В традиционни „джумалски” селища празнуването на Сирни Заговезни все още е условно, макар отдавна да е ясно, че този път гостуващи групи никъде няма да има. От народно читалище „Теофил Бейков” в Калугерово например коментираха, че имат готовност да празнуват, но обстановката е неясна и променлива заради пандемията, така че до последно игрите ще са под въпрос.
Всяка година много от нас стават свидетели на шумните и цветни кукерски обичаи, които символизират отминаването на зимата и идването на пролетта. Маскирани със страховити кожени костюми, звънци и тояги, тяхната цел е да прогонят злите духове. Самата дума кукер означава „високи, маскирани хора”.
Езическата традиция датира дори преди създаването на българската държава - цели 6000 години назад във времето, според някои източници. Кукеровден е считан от историците като най-старият ритуал към бог Дионис. Според тях, той е бил както най-обичаният гръцки бог, така и най-страховитият - защото виното винаги има две лица и хората никога не са знаели в какво настроение ще бъде любимият им бог днес. Според тракийските вярвания, бог Дионис умира и възкръсва в зимните утрини. Въпреки езическите корени, традицията успява да се съхрани във времето и се превръща във фолклорно наследство на младите хора в България.
Кукерските празници се честват между Месни и Сирни Заговезни в Източна България и между Коледа и Богоявление в западната част на страната. През тези дни кукерите излизат облечени в страховитите си костюми, за да прогонят студа и зимата, а за плодородие извършват обреди като сеитба и оране. Маските им трябва да са грозни и страшни, точно както са били маските на предците им - във вид на овен или козел, животните в които най-често се е превръщал Дионис. Други маски пък са били с две лица - символ на доброто и злото и неспирния баланс в природата.
В обредите участват предимно мъже - ергени, разделени на различни групи, и носещи подобни костюми. Те танцуват ритмични танци, при които най-запомнящи се тропотът на тоягите и звъненето на чановете. Колкото по-шумни са, толкова по-добре, защото именно за шума се смята, че ще изплаши и прогони злите сили. Разбира се, традицията отдавна вече е пречупена през призмата на съвремието и не само мъже може да участват в тези ритуали. На тях може да видим и пременени жени и деца. Играят се пиеси, танцуват се народни танци, така че всеки може да се наслади на разнообразието от култура, история и традиция. И дори тази година да не станем свидетели на празника, традицията ще оцелее.
Михаела ИСКРОВА