечето от посетителите са хора от селата в околността.

Следват водениците на Васил Вълев и на Васил Тошков, който събаря старата си на река Умишка и гради нова на Розовска река. Следва воденицата на Павлови, по-известна като Кандьовата.

По-надолу по протежението на Розовска ръка, под шосето Брацигово – Пещера, е Черняевата мелница.

След раздумка с приятели на чаша вино

собственикът й Георги Черняев забравя да загаси огъня. На другия ден от сградата остава само пепелта от пожара.

Воденицата на Анчо Златков е до Римското мостче, в пространството около него, наречено Узун чаршия. Там стават алъш-вериши на животни и на други стоки.

Следва воденицата на Васил Грънчаров, по-известен с името Шуменски. От неговата воденица водата се влива в Розовска река. Оттам по изграден бент отива да завърти двата воденични камъка на братята Георги и Йордан Търпоманови.

Редуват се през ден на работното си място

Последна от поредицата на реката е Стоянкината воденица, намираща се отляво на шосето Бяга – Пещера. В нея работи и дядото на Грую Тошков, роден през 1886 г.

Воденица има и в Бяга, също собственост на брациговеца Тодор Костов.

Преди много години мелница съществува и в местността Света Троица, ползваща вода от Аязмото там, а днес мястото е вододайна зона.

Водениците и тепавиците работят денонощно, ако има клиенти. През летните сушави месеци водата намалява, а воденичните камъни продължават да се въртят само денем. Време, в което стопаните не поливат нивите си, правят това рано сутрин или късно вечер.

Мелничарите използват и възможно най-оскъдната вода, за да не връщат хората

Постигат го със специално приспособление. На мястото на вливането на водата се поставя така наречената бука – ламаринена тръба, широка в горния си край над метър, а в устието си – само няколко сантиметра. Влизайки под налягане, водата има силата да задвижи оста на каменните колела – завършва спомените си за работата до 1957 г. на водениците и тепавиците разказвачът Груйо Тошков.

1957 г., когато се сформира местното ТКЗС, се оказва разделна за частния мелничарски занаят. Последствието – тотално разрушаване на водениците и тепавиците. Нуждаещите се от камъни и дървен материал

посягат на постройките до пълното им унищожаване до основи

Брациговецът Груйо Тошков с тъга си спомня за вандалската разруха. Защото от 10-годишен, качен на волската кола на дядо Груйо, пълна с чували с жито, посещава почти всички тогавашни воденици. Ако зърнената стока е по-малко, чувалите се товарят на магарето, а той седи между товара. Оттогава емоцията от преживяването не го напуска. И сега вижда красивата природа в полите на Родопа планина, чува

скриптенето на тежките воденични камъни и звучното туп-туп на тепавиците

Ако сградите ги има днес, подредени по поречията на двете реки, щяха да са истинска етнографска атракция, подобна на Габровския Етър. До всички тях водят пътища. Гостите на града ще научават не само за богатата история и за майсторите строители, но и за отминалия занаят – мелничарството, осигуряващ насъщния на българина.

Пенка МИХАЙЛОВА


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ПРЕВОЗ НА КОЛЕТНИ НЕУНИВЕРСАЛНИ ПРАТКИ ДО 20 КГ И БАГАЖ БЕЗ ОБЕМИСТИ ТОВАРИ ДО АНГЛИЯ И ОБРАТНО. 00447440477886/0898961651

ПРОДАВАМ СИСТЕМА ЗА ДОМАШНО КИНО „ЕЛИТ“, 140W, В ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ, С РАДИО И USB, ТЕЛ. 0887915316

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438.
Всички