Вървим в правилната посока, но ми се ще да е по-бързичко – в главата ми има план до 2027 година за нашия град
В навечерието на 21 май – Денят на светите апостоли Константин и Елена и Празник на Пазарджик, разговаряме с кмета на общината Тодор Попов.
- Г-н Попов, така се случи, че Община Пазарджик отхвърли най-важните си проекти във време на пандемия. Но остана ли нещо, на което пандемията попречи?
- Общо-взето – не. Дори се шегуваме с колегите, че за две години си изпълнихме всички предизборни обещания. Справихме се нелошо с това предизвикателство. Което се дължи основно на труда на медиците и здравните власти, но и на усилията на всички наши съграждани. Не бяхме драстично засегнати, а чисто икономически като изпълнение на бюджетни приходи към 1 май сме изпълнили бюджетния план за 2021 г. на почти 50 процента, т.е. най-вероятно към края на годината ще имаме преизпълнение на бюджетните ни приходи. За което искам да благодаря на съгражданите ни. Ние сме на едно от първите места по събираемост на местните данъци и такси, а това е показател за доверието на хората към нас. През 2020 г., разбира се, не ни беше лесно. В началото всички бяхме шокирани. Последното нещо, което човек мисли и прави, е да си плати местните данъци и такси в тази ситуация. До края на годината отчетохме една загуба, но тя не ни попречи да поддържаме всички публични системи живи и да предлагаме качествени публични услуги.
- През миналата година довършихте няколко важни проекта...
- Най-важният - сепариращата и компостиращата инсталация, ни даде възможност да удължим живота на депото и да намалим отчисленията към РИОСВ. Което пък влияе на общата сума в бюджета по отношение на такса „Смет”. Успяхме да започнем последната част на азотно-фосфорното пречистване на Пречиствателната станция. Това са т.нар. „невидими инфраструктури”, но те са изключително важни. Вече сме на финала по отношение на процедурата за Западния околовръстен път, която трябва да приключим до началото на юни. Направихме немалко инвестиции в пътната инфраструктура в града - те продължават и в момента. На 25 май започваме подмяната на уличното осветление, като нашата амбиция е до края на годината да обхване целия град, а до края на 2022 г. – всички села. Това ще ни понижи разхода, но и услугата ще бъде по-качествена. Сега открихме спортната зала в двора на Спортното училище, следва процедурата за залата в Зоната на здравето, която трябва да е готова до края на октомври. Така ще обезпечим всички спортни клубове по отношение на зали. Тече усилен ремонт на „Балона” и прилежащата територия и до средата на юли ще бъде открит големият плувен басейн със съблекалните и с един хубав парк... Започваме реконструкцията и на стадион „Георги Бенковски” в края на полусезона. За три месеца ще направим още две трибуни с по 300 седалки, ще подменим всички седалки на трибуната срещу централната... За следващата година правим зала „Хебър”, а там ремонтът ще бъде мащабен, тъй като има конструктивен дефект на сградата. Вече излязоха референтните условия за кандидатстване по Норвежкия проект за енергийна ефективност, а освен залата, в него сме включили и ДГ „Върбица”. Ще направим и комплексно игрище до стадиона, като това в Зоната на здравето. А през 2023 г. е на ред стадиончето в квартал „Младост”. И ще имаме най-реновираната спортна база сред всички областни центрове. А като направим стадиона, тогава ще мислим за нещо повече във футбола. Там се искат и повече средства, за да бъдем в „А” група и без партньор, с който да си разделим разходите, няма как да стане. Общината не може да дава такива пари, а и не е редно.
- Ще намери ли Общината такъв партньор?
- Оптимист съм, защото има два големи проекта, които предстоят да бъдат стартирани в нашата община. Ще ни позволят да привлечем партньор. Но това ще стане ясно наесен. Аз съм казал на футболните хора, нека младите ни футболисти да се пообиграят още една година, защото не трябва да се излагаме като влезем, а да имаме своето трайно присъствие в елита.
- Кажете нещо в аванс?
- Едната инвестиция вече е на ход. Може би през ноември ще направим рязане на лента на първи етап от нея. Но радостното е, че все повече деца спортуват в нашия град, че направеното се използва от всички. Колкото и нескромно да звучи, няма областен град от нашия ранг, да не кажа „нито един град”, който да инвестира такива пари в спорта. Ние даваме между 5 и 6 млн. лв. годишно за спорт, без да броим инвестициите. За справка – Пловдив дава 1 млн. лв. за спорт при бюджет над 350 млн. лв. София дава 1 млн. лв. за спорт при бюджет 2 млрд. лв. Последният атестат за това, което правим, бе от волейболния треньор Сашо Попов. Искам след 4 години да сме най-спортният град. Някои питат защо толкова пари за спорт. Спортът е здраве, той е и самочувствие, спортистите са най-добрите посланици на България. Те остават в историята. Искам всички да се обединим около тази политика. Спортът не е само хоби, а дава и добри пари, ако си успешен. Другите градове имат по пет шампиони годишно, а ние само за месец имаме 21 шампиони, които наградихме. Това е моето мото – колкото повече шампиони имаме, толкова по-шампионски манталитет добиваме. Тези хора ни помагат да осъзнаем, че можем да сме по-успешни. Затова и волейболните ни шампиони ще тръгнат по училища, за да ги видят и пипнат децата.
- Когато БФВ на практика ни отне титлата, Вие се зарекохте, че следващия сезон „Хебър” ще стане шампион. И така стана. Ами ако не бяхте познал?
- Щяхме да станем шампион догодина. Помните с колко скептицизъм навремето се посрещаха думите ми, че ще направим шампиони по волейбол, че ще направим спортни зали… Това е нормално за нашия манталитет, но кметът за това е кмет, да се родят тези неща в главата му и да намери правилните хора, с които да ги свърши. Сега е по-лесно, защото всички искат да дойдат при нас. Сега вече не ги търсим ние, а те нас.
- „Манталитет” казвате… Промяната на манталитета я заложихте като философия в програмата си. Усещате ли промяната у съгражданите си?
- Усещам я. Защото хората добиха друго самочувствие. Преди години пазарджиклията нямаше самочувствие по обективни причини. Живеехме в един мръсен, мърляв, сив, тъмен, нелицеприятен град. Днес, освен външния облик, в Пазарджик отвориха врати предприятия, назначиха се хора на работа. Сега преговаряме с още две фирми, препоръчани сме от фирма „Костал”. Пазарджик вече свети на всички карти. И свети с положителен знак. Хората си променят манталитета, но е нормално и претенциите им да нарастват. Лошото бързо се забравя.
- Не трябва ли да се използват и „лоши” прийоми? Не са ли камерите по-ефективният начин за промяна на манталитета от стимули като „Граждански импулс”?
- И това ще стане. Мърдаме бавно напред като личен ангажимент по отношение на физическата среда, в която живеем. За чистотата говоря. Това не струва пари. Не може кметът да дойде и да почисти пред твоя дом или офис. Не може да си хвърляш боклука до кофата за боклук или градинката да е пълна с фасове, а кошчето да не е. А кошчета и контейнери има навсякъде. В един вход живеят средно десетина семейства. Сред тях мундарите са малцина, но всички трябва като етажна собственост да вземат решение и да дисциплинират тези, които цапат. До Нова година съм дал толеранс по метода на убеждението. След Нова година започва глобяването на цели входове. За 15 години в Пазарджик сигурно сме сложили над 4000 пейки. Всеки може да вземе коренчета пролетни цветя, които са по 20 стотинки, за да подобри мястото, където живее. Аз като видя, че две лампи не светят, това ме дразни. Манталитетът е най-сложната инерционна система – иска да минат години. Хубавото е, че Пазарджик върви в правилната посока. Но ми се иска да върви по-бързичко.
- С досегашното правителство Община Пазарджик работи партньорски по важни проекти. Как ще ни се отрази евентуална политическа криза и след 11 юли?
- Работил съм с много правителства, сигурно са над 10. С всички сме имали добри отношения, защото сме коректни хора. А и майсторлъкът на един кмет е да намира общ език с всички. Без подкрепата на централната власт трудно могат да се случат по-глобални неща. Сега очаквам нещо простичко. Да се спре с личната емоция. В политиката няма място за нея. Не може цел на партията ти да е да изчегърташ някого. Или да проверяваш някого 10 години назад. Животът върви напред. Важно е какво става утре. Сега сме изправени пред големи възможности – за усвояване на средства по кохезионната политика до 2027 г. за изравняване на стандарта, по плана за развитие за подпомагане, зелената сделка и енергийните ефективности. Това са важните теми. Политиката е компромис на възможното. И аз работя с някои хора, които не са ми приятни, но те са ми необходими и имат нужните качества. През тези месеци, когато се сменят началници, администрацията не работи. И ние чакаме документи за разписване в министерства, а и бизнесът също чака. Ако това продължи, мисля, че политическата криза в страната ще се съчетае с икономическа. А и ако няма политическа стабилност, Европа няма да ни даде пари.
- Имате завидно политическо дълголетие, но дано сте лош пророк.
- Аз съм в политиката вече 23 години. В моята глава има план до 2027 година какво трябва да се случва в нашия град, година по година. Човек трябва да има дългосрочен хоризонт. Перспективата винаги е по-важна от вглеждането назад. Мислиш ли мандатно, се ограничаваш. Никога не съм бил конюнктурен човек, затова не съм и партиен човек. Имал съм и други житейски перспективи, но харесвам това, което правя. Считам, че е добро и се оценява в годините. Политическото ми дълголетие се дължи на това, че хората ме познават и знаят, че си държа на думата. Не бъркам не-то с да-то. Аз не мога да съм вечен кмет. И аз искам да люпя семки в Градската градина и да критикувам. Но когато си направил една добре работеща система, което е факт в Пазарджик, много е важно кой ще продължи всички тези политики. Затова най-голямата ми гордост е моят екип – с много от тях съм от 20 години, а с някои и повече. Тези хора са моето семейство. Да, много е важно кой ти е шеф, но не по-малко важно е и кои са хората по звената в цялата верига.
- Пазарджик се връща постепенно към нормален живот. Сега ще се проведе биреният фест. На Вас оставаше ли Ви време за бира в тези месеци?
- Не занемарявам това занимание. Човек трябва да си намира време и за почивка. Когато се прибера горе на село, е прекрасно. Слушам звуците на природата, гледам зеленото и планината, радвам се на въздуха, на доматите, които съм си засадил… Това е друг начин на живот.
Тодор ГРОЗДЕВ
