Други

17 писатели имат седмици в „Седмиците 2020” на Георги К. Спасов

  04.05.2021 06:28             
17 писатели имат седмици в „Седмиците 2020” на Георги К. Спасов

ПАЗАРДЖИК. Не съм литературен критик, нито публицист. Но като редови читател искам да споделя в нашия утвърден вестник в Пазарджишка област впечатленията си от последната книга на писателя Георги К. Спасов „Седмиците 2020” (издателство „Българска книжница”, София, 2021 г.).

В тези ненормални времена (повече от година), на които краят не се вижда, Спасов ни изненада с нова книга след „Познавах ги”. Ако в „Познавах ги” той дава обилна информация за отишли си повече или по-малко известни духовни творци от Пазарджик, сега авторът отива по-дълбоко.

„Седмиците 2020” е сплав от литературни анализи и публицистика,

богата и много добре поднесена синтезирана информация за 17 писатели, които отдавна не са между нас. В книгата е вплетен и оригинален политически анализ на изтеклите седмици – от 31 август до 31 декември 2020 година. Макар че Спасов скромно нарича написаното „текстове, които припомнят най-характерното от живота и творчеството на родени през тези седмици български писатели и кратки коментари за събитията у нас.”

Някои от тези писатели не сме ги изучавали в училище, колкото и любознателни да сме били. Някои от тях не са били печатани по политически причини, други получават известност по-късно. Днешните млади, които може би са имали и имат учители по български език като Георги К. Спасов, сигурно също не са чували за някои от „субектите” в книгата „Седмиците 2020”. Затова и няма как да не оценим

новото, което авторът ни поднася,

още повече, той използва многобройни източници, проявява собствено критическо мислене и аргументирано се обосновава. Например в книгата не са подминати някои нелицеприятни моменти от биографията на неоспоримо големия творец Николай Хайтов (Не става дума за слуховете за плагиатство, избуяли след промените – авторът ни запознава с довереничката на Хайтов, която е негова състудентка, но и в Хайтовата „седмица” има пазарджишка връзка, б.р.). Много ме изненада един факт за Христо Радевски. Оказа се, че

стихотворението „Към партията”,

което и сега едни си рецитират тихичко, а други отдавна са анатемосали, е написано още през 1932 година, когато Радевски е на 29 години и е лежал на два пъти в затвора по силата на Закона за защита на държавата. Но в очите на анатемосалите го той е „кариерист” и „службогонец” именно заради това стихотворение. Задавам си не само въпроса дали Христо Радевски ще бъде реабилитиран. Питам се ще бъде ли очистено името на много честни и отговорни към себе си и обществото хора, които не изневериха на идеите, с които са израснали…

За колко интелигентни читатели името Николай Кънчев говори нещо

(не, не става въпрос за журналиста, водил „Биг Брадър” и „Стани богат”, б.р.). И сега си спомням ясно представянето на неговата първа стихосбирка „Присъствие” през 1965 година. Младежкият дом в Пазарджик беше препълнен с млади хора – предимно средношколци. Бяха дошли да се запознаят с поета, който „за първи път пише модерна поезия.” Защо Кънчев след това дълго време е бил „извън борда” на родната поезия, разбираме от книгата на Георги К. Спасов. За мен бяха

големи открития факти, свързани с имена като

Георги Райчев, Иван Пейчев, Славчо Красински, Фани Попова-Мутафова и други.

Това, което прави Спасов години наред, е похвално. Възражда за сегашното и за бъдещите четящи поколения малко известна част от съкровищницата на българската литература.

В книгата авторът отделя голямо внимание на политическия живот у нас и в чужбина седмица по седмица (седмиците са сраснати с писателите-герои на книгата, б.р.). Публицистичното му перо се радва на признанието на читателите. Всички изживяваме по няколко пъти на ден и за съжаление най-често те са жестоки, тъжни, повтарящи се до втръсване, понякога дори плод на „болни мозъци”…

Но „седмиците” на Георги К. Спасов се отличават от анализите в официалните медии

Възхищаваме се на крайно интересните му сравнения и оригиналните му препратки, които ни насочват към нещо друго – по-оригинално и по-значимо.

Понеже съм професионален политолог, мога да бъда и по-многословна, но писателят най-добре е казал всичко в книгата си. Съветвам всички, които още не са изпаднали в духовна атрофия, да намерят книгата „Седмиците 2020” на Георги К. Спасов. Библиотеките ги очакват. Да намерят книгата и да я прочетат. Ще му бъдат благодарни.

Георгена ИЛИЕВА-ИГНАТОВА

 


Свързани