По празници във фамилната фурна на Джамови са се пекли по 20-25 агнета, но днес тя пустее
БРАЦИГОВО. Хляб се меси само, ако имаш мерак и на сърце, и на душа. Това ще ви каже потомственият хлебар Петър Джамов. Само две от десетте фурни за печене на хляб и агнета - Джамовата и Димкината, са оцелелите до днес. Но и те отдавна са пуснали кепенците. Хлебопекарството като занаят, както и каменоделството, грънчарството, ковачеството, вече са история, само спомен у жителите на родопския град. Каквото досега било, било. Майстори хлебари няма, а уханието на топъл пшеничен самун е неосъществима мечта.
В миналото тезгяхите (пискюните) се пълнят с разнообразни печива - хляб, баници, погачи, гювечи, прочутите брациговски милинки, а по празниците - агнета, ярета и прасенца. Те се пекат във фурните на Васил Джамов, Пейо Димкин, Стоян Белов, Иван Барбов, в Милиевата, Златковата, Гатината, Комбовата, Велчевата и Павловата.
През 2003 г. последна хлопва врати и пекарната на Петър Джамов,
син на Васил Джамов. Оборудването вътре стои непокътнато, но няма кой да омеси тестото и да палне огъня за опичането му.
- Не е по силите ми да упражнявам любимия си занаят, на който отдадох 20 години от живота си - сподели пред "Знаме" Петър Джамов. - Съпругата ми Стоянка напусна работата си на медицинска сестра, за да ми помага.
Подхванах хлебарството от баща си Васил Джамов. През 1929 г., 16-годишен, той става калфа при турски майстор в Пещера. По-късно служи като подофицер във Велико Търново, но
здравословното състояние на родителите му го връща в родния град
Започва да чиракува първо във Велчевата фурна, после - и в Милиевата, която се оказва съдбовна за бъдещия му семеен живот. Там Васил харесва дъщерята на собственика на пекарната - Елена и скоро двамата стават семейство.
Позамогнал се, той купува свой имот - стара къща с фурна.
- Днес на мястото на старата къща се издига нова двуетажна сграда, но фурната си е същата, пояснява Петър.
Той помни баща си с родолюбието и взискателността му към всичко, което прави. Най-важни са за него качеството на насъщния, редът, подредбата и чистота на предлаганата стока. Защото
няма по-голям от хляба,
както народът го е казал.
- Баща ми приготвяше маята от хмелови шишарки. Процедурата траеше повече от ден. Замесваше тестото ръчно и то оставаше 40 минути да бухне, после отново се размесваше и разделяше по на килограм. Хлебчетата се поставяха върху дъски, завити с така наречените месали (кърпи) за повторно бухване. Готовата продукция от 200 - 220 самуна със специална лопата попадаше в предварително затоплената с дърва фурна.
Любопитното е, че печенето ставаше върху фарсови плочи, изработени от глина. Преди да се подредяха за ползване,
под тях се посипваше пясък, премесен със сол
Сместа служеше за омекотяване на високата температура в пещта и предпазваше хляба от прегаряне. Целта бе оформянето на хрупкава коричка отгоре и отдолу. Топлият хляб, току-що изваден от фурната, ухаеше ароматно и апетитно, припомня вкуса на бащиния си хляб синът Петър.
Той от дете се навърта в пекарната, наблюдавайки с любопитство как баща му меси и пече хляба.
- Имах голям мерак и желание да захвана неговия занаят. Както се казва - влезе в сърцето ми. Усвоих го бързо, с много любов. На 17, две години преди казармата, вече помагах, с каквото мога. Ставах рано, но
недоспиването не ми тежеше
Когато през 1989 г. реших да тръгна по пътя на баща ми, той ми каза: "Помисли добре. Ако работата във фурната ти е по сърце и душа, се захващай, ако не е - стой далече от мерака си."
Думите тежаха на мястото си и през всичките години не отстъпвах от казаното, уверява Петър.
Времената се менят, променя се и занаятът. Вместо върху плочи, той изпича хляба в тави. И то не по килограм, а по 700 грама. Бащата и синът замесват тестото с едно и също брашно, тип 500. Но разликата в качеството му тогава и сега е несравнимо. Причината е в количеството пшеница, която се прибира от 1 декар - в миналото по 200 - 250 килограма, а сега добивът достига 700 - 800 килограма.
Хмеловата мая е заменена с купената от магазина
Така Петър разграничи същността на занаята - неговия и на учителя му.
- Работата в пекарната започва към 18 часа с замесването на тестото и продължава до 6 часа сутринта на другия ден. Изпичането на самуна отнема 30 минути, точното време зависи от количеството продукция.
Откакто затворихме фурната през 2003 г., на трапезата ни не слагаме купешки хляб. Всеки Божи ден меся и пека по едно хлебче за семейството си - съпругата ми и двамата ми пораснали синове. То съдържа брашно, мая, сол и вода. Иначе видовете в магазина са бол, но не са по вкуса на един майстор на хляб.
Закуските - баници, кифли, милинки, тутманици,
майстори жена ми Стоянка.
В празнични дни в миналото тезгяхът се пълнеше с по 20 - 25 агнета. Първо престояваха 2 часа във фурната, обръщаха се на другата страна и печенето продължаваше още 4 часа. Освен агнета и ярета, асортиментът за печене при баща ми допълваха пити, баници, домашни хлябове. Събираха се и
десетки гювечи
с разнообразно съдържание - месо с ориз, картофи, зеле, зеленчуци. И без да записва, той помнеше кой е собственикът на всеки един от тях, казва Петър.
Работата във фурната му носи доходи, колкото да издържа семейството си. Годините натежават и промените в занаята го принуждават да затвори малкия си бизнес.
- Никога работата не ми е тежала, най-много като че ли ме мъчеше безсънието, заключи хлебарят. В гласа му обаче се усеща носталгия по отминалите времена, когато уханието на пресен хляб изпълвало брациговските улици.
Петър и съпругата му от 2004 година насам се грижат за розова градина от около 3 декара. Ниското заплащане на розовия цвят е на път да ги накара да изоставят насажденията си. Защото и гледането на рози от ден на ден става все по-рядка професия. Семейството ще опита и тази пролет да прибере ароматната стока, пък после ще му мисли...
Пенка МИХАЙЛОВА
