Други

Когато не искаш да печелиш на всяка цена

  12.04.2021 12:53             
Когато не искаш да печелиш на всяка цена

За председателя на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ Димитър Цоцорков успешният бизнес осигурява дългогодишна сигурност на хората и щади природата

Текстът е публикуван в бр. 6 на сп. Business Global

Той е от стар, възрожденски град – Панагюрище, а се е учил в родината на индустрията – Англия. Във Великобритания е усетил колко голям е светът – с много нации, култури и гледни точки. И че човек трябва да се научи да възприема чуждите гледища, а не да си мисли, че с него започва и свършва всичко. Докато ние, българите, сякаш сме свикнали малко повече да се оплакваме, все някой ни пречи – съседът, конкурентът, държавата.

Оплакващите се може убедително да кажат, че на него му е лесно да не се оплаква. Понеже е начело на една от най-големите компании у нас. И понеже е случил на баща, от когото да наследи компанията. Изглежда точно така – Димитър Цоцорков е председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ и син на легендарния проф. Лъчезар Цоцорков, който си отиде от този свят преди повече от 3 години. Но само изглежда лесно. От 14-годишен Димитър живее самостоятелно, а и тъкмо баща му го е научил да не се оплаква. „Научи ме, че има два вида хора – които се справят и които не се справят. И по-добре да си от първите, защото няма кой друг да ти подреди живота“, казва Димитър. От баща си е разбрал, че етиката, моралът, ценностите са основата на успеха на всеки човек, едва после идват ученето, знанията, работата. Димитър Цоцорков е председатeл на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД от 20 ноември 2017 г. Роден е през 1975 г. в Панагюрище, завършил е езикова гимназия в Пазарджик. Има две бакалавърски степени – по икономика и финанси и по компютърни науки, от Американския университет „Ричмънд“ в Лондон. Магистър е по информационен мениджмънт и финанси от Университета „Уестминстър“ в Лондон. Работил е като агент по продажби и маркетинг в „London Electricity“ и мениджър по експедиране в „Glencore UK Ltd.“, Лондон. В „Асарел-Медет“ е от 2001 г. като експерт по продажби и хеджиране, след което става ръководител на отдел и директор „Корпоративно развитие“. Член на УС на „Асарел-Медет“АД от 2014 г., а от 2015 г. до 20 ноември 2017 г. е негов председател. Изпълнителен директор е на дъщерното дружество „Асарел Инвестмънт“ ЕАД. Семеен, с три деца.

Ценностите са важни

Димитър споделя, че подбира да общува с хора, които имат подобна на неговата ценностна система – отблъскват го онези, които са движени само от егоистични подбуди. „Обикновено – казва той – още от първата среща се разбира каква е ценностната система на даден човек. Ако имаме допирни точки в ценностната система и житейските си цели, ще има и добро общуване помежду ни. Да, всеки иска да има добра работа, добро семейство, но ни трябва и нещо повече от материалните неща, някакви други каузи, които да ни обединяват.“

Много уважава хора, от които може да научи нещо, които с дела са показали способностите си и имат достойни за възхита постижения. И е съгласен със Стив Джобс, че е добре да се заобиколиш с хора, които имат нещо повече от теб, за да научиш повече, да израснеш на по-високо ниво. Цоцорков-младши често среща ръководители, които се заобикалят с „удобни“ хора с по-малко качества, което според него е пагубно. Защото, първо, такива хора не могат да те съветват както трябва и второ, създава се конформистка среда, която заслепява лидера с ласкателства колко е умен и способен, а пазарът в крайна сметка го връща към реалността.

С друг стил

Димитър Цоцорков има свой стил на ръководство, различен от бащиния. Лъчезар Цоцорков е изграждал екип над 30 години, създал е из основи цялото предприятие в годините на прехода, познавал е всички и е обичал сам да проверява всичко. Димитър пък дава по-голяма свобода при изпълнението на задачите, без непременно да проверява всичко в дълбочина. „Разбира се, това значи и повече отговорност – добавя мениджърът, – резултатите са добри и хората постепенно разбраха, че не за всяко нещо трябва да се обаждат на по-висшестоящо ниво, а имат ново поле за инициатива и изява.“

А как се правят промени, включително персонални? В такава компания въвеждането на иновации е задължително, за да има развитие и да се върви напред. Но пък промените трябва да се правят обмислено и внимателно. „Асарел-Медет“ е много фино настроена машина и резултатите се постигат с детайлно премислени крачки“, обяснява председателят на Надзорния съвет. Компанията е преживявала много кризи, но никога мненията в управленския ѝ екип, дори когато са били различни, не са били крайно противоположни.

Това е така и защото стратегиите на „Асарел-Медет“ са дългосрочни – 5-, 10-, 20-годишни. Заложен е курс на поетапно пестеливо извличане на природните ресурси с най-модерните технологии, така че заетостта на хората и инфраструктурата да бъдат запазени за максимално дълго време, а и целият регион да има сигурност за дълги години. „България е богата на бедни находища – казва мениджърът. – Ние сме една от трите мини в света, които работят с изключително ниското съдържание на мед в рудата от 0,27%. За да успеем над 30 години да правим успешен бизнес, това означава безкомпромисна организация и върхови технологии, и планиране за години напред. Но най-важното винаги са хората, екипът. Ние имаме много добри специалисти, които са мотивирани да въвеждат иновации, да правят подобрения и така да развиват минно-геоложките науки, както и бизнеса.“

Подготвени за години напред

Пандемията и ударът по икономиката, който тя нанася, няма как да не повлияе и на минния бизнес. На фона на редица други стопански дейности този бранш обаче остава стабилен в такива трудни времена. Но и това производство трябваше много бързо да осигури веригите си на доставки и да реорганизира работата. Стратегическото решение на „Асарел“ да работи с местни доставчици получава потвърждение, че не само помага на българската икономика, но и е по-сигурно при подобно изпитание.

Нещо повече – в „Асарел“, по идея на Цоцорков-старши, още някога е създаден фонд за кризисни ситуации, който се пълни в добри времена и гарантира сигурност при криза. Затова сега са позабавени само някои по-маловажни проекти, но продължават стриктно да се следват приоритетите за големи инвестиции в модернизация, грижа за екологията и за кадрите. Никой не е съкратен и на никого не му е намалена заплатата заради кризата.

Оказва се, че Панагюрище посреща пандемията по-подготвен от други подобни градове заради социалните инвестиции на компанията. По инициатива на Цоцорков-старши преди няколко години е изградена една от най-модерните болници в България. „Грижата за човешкото здраве не се отчита в работните заплати и в балансите на мината, но тя е много важна за работниците и за целия регион и това много добре се видя в пандемията“, казва Цоцорков-младши. С инвестиции от над 120 млн. лв. тази болница, която преди е имала 15-ина лекари, сега разполага с около 700 души персонал, от които 180 лекари, и с 340 легла. „Тази инвестиция донесе на хората по-голямо спокойствие и качествена медицинска грижа. Това е израз на нашия начин на мислене – да осигурим най-важното за хората – здравето и сигурната работа в екосъобразна среда“, казва Димитър Цоцорков. И си пожелава във всяка община да вижда такъв стремеж на компаниите и на хората жизненият стандарт и здравеопазването да са на средноевропейско ниво. Ама „Асарел-Медет“ била голяма компания, та можела да си го позволи. Напротив, има още много такива в България, а и всеки може да помага според възможностите си. Въпрос на ценности и далновидни решения е в какво се инвестира. Както и населението какви инвеститори търси и иска да има.

Бизнесът постоянно се оплаква от липса на работна ръка – всякаква, не само квалифицирана. А пък хората често са недоверчиви към бизнеса – че ще ги излъже или че ще действа неправомерно. Цоцорков ги разбира – някои примери, които българинът вижда около себе си, му дават основание да не вярва. Смята, че трябва да се доказваш години наред, за да те признаят за почтен: „Предпочитан работодател сме, защото сме доказали, че не работим ден за ден, че нашата фирмена култура е съвсем друга“. И пак поглежда към цялата страна: „Може би регион по регион, когато бизнеси с години не разочароват и на дело показват стабилност и предвидимост, тогава ще има промяна“. Смята, че нещата ще тръгнат по-добре и ако на национално ниво има дългосрочни устойчиви политики по браншове.

Далече от държавната софра

А как компанията удържа на набезите на политиците? Отговорът на Димитър Цоцорков пак опира до бизнес културата: „Ние никога не сме си позволили да разчитаме за успеха си на държавния бюджет. Това просто не се вписва в нашата култура. Ние пълним държавния бюджет, той разчита на нас, а не ние на него“. И продължава: „Не искаме да печелим на всяка цена. Държим освен на печалбата, на опазването на човешкото здраве и на околната среда – затова сме готови да се откажем от супервисоки печалби“. По думите му след приватизацията през 1999 г. „Асарел-Медет“ е инвестирала над 1,3 млрд. лв. в тези три стълба – в модерни производствени технологии, в опазването на околната среда и в социалната отговорност. Разбира се, можело е тези пари да се раздадат като дивиденти и заплати, но това не би било устойчив модел.

Компанията излиза от Панагюрско – вече има няколко нови проекта в страната. В Брезник ще има рудник за злато и сребро, след като са успели да убедят местните хора, че минната индустрия не е като преди 100 г., с кирките и пушеците. В близкия Трън обаче хората я възприеха като заплаха и на местен референдум през 2017 г. 93% (от 59 на сто гласували избиратели) казаха „не“ на златодобивна мина. Според Цоцорков единствената заплаха е била за статуквото. Историята на общината е свързана с минното дело, а днес единственият бизнес са дърводобив и субсидирано земеделие. Добрата перспектива за общината и сигурният доход са звучали толкова необичайно за местните хора, че те били недоверчиви. Но повярвали на стряскащи неистини, поднесени като безкористна грижа за природата от страна на външни хора, появили се внезапно в Трън.

Затова Цоцорков проявява разбиране към местните хора и казва, че инвестициите са успешни само ако има добър диалог. Щом общината и институциите допускат тази манипулация, работните места се отварят другаде. Възможностите отиват другаде. „Ние сме българи, патриоти, и ако правим инвестиции, предпочитаме да ги правим в България“, категоричен е Цоцорков.

И все пак въпросът с референдума е принципен за бранша. Според Цоцорков са били заобиколени законите и независимо от мотивите въпрос на ценности е дали искаме да живеем в правова държава, или не. Освен това е редно резултатът от гласуването да се съобщава наред с друг безспорен факт, за който са били сезирани властите – че фирмата е получила предложение референдумът да бъде спрян срещу пари. А този ключов момент често се премълчава, когато се разказва историята за „пряката демокрация“ в Трън.

Как се правят житейски избори

Един топмениджър израства като лидер, ако не спира да се самоусъвършенства. Което включва и планиране. Димитър Цоцорков има много организиран годишен план за личностно развитие и изисква това от всеки друг висш мениджър в компанията.

Опитът му го е научил, че в много случаи хората на всякакви позиции имат съвсем друга мотивация от видимата и добрият мениджър трябва да я открие, да я стимулира и развива в съответствие с фирмените ценности и цели. В работните задачи дава голяма свобода на екипа си, като предпочита да прекарва повече време в неформална среда със своите служители. А вечер? Фирмата всъщност е второто му семейство, след съпругата и трите деца. Вярва, че е възможен добър баланс между работата и семейството, затова не пренебрегва времето за близките си. Споделя с усмивка, че баща му отдавна му е казвал: „Където и да отидеш навън след 22 ч., нищо хубаво няма да ти се случи“. Затова предпочита да бъде вкъщи.

Да откриеш шансовете

А дали Димитър Цоцорков би могъл да си представи друга професионална реализация? Отговорът всъщност идва от начина, по който се случва настоящата. В Англия завършва едновременно две специалности – компютри и икономика. През 2000 г. е изправен пред дилемата да започне работа в „Асарел-Медет“ с една от най-ниските заплати на специалист по хеджиране, или да приеме една изгодна оферта от американска ИТ компания. След известно двоумене решава да се върне в България. И до днес не може да каже дали са надделели патриотични чувства, дали интересът към бизнеса на „Асарел“, или заради хората тук – във фирмата и в България. Пък и друго си е да се върнеш у дома след 6 години хубав, но нелек студентски живот в Англия.

После, броени месеци след постъпването му в „Асарел-Медет“, се пука дотком балонът и си казва – има нещо като съдба или поне късмет, защото най-вероятно щях да остана без работа в САЩ. Така че Димитър не съжалява за никакви избори в живота си: „Опитът ми сочи, че в житейските ни планове, в това число и професионалните, е еднакво важно да си целеустремен и да си адаптивен. Имаш някаква идея, основни ориентири, но винаги трябва да гледаш с широко отворени очи, за да избегнеш опасностите и за да откриеш шансовете. Да си последователен за ценностите и целите, но и гъвкав за пътя, по който ще ги реализираш“.

Да не заминеш, да се върнеш

А как би убедил млад, кадърен и образован българин да остане да се реализира у нас? Дава пример за обратното – как са върнали в родината работеща от над 20 години в САЩ и Канада българка, за да застане начело на фондация „Лъчезар Цоцорков“. Фондацията реално работи от година и вече е щедър спонсор в здравеопазването и културата. Убеден е, че за младите не е важна само заплатата, нито е толкова демотивираща изоставащата ни инфраструктура. По-важно е качеството на живота – важна е природата, важно е да можеш спокойно да си вземеш 5 дни отпуск (в САЩ почти никога не можеш). Освен това младите искат дългосрочна стабилност. „Не всичко е пари, не може да има чист капитализъм, да са важни само заплатите и бонусите“, убеден е Цоцорков.

Значи неговата бизнес философия се доближава до т. нар. стейкхолдър капитализъм, който зачита интересите и приноса на всички заинтересовани страни? Да, нещо подобно е изградила компанията в Панагюрище. Стига концепцията за стейкхолдър капитализма да не е твърде близка до комунизма. Защото „все пак основната дума е „капитализъм“; за да даваш, трябва първо да изкараш, за разлика от комунизма“, казва Димитър Цоцорков. Да, първо някой трябва да поведе екипа, да реализира успешно производството и да осигури печалба. Но от самото начало трябва да е чужд на тесногръдата бизнес култура, която не мисли за утре и за другите.


Свързани