ПАНАГЮРИЩЕ. Въстаническите знамена в бунтовния град свидетелстват за дълбочината на проникване на идеите за национално освобождение в народното съзнание. Осъществяването им е не само физически акт, а е част от непрекъсваемата верига от действия на българите за възстановяване на българската държавност. Духовните измерения на явлението кореспондират с общоевропейските тенденции за развитие на образованието, науката и културата. Принадлежността им към революционните символи е категорично потвърдена от художествените изображения на хералдическите знаци на лъва, короната и кръста.
Да припомним, че те са 14
- Карловското знаме на Мария Ганева, Главното знаме на Райна Княгиня, и 12 малки знамена на Иван и Цвята Зографски. Главното и Карловското са извезани, а малките - рисувани. Явяват в резултат на труда и способностите на хора с различни професии и дарования.
В този процес всички са увлечени от идеята за национално освобождение. При него са проявени професионално майсторство и художествен усет на шивачи, зографи и везбарки. Шивачи като френктерзията Деян Белишки и Цвята Зографска. Зографи като Иван Стоянов Папазов, известен по-късно като Иван Зографов, и Стоян Иванов Каралеев. Везбарки като Мария Ганева и Райна Попгеоргиева, подпомогната от Мария Джуджева, Мария Нейчева, Стояна Койчева, Милка Узунова и Цвята Зографска. Все хора, за които естетиката е водещо начало в тяхната работа. Зад гърба си имат
натрупан професионален опит и постижения,
признати в региона.
Иван Зографов, усвоява иконопистта от Давид Георгиев Зограф, дошъл от Цариград в с. Мирково, родното място на Иван Зографов, и създал иконописна школа. Мирковчанинът Иван Зографов работи известно време и в Зографския манастир в Света гора, където доусършенства уменията си като образописец. Стоян Каралеев от с. Баня, Панагюрско получава художествената си подготовка, учейки една година гимназия в Киев. Тук се запознава с фотографското дело, на което се явява пионер в Средногорието. В това учебно заведение овладява умения в областта на иконопистта. Тези хора осъществяват революционната заръка на Бенковски и Волов за изработване на знамената.
За образец им послужва донесеното от Карлово знаме
То е възпроизвеждало оригинала на изработеното през 1872 г. от Мария Ганева по идея и скица, според виждания на някои изследователи, на Васил Левски. Тази светиня апостолите виждат при първото си посещение в Карлово. Второто знаме отново е дело на Мария Ганева и е поръчано от Главния апостол Панайот Волов. Той, придружен от Ганьо Маджареца, го донася в Панагюрище на 4 април 1876 г.
Появата на въстаническите символи, не би била възможна без художествената традиция на формиращата се по това време
възрожденска градска култура
Проява в тази посока е зографисването на къщи и обществени сгради с пейзажи, фигурални композиции, портрети, архитектурни орнаменти и растителни мотиви. Изображенията на лъва присъстват в техните живописни персонажи.
Принос в декоративната украса на жилищните сгради има и Иван Зографов. Той е създателят на стенописите на Лековата къща /1873/ в Панагюрище. Централно място в стенната жипопис заема
Колелото на живота,
нарисувано в приемния салон. Украсата на южната фасада включва и две лъвски фигури, фланкиращи входната врата на този дом. Под неговата четка се появявят още: слънца, железница, фигури на хора в модерно европейско облекло, панагюрски жени на чешмата, пасторални сцени, украсявали собствения му дом, Лисевата, Маневата, Гуговата къща, други жилищни сгради във възрожденско Панагюрище, и такива в селища от района. В голямата си част изображенията носят белезите на цивилизационните промени в българското общество, настъпващи под влиянието на европейската култура.
Постигната визуализация на идеята за въстаническите знамена подсказва, че създателите им са познавали графичните изображения на
лъва като тираноборчески символ
от предишните етапи на националноосвободителното движение. Той е издигнат от Георги Раковски в неговата поема „Горски пътник“ и в първия Одески план за освождението на България /1858/. На страниците на поемата, идеологът на движението за национално освобождение, пише за „свилен, зелен, злат пряпорец“. Видимо е, че тези произведения и документи, заедно с Устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК), са известни на панагюрските революционери. Това личи и по
приликата с лъва от печата върху Устава на БРЦК /1872/,
нарисуван върху плата на Главното знаме от Стоян Каралеев. Според някои изследователи „Тъкмо на него и неговите художествени умения възлагат отговорната задача да нарисува проекта за главното въстаническо знаме. И той ще снима лъва, стъпил върху турския полумесец от Устава на БРЦК, а след това ще го копира върху широко бяло хасе.“. В композицията е включен и девизът „Свобода или смърт“, нарисуван от Иван Зографов. В подкрепа на това предположение е почти пълното съвпадение с изображенията от печата на Българското привременно началство на Георги Раковски,
повтарящи се и при знамето на Първата българска легия /1862/
Тук, върху зелен плат, с блажна боя е прерисувана композиция от печата на Българското привременно началство. Това навежда някои изследователи на знаменната традиция от този период на мисълта, че са послужили за прототип при направата на малките знамена. Такова е възприятието им за символите, пресъздадени от Иван Зографов върху 12-те малки знамена. Те представляват конфигурация от разярен корован лъв -без сабя и кръст в предните лапи - стъпил върху знаме с турския полумесец и изписан в дъга над него девиз „Свобода или смърт“. Същата композиция се повтаря и при Главното знаме, с разликата, че изобразителният подход се реализира чрез техниката на везбата. Така е постигнат
живописният ефект на творбата с въздействие, увличащо широки социални слоеве
за масово участие в Априлското въстание. Пластичният образ на идеята за освобождение със собствени сили, представляващ златовезан лъв и девиз „Свобода или смърт“ върху коприненото кадифе, е впечатляващ. Разказът за този символ буди възхищението на американския журналист Макгахан. Ето защо той озаглавява своя репортаж от Панагюрище с респектиращия анонс: „Панагюрище. Със знаме всичко е възможно“.
Този рисунък се запазва и при изработването на металните лъвчета, пришивани върху калпаците на въстаниците.
Тук девизът е преработен и съкратено означен „Л. Б. СВ. ИЛ. СМ.“
- или в пълен текст „Любима Българио. Свобода или смърт“.
Разликата между Карловското знаме и панагюрските знамена е в разменените места на думите „свобода“ и „смърт“. При панагюрските знамена е дадено водещото място на думата „свобода“ пред думата „смърт“, визиращо целта и саможертвата като път за нейното постигане. Другата отлика е конкретизиращият текст „Карловски окръг“, затварящ кръга от думи около фигурата на лъва. В използвания карловски образец лъвът, изправен на задните си крака, е обърнат надясно. Така е наподобено едното от лъвските изображения, избродирани от Левски върху двете страни на елека му, при чиракуването у абаджия в Белград през 1862 г.
С този елек, част от народното му облекло, Апостола е сниман
през август 1867 г., след завръщането в Сърбия на четата на Панайот Хитов, в която е байрактар. По-късно снимката е пресъздадена от румънския художник REIS върху календара за 1876 г., поръчан от Христо Ботев през 1875 г. Също така в двулицевото Карловско знаме, на обратната му страна, е пришит бял копринен кръст, над който е извезан призивът „Бог с нами“ , а под него - „1876 г.“ Друг отличаващ елемент са петте сърмени пискюла – два в горния и три в долния край.
Такава е конкретиката, последователността и композизията на изображенията, отразени от Мария Ганева при разработката на двете идентични знамена - едното от които остава в Карлово, а другото донесено в Панагюрище. Останалото при създателката знаме е запазено невредимо. То е предадено на Карловското опълченско-поборническо дружество. По-късно е изложено в тържествен кът на местната войскова част, където стои до 50-те години на миналия век.
Тогава, при неизяснени обстоятелства е загубено, но малко преди това му е направено точно копие,
което днес е акцент в експозицията на Карловския музей. Него възпроизвежда знамето, показано в експозицията на Тутевата къща в Панагюрище, открита през 1993 г. Копието е изработено през 1993 г. от майсторката на свилената везба Генка Трендафилова, за което е получено разрешение от ръководството на Исторически музей-Карлово.
Георги КЕРКЕНЯКОВ
Продължение на изследването – в следващия книжен брой на „Знаме”
