ПАЗАРДЖИК. Утре Младежкият дом става на 50 години. По повод кръглата годишнина през цялата година организатори, участници и почитатели на многобройните му инициативи и събития си спомнят за тях. Валентина Топалова, художествен организатор в Дома от 40 години, разказва подробности за джаз четвъртъците (и за тях, и за други интересни спомени, може да научите много и от блога на Младежкия дом).
- Завръщането не се случва изведнъж, с магическа пръчка. Има наслагване на ситуации и една активна личност – пазарджишки музикант, който харесва джаза, иска да продължи започнатото от първата джаз формация у нас „Бели, зелени и червени“, създадена в Младежкия дом в Пазарджик, и има необходимите връзки и познанства да го направи. Остава да се намери точната форма и точното място.
През 1982 година
Веселин Койчев – китарист, студент в Музикалната академия в Пловдив, и Дочо Панов – студент по медицина , страхотен бас китарист, правят състав китара и бас китара – дуо „Джаз линия“. Репетират много. Тогава на мода са джазмени като Пако де Лусия. Дуото изпълнява парчета на водещи джазмени.
Но не само това. Започват да свирят хората на Марин Бърнев /също студент в Музикалната академия в Пловдив/, на практика започват да джазират българския фолклор. Това се прави за пръв път в България. Новосъздаденото джазово дуо е неизвестно и търси участия.
Пазарджишкият музикант Иван Дойкин търси формата и мястото за завръщането на джаза в Пазарджик. Предлага на Веско и Дочо да пробват с
културните бригади по време на бригадирското лято
В културните бригади, които изнасят концерти в бригадирските лагери, се включват както самодейци, така и професионални артисти. Иван Дойкин отива в Окръжния комитет на Комсомола в Пазарджик (по онова време структура, която е взимала решения на държавно и общинско ниво – бел.ред.) и разказва за двете момчета от Пловдив, които свирят джаз и желанието им да се включат в културните бригади.
„Като чуха джаз, отговорът беше отрицателен
Започнах да мисля какво да правим. Познавах се с Лили Тодорова. Беше кореспондент на БТА в Пазарджик. Много интелигентно момиче. Тя предложи да направим джаз и поезия. Домъкна томове американска литература за робството на негрите (по начина на изразяване тогава – бел.ред.). Отидох в Комсомола с новото предложение за джаз и поезия – тематични концерти за робството на негрите в Америка. Получих одобрение.“
Щом има одобрение и желание, няма невъзможни неща. Сценарият е готов.
Към „Джаз линия“ се присъединява местната рецитаторка
Венета Шпиртова. Репетициите се провеждат в жилището на Иван Дойкин.
„Дочо и Веско идваха от Пловдив да репетираме. Направихме го като театрално представление. Първата джаз среща беше в зала „Устрем“. След това и в Лапидариума на музея. Получихме график за пътувания по бригадите /1983 година/. Последва тур по бригадите в Пловдивско с „руски“ джаз под егидата на Дома за българо-съветска дружба – Веско, Дочо, Радко Начков – барабанист и аз – лектор. Пускахме по няколко руски парчета и след това си почваха техния репертоар. Беше фурор. Студентите не ги пускаха. Някои обикаляха по бригадите с нас, за да ни слушат. Обиколихме и старозагорските бригади /1984 година/.
Тогава към триото се присъедини Теодосий Спасов
Положиха основата на етноджаза в България, или смесица от джаз с народна музика. Но всичко започна от Пазарджик, от нашия Младежки дом.“
Задокеанската музика печели все повече последователи. Покрай „Бели, зелени и червени“ се образува едно ядро от млади хора, които обичат тази музика. Иван Дойкин вижда възможността да се направи следващата стъпка за завръщане на джазовата музика в Пазарджик. Така се ражда идеята за
джаз четвъртъците /1984 – 1986 година/
Избира ден четвъртък, удобен ден в средата на седмицата, в който по това време няма други културни мероприятия, с които да се дублират. Следва среща с директора на Младежкия дом Васко Генчев и добрата идея заживява своя живот.
„Всички концерти ги правехме в зала „Устрем“. Аз се занимавах с озвучаването на джаз четвъртъците. Някои джаз срещи ги правехме като лектория. Гостуващите музиканти също обясняваха за джаза. Ставаха като образователни концерти. По време на концертите правех записи с един дек. Пазя касетите. Прехвърлих ги на дискове. Това са уникални записи, които никъде ги няма. Джазът е такава музика, че всеки път става различно и може един концерт да стане в Пазарджик много по-хубав отколкото в София.“
По това време в Пазарджик няма джаз музиканти
Иван Дойкин има връзки и познанства с много музиканти от София и Пловдив и започва да ги кани. Това са преди всичко камерни състави – дуо, трио, максимум квартет, а понякога и солови изпълнители. Всичко е на лична уговорка.
„Мисля, че първо започнахме с Антони Дончев, който беше пианист. В момента е диригент на Биг бенда на Българското радио. Един от най-добрите пианисти в България. Той свиреше с много други музиканти. Идвали са със Симеон Щерев – флейта. Чрез Антони
се свързахме с Йълдъз Ибрахимова
Те са идвали много пъти като дуо. От Пловдив сме канили Огнян Видев. Той започна да свири с „Бели, зелени и червени“. Много добър китарист. Идваше дуо с Йълдъз Ибрахимова. Някой път трио и с Антони Дончев. „Джаз линия“ започнаха да идват много често тук с различни програми. Гостували са Христо Йоцов с „Акустична версия“, Стефка Оникян, „Бели, зелени и червени“.
За куриозна случка, белязана с политически привкус, разказва Иван Дойкин: „Йълдъз Ибрахимова имаше концерт с Антони Дончев. В деня на концерта беше получена заповед да се сменят всички афиши, защото
името на Йълдъз Ибрахимова вече е Сузана Ерова
Където успяхме, разлепихме нови афиши – Антони Дончев – пиано и Сузана Ерова – вокал. Чаках гостите пред Дома и казах на Йълдъз, че има промяна, да не се учуди. Тя погледна афиша, засмя се и каза: „А така ли.. Значи аз сега се казвам Сузана…“ Чувствахме се малко виновни, сякаш от нас нещо зависи. Зала „Устрем“ беше пълна. Имаше много ученици, които идваха на джаз срещите. Концертът започна с песента „Сузана“ – голям хит на Art Company . Импровизирано я изпяха. Мислех, че ще се разстрои, но не. Просто прие ситуацията на шега. Беше много интелигентна жена. За пръв път се появи с това име тук.“
Срещите с джаза в дома продължават. На 28.10.1994 година. „Трикольорите“ отново се завръщат в зала „Устрем“ за концерт в състав: Петър Джурков – пиано, Пъшо Конов – бас китара, Владо Хаджииванов – саксофон, Иван Енев – ударни инструменти и Веселин Койчев – китара и ръководител на „Бели, зелени и червени“ от 1991 година.
Гост на джаз формацията е известният английски тромпетист Ричард Айлс
Преди 1989 г. в България джазът е бил музика на съпротивата, представяща една нова естетика, концепция, философия; музика, която отключва и завладява сърцата, освобождава духа; символ на свободата на словото и личността, на мечтата за онзи обществен строй, към който са се стремили всички свободомислещи хора тогава. В този смисъл – джазът и свободата са синоними.
Спомням си Джаз четвъртъците в зала „Устрем“. За мен няма нищо по-добро от това в края на работния ден да слушаш джаз.
Отпускаш се и се оставяш в ръцете на магьосниците музиканти
Докато свирят, те са някъде другаде, на друга планета, в друг свят. Може би и те не знаят къде точно се намират. Сътворената магия в концертната зала те завихря, вдъхновява те и те въздига нагоре към незнайни блажени светове. Отиваш във вселенски измерения. Това е необяснимо…
Валентина ТОПАЛОВА
