Г-н Милев, ако сте министър на финансите, какво незабавно бихте променили във финансовата политика на България?
Философията на нашата финансова политика е устойчиво социално-икономическо развитие с финансова стабилност. Неведнъж съм казвал, че усвояването на еврофондовете не може да бъде крайна цел. Европейските средства не заместват, а надграждат финансирането на националните политики. Затова нашата фискална политика трябва да гарантира национално финансиране на политиките за устойчиво социално-икономическо развитие, но преди всичко да възстанови доверието на гражданите в социално - и в здравноосигурителната система. Сред основните ни цели ще бъдат: намаляване на бедността и неравенствата, преодоляване на задълбочаващите се регионални различия, повишаване на ефективността на публичните разходи, както и продължаване процеса на фискална децентрализация. Ще се финансират приоритетни национални, общественополезни публични, инвестиционни, инфраструктурни и енергийни проекти, които ще се одобряват от Народното събрание след провеждане на широка публична дискусия.
Дълго време сегашните управляващи се хвалиха с финансовата стабилност, но от миналата година се отвори възможност за извънредни харчове, включително чрез набиране на дълг от външните пазари заради коронакризата. Какво се получи след промяната на курса?
Какво означава финансова стабилност при положение, че си страната с най-ниските заплати в ЕС, най-ниските социални плащания, най-голямо съотношение между финансирани от държавата и доплащани от пациентите здравни услуги, но пък имаш нисък бюджетен дефицит. Нисък бюджетен дефицит означава пестене на пари, които трябва да се дадат на хората и на обикновения бизнес. Примерът е много прост: вземете един клошар, който рови в кофите и един човек с жилище, автомобил, нормално облечен и нахранен, но с кредити, които обслужва. По философията на управляващите клошарят е финансово стабилен, защото не дължи на никой. Да, няма работа, къща и прилични дрехи, но е финансово стабилен. Другият, обаче има кредити и утре може и да не е в състояние да ги обслужва, затова не е финансово стабилен. Кой живее по-добре? Не е важно колко харчиш, а какъв е резултатът.
При спад на икономиката (реален растеж -4,2), бюджетния излишък е 1,9 (2,303 млн. лв.). Страшното е, че за да се похвалят с излишък днес, финансират харчовете директно с външен дълг. Дълг, който ще връща следващото поколение. Само че и този мит се изпари. През изминалата година ГЕРБ увеличи външния дълг с 1/4 (26%) от 18 305 млн. лв. на 23 185 млн. лв. В същото време прахосаха 5 млрд. лв. само за 2 месеца - ноември и декември.
БСП отдавна се застъпва за въвеждане на прогресивно подoходно облагане. Какво ще спечели България от такава промяна на данъчната система?
У нас плоският данък бе въведен през 2008г. с цел повишаване на конкурентоспособността на реалната икономика и в подкрепа на фискалната сигурност. Сега 13г. по-късно можем да кажем, че плоският данък изигра своята роля, но вече изчерпа своите възможности и не е вече онзи фактор, който привлича чуждестранните инвестиции. Предлагаме да въведем система на семейно подоходно облагане, в центъра на която стои не отделният индивид - данъкоплатец, а семейството или още по-точно домакинството. При семейното подоходно облагане общият доход на домакинството се разпределя на всеки член и едва след като средствата покрият необходимия екзистенц минимум за всеки член от домакинството, горницата се облага. Този начин на облагане е по-справедлив и дава облекчения както за семейства с деца, така и за тези, които се грижат за свои близки.
Въвеждането на семейното подоходно облагане ще стане поетапно, като се започне с най-острите за страната проблеми. Отчитайки демографската криза като най-сериозния проблем, свързан със съществуването ни като нация, първата стъпка към преминаването към семейно подоходно облагане е въвеждането на преференция в момента съществуващото данъчно законодателство за родителите с деца под 18 год., като за всяко дете единия от родителите ще приспада до 50 лева месечно от дължимия данък общ доход. Така на практика се въвежда необлагаем минимум от 500 лева на месец за семейства с едно дете, 1000 лв. за семейство с две деца и т.н. Мярката ще даде данъчни преференции на 755 946 семейства.
Управляващите сега се хвалят как постигат 3-3,5% годишен икономически растеж, но според експерти с 3% растеж дори не можем да влезем в режим на догонване на средното ниво в ЕС – трябват ни поне 5%. Кои мислите, че са най-належащите промени в икономиката ни, за да го постигнем?
Колкото и да се хвали ГЕРБ не може да достигне резултата на тройната коалиция. Средногодишният ръст на икономиката за 4 години (2005-2008) на тройната коалиция, или на БСП, както казват е 6,65. Средногодишният ръст на икономиката на ГЕРБ за 12 години е 1,38. Пет пъти по-нисък. Средногодишният ръст на БВП на глава от населението (благосъстоянието) при тройната коалиция е 7,44, а на ГЕРБ за 12 години е 2,50. Три пъти по-нисък.
За 12 години ГЕРБ произведе единствено свои милионери. Депозитите над 1 млн. лв. през декември 2009 за 360. Депозитите над 1 млн. лв. през декември 2020 за 1180. Три пъти повече.
В същото време възнагражденията в частния сектор нарастват с 45%., минималната пенсия за трудов стаж нараства от 175 на 300 лв.
Днес депозитите на граждани и фирми са над 90 млрд. лв. Скоростта, с която растат депозитите (бели пари за черни дни) не е достигана дори по време на кризата с банковата система през 2014г.
В глобален мащаб предстои много сериозна икономическа трансформация. Много професии ще отпаднат и ще бъдат заменени с нови. В близките 5 години предстои пълна дигитализация. Ако не променим качествения състав на нашата работна сила, рискуваме в близки десет години една голяма част от населението да стане непригодна за пазара на труда. За това е нужна коренна промяна на учебното съдържание и съобразяването му с регионалния пазар на труда. Планът за възстановяване и развитие дава достатъчно финансови средства за това. Ние имаме готови предложения в тази насока, като създадем една стабилна икономика, с работни места и привличаща таланти.
Платена публикация
