На Осми март трябва да се отдели повече внимание на хармонията, отколкото на материалното, казват дамите
Интернационалния ден на жената се провежда всяка година на 8-ми март, за да се отбележи международното признание за икономическите, политически и обществени постижения на жените. Осми март също така е познат и с името Ден на женските права и международния мир, но доколко се спазват тези права… Какво мислят някои пазарджишки жени по темата, ще стане ясно малко по-нататък в текста. Всички ние обаче виждаме как въпреки прогреса на женските права през последните години, все още има места по света, където жените не могат да засвидетелстват с напълно равни права и позиции каквито имат мъжете. Средно в работата си годишно, жените получават с от 30 до 40 процента по-малко възнаграждение спрямо това на мъжете.
Немалка част от женското съсловие все още става жертва на домашно и икономическо насилие
Несгодите спрямо жените не са от вчера, но с несгодите като неделима част от живота им жените изминават дълъг път в името на това да получат равни права и да докажат своите позиции в обществото. Известно е, че първият Международен ден на жената се отбелязва на 19 март 1911 година. Събитията, които са били организирани в чест на този ден, жънат голям успех в страни като Германия, Дания и Швейцария. Първоначалната дата е била замислена да бъде на 19 март, защото на този ден през 1848 година пруският крал Фредерик Уилям публично обещава да даде право на жените да гласуват. За жалост, той не успява да спази обещанието си, а след това и датата бива променена.
Какво става сега?
През изминалата 2020 година много жени дадоха своя принос за обществото - от справянето с глобалната пандемия, до поемането на важни лидерски позиции. Много проучвания показват, че страните с жени на лидерските места в политиката се справят много по-ефективно с пандемията. Пример за това са Нова Зеландия, Германия и Финландия.
Да не забравяме, че през изминалата година също така за вицепрезидент на САЩ беше избрана за първи път жена - Камала Харис, която отбеляза своето влизане в длъжност с думите: „Може да съм първата, но със сигурност няма да бъда последната.”
Още една стъпка към промяната направи и президентът на Афганистан. През 2020 той подписа договор с който даде право на майките да бъдат вписани със собствените си имена в родилния акт на децата си. По този начин за тях ще бъде по-достъпно образованието и здравеопазването.
Празникът в България има много разновидности
Тук далеч не се празнуват само успехите на жените, но също така и се отдава почит на майката, на по-възрастните ни предци, на приятелките ни с които споделяме една и съща женска сила, а това са част от езическите ни корени.
В свое допитване към няколко прекрасни жени от Пазарджишка област успях да разбера техните виждания за този ден, да усетя техните тревоги и да видя през техните очи какво означава да бъдеш жена. Много от тях свързват този ден с любов към жената, уважение, внимание и грижа. Смятат, че този вид любов трябва напълно да се отдели от материалното и да се обърне по-голямо внимание на хармонията между индивидите.
Други пазарджишки жени пък смятат, че все още нямат право да го приемат като свой празник,
тъй като в страната той се свързва главно с майката. Съответно имат чувството, че трябва да са майки, за да го усетят като свой - старо разбиране, че жената става жена едва когато роди…
Изключително интересен беше отговорът на Мая Благова - млада и красива жена, която учи в Техническия университет в София. На въпроса дали очакванията към жените от обществото са прекалено големи, тя отговори, че в страната очакванията често надвишават човешките възможности и лимити. Жените не само, че трябва да бъдат домакини през цялото денонощие, но също така трябва да изградят кариера, да имат образование, да поддържат дома чист, да отглеждат деца и да бъдат спретнати. Тя също така смята, че
в България все още живеем в мъжки свят
Според нея специалността, която изучава в университета, е приемана за мъжка. Доста често е чувала коментари като кой ще те приеме на сериозно, та ти си момиче или, че това е изцяло мъжка работа.
Според Теодора Деянова, млада жена от град Белово и студентка в Шотландия, в някои институции все още има дискриминация между мъже и жени. Предполага се, че жените трябва да положат двойно повече усилия, за да затвърдят позициите си и докажат способностите си в областта на образованието и определени аспекти от работата.
Интересни са също така и
отговорите на мъжете на същите тези въпроси
Някои от тях смятат, че доста често самите жени си поставят граници и, че основните очаквания за вкусове и предпочитания на жените всъщност идват от жените. Малко са мъжете, които имат огромни изисквания към жените около тях, а големите им претенции често остават криворазбрани.
Без значение какви са вариращите мнения обаче, масово жени и мъже смятат, че този ден е изключително важен, за да се покаже признание към жените и техните усилия във всички 365 дни в годината. Абстрахирайки се от етикетите, които сами сме си поставили или сме попили от обществените норми, всяка една жена заслужава равни права, задължения, право на избор, уважение, образование… И не на последно място - на любов към себе си, а и на любот от страна на мъжете, съпътстващи ни в нашето развитие като жени.
Михаела ИСКРОВА
