Лазар идва насам на златна кола, а ние сме пред прага на най-хубавите пролетни празници - Лазаровден и Връбница-Цветница. В събота и неделя в катедралния храм на Пазарджик архиерейският наместник отец Боян ще отслужи литургиите за Лазарова събота и за Вход Господен в Йерусалим. Утринните молитви в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик са от 8 часа, а литургиите – от 9 часа, както обикновено.
Според Евенгелието на Йоан, глава 11, Лазаровден е свързан с възкресението на Лазар. Съобщили на Исус Христос, че неговият приятел от Витания Лазар е болен и, ако не побърза, той ще умре. Но когато Исус пристигнал, приятелят му бил умрял. Сестрите му Марта и Мария го упрекнали за закъснението. Христос ги утешил като им казал, че брат им ще възкръсне. Отишъл в пещерата, където бил погребан Лазар и извикал силно: „Лазаре, излез вън!”. И чудото станало, той възкръснал, припомня секретарят на архиерейското наместничество отец Стефан.
Той се е подготвил за Цветница,
като е насадил 200 корена теменужки в най-старата действаща църква в областта
– строеният през 1761 г. храм „Света великомъченица Неделя”.
„Закупихме цветята и ги насадихме. Дворът стана прекрасен и цветен Почистихме и вътре, и пространството около църквата. Да припомним на миряните, че на Цветница е разрешено да се яде риба – денят, в който Исус Христос е влязъл на магаре в Йерусалим за празника Пасха. Тогава хората разстилали дрехите си по пътя му, други хвърляли пред него палмови клонки. Влязъл Исус в Божия храм и изпъдил всички търговци оттам като ги обвинил, че са го превърнали в разбойнически вертеп. Дошли в храма слепи и хроми, и той ги изцелил, припомня отец Стефан. Неслучайно Връбница - Цветница е един от дванайсетте големи православни празници.
В бита на българина пък Лазаровден е свързан с лазаруването. На пръв поглед е трудно да намерим връзката между чудото на възкресението и Лазаруването. В народното мислене обаче този посветителски обред е символична смърт и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и да бъде искана за невеста.
В Пазарджишкия край лазарките обличали диплени рокли, сукмани или невестински костюми
На главите си носели венчета от пролетни цветя. На лазарското хоро на мегдана цялото село оглеждало нагиздените девойки. Момци и възрастни харесвали и избирали бъдещи булки за снахи. Предварително бъдещите лазарки се събират и си припомнят лазарските песни и игри, а на помощ им идва по-възрастна жена, която добре помни песните от времето на лазаруването. Лазарските групи в Пазарджишко се събират по махали, а не една група на цяло село. Броят им достига до десет момичета. Обличат празнични дрехи – китени рокли или сукмани, много често и невестински костюми, които вземат от омъжените жени,
защото невестите са “най-берекетлии”
На кръста опасват сърмени или мънистени колани с пафти, а на гърдите – тежки нанизи. Главите са закичени с китки и венци от пролетни цветя. От сутринта те посещават домовете, махалата или цялото село, пеят и благославят стопаните. Обикалянето става от обед на Лазарица до обед на Връбница. Когато влязат в дома, пеят песни за всеки член от семейството, започвайки от най-стария. Песните на лазарките са за синове, внуци, малки деца, смели юнаци, прекрасни девойки и още по-прекрасна любов, за сила и юначество, за хубост, късмет и богатство - на всеки според положението му в семейството и професията. Лазарките се чакат с радост. Подаряват им бели яйца (символ на нов живот и ново раждане), брашно, мас. На места лазарките изпълняват и песни за дъжд от обичая “Пеперуда”, което е свързано със стопанския сезонен обрат. С песните си възпяват труда на стопанина, възхваляват богатството и гостоприемството, пеят за красотата и достойнството на момата и младата булка в къщата, както и за рожбата й.
Извива се и лазарско хоро. Момичетата играят по две една срещу друга на Лазаровден и се разминават с кърпи в ръце. В други селища на Пазарджишкия край играят две по две или се залавят на сключено хоро. Водачката на групата, наречена „баш кошница” мята кърпа на рамото на стопанката, а момите за песните си получават яйца, брашно и пари. Домакинята изнася подаръците в сито, което после търкулва. Ако то се захлупи, ще има берекет през цялата година. Ако падне с отвора нагоре, годината ще е гладна. На лазарското хоро излиза цялото село, а ергените и майките избират бъдещите си булки и снахи.
Има и забрани
В една къща два пъти не бива да се лазарува, а в къща, в която има болен и скорошна смърт, не се лазарува. От Лазаровден до Томина неделя не се прави помен на починал.
На Цветница всеки български дом закичвал пътната си врата с върбови клонки. В тази традиция се преплитат стари вярвания, че зеленината като магическо средство предпазва от болести, че живителните растителни сокове са вливали в хората и им давали сили.
В храмовете се освещават набраните от вечерта върбови клонки. Хората вземат от тях, свиват ги на венче и ги поставят на главите си или ги връзват на кръста за здраве. Върбови клонки освежават всеки дом.
”Знаме”
