Малкият принц и невидимото за очите й донесоха признанието на журито
ПАЗАРДЖИК. Дария Гълъбинова, шестокласничка в Първо основно училище „Свети Климент Охридски”, спечели първа награда в националния конкурс „Малкият принц” за млади философи. В надпреварата премериха сили 192 момичета и момчета от 65 училища в страната. За престижното си място Дария се пребори с още 118 ученици от 5 до 7 клас.
Темата на конкурса се съдържа в знаменателната мъдрост на малкия принц от едноименния роман на Антоан Сент Екзюпери. Фразата звучи така: „Ето моята тайна. Много е проста! Всичко се вижда само със сърцето. Естественото е невидимо за очите!”.
В конкурса участваха
и петокласниците Йоана Пройчева и Тодор Васев от същото училище. Седемчленно жури оцени най-добрите съчинения, сред които е и това на Дария. Проявата за пореден път бе организирана от ръководството на училище Никола Вапцаров във врачанското село Селановци.
Какво вдъхновява да напише вълнуващото си съчинение с философски поглед към темата, разказа пред „Знаме” победителката Дария Гълъбинова.
- Едно самотно дърво в парка близо до моя дом. Наблюдавах как от падналия дъжд пожълтели листа се завъртат в своеобразен танц и падат на мократа земя. Забързаните край него
минувачи не вдигнаха поглед
да забележат багрите му, нито красивата гледка наоколо.
Тогава се замислих и за зададената тема за конкурса. Намерих нещо общо между написаното в „Малкият принц” и случката с дървото и безразличието на хората. Бях категорична, че това ще е моето съчинения, поясни шестокласничката.
Тя невъднъж с интерес е препрочитала книгата, впечатлена от героя в нея – малко момче с трогателна история на принц без кралство. Неговото кралство е малката планета с множеството залези – най-ценното кралство на света. И още колко много безумни неща притежава принцът с крехко сърце.
- Много от нас, влюбени в себе си, не виждаме и не осъзнаваме колко красота има около нас и
колко неща за очите и сърцето пропускаме в живота си
Като хората, минаващи покрай самотното дърво в късната есен. Щастлива съм, че улових случайно този прекрасен момент и го запечатах със сърцето си. Забелязах, че между клоните се промъкват слънчеви лъчи и короната на старото дърво грееше в жълто и оранжево. В хладния есенен ден някъде там, между клоните, чух чуруликане на птичка. Листата едно по едно падаха на земята, за да отстъпят място на тези, които пролетта ще роди. Дълго се наслаждавах на прекрасната гледка и недоумявах защо другите не я забелязват. И да я видят със сърцето си. Защото естественото е невидимо за очите.
Вълненията и преживяванията при срещата със самотното дърво и преминаващите покрай него угрижени хора описах в конкурсното си съчинение. Доволна съм, че то е
докоснало и сърцата
на журито. Благодаря им!
Малкият принц ни учи да бъдем хора, да съпреживяваме тревогите и болките на другите, да се радваме на ценностите в живота. Една усмивка може да стопли сърцето на близките ни и деня на непознатите. Нека в това, което правим, да влагаме цялата си любов, както малкият принц към своята роза. Защото материалното не може да ни спаси днес в тревожното и объркано време на коронавирус. Само вярата, добрината, човечността – все неща, които можем да видим със сърцето си.
Дария участва в
училищния клуб по интереси „Млад журналист”,
уточни нейната ръководителка и преподавателката по български език и литература Елена Пенова.
- Дария е много умно дете. Чете интересни книги, увлича се по хуманитарните предмети. Радвам се, че спечели отличието. Тя го заслужава, доволна е г-жа Пенова.
Пенка МИХАЙЛОВА
