В годината, в която Пазарджик е европейски град на спорта, започнахме да публикуваме неизвестни досега любопитни факти от историята на спорта не само в областния център, но и в някогашния Пазарджишки окръг. Свидетел, а в повечето пъти участник в тях или техен инициатор, е навършилият 90 години Иван Симеонов. Почетният гражданин на Пазарджик и заслужил деятел на спорта по него време е зам.-председател на ОС на БСФС.
Свидетели сме на спортен подвиг. Спечелената титла в Суперлигата от ВК „Хебър” ни остави без дъх и сега очакваме Общинският съвет да покани героите с купата, за да ги аплодира и почете. След този успех неизменно се връщаме 74 години назад, когато бе спечелена първата и допреди дни единствена титла. Тогава на финалите в Пловдив играем с още три отбора, като на финала елиминираме столичния „Спартак”. Читателите на „Знаме” могат да видят и две снимки оттогава, единствени екземпляри-еспонати от някогашния уникален Музей на спорта в „Зоната на здравето”. Смятам да подаря тези снимки (едната е оригинал, а другата – единствено оцеляло копие) на Община Пазарджик. Защото Общината и кметът Тодор Попов са в дъното на сегашния успех. Снимките оцеляха по чудо, когато музеят изгоря през 1994 г. (той бе построен през 1981 г. със средства на тогавашния директор на „Константин Русинов” Димитър Нанов, а от централния съвет на профсъюзите ни подариха камера, за да филмираме спортните прояви).
На едната снимка се виждат новоизгрелите шампиони от „Чавдар” (спортното дружетво е създадено от сливнето през 1946 г. на „Спартак” и „Септември”), снимани неизвестно къде - като основателите на отбора – близнаците Георги и Юри Делирадеви от Панагюрище са вдясно. Юри е по-високият и той бе художник в „Комунални услуги”. Ателието му бе на бул. „Девети септември” (сега „България”), където правеше плакати, украси и агиттабла. В отбора бяха и пощенецът Петко Барабаров (вратар и на футболния клуб), Георги Лафчиев, Стефан Стефанов, Костадин Николов и родоначалникът и треньор Димитър Бараклийски, който е и председател на спортно дружество „Васил Левски”.
На втората снимка вече виждаме волейболните шампиони. Те гордо крачат из Пазарджик в Деня на парада на физкултурата – 28 септември 1947 г., след учениците, вдигнали плаката „Държавен волейболен първенец” и разпънали волейболна мрежа. Лицата и осанката на шампионите излъчват удовлетворение и самочувствие, те са усмихнати, а непосредствено след треньора Бараклийски, който е начело, се носи и купата... Има защо да са горди и щастливи. Момчетата са се готвели усърдно за този подвиг. Бараклийски ги е подготвил със системни и сериозни тренировки на единственото игрище в Пазарджик - до футболното на Острова, където на два кола се е опъвала доставената от столицата мрежа... Почти година преди успеха, през септември 1946 г., отборът провежда първите си два официални мача в Пловдив и побеждава с 3:0 гейма, като и в двата се събира по 2000 души публика. Година след големия успех с титлата – през 1948 г., републиканското първенство заслужено се провежда в Пазарджик, а „Чавдар” тогава се класира на шесто място.
Волейбол в нашия град има още от 1926 г., когато са регистрирани и волейболни отбори на спортните дружества, но за волейболния „гръбнак” на Пазарджик през годините ще разкажа в следващия брой.
Иван СИМЕОНОВ