Това е само един от въпросите, на които спектакълът „Машините са кучки” се опитва да даде отговор
ПАЗАРДЖИК. Случвало ли ви се е да спорите с GPS-а? А да проклинате колата си или да обвинявате телефона си, че нe ви разбира? Какво точно очакваме от техниката, какво мислят машините за нас? Можем ли да създадем съвършена машина, ако самите ние сме несъвършени и колко валидни са днес трите закона на роботиката на Айзък Азимов?
На тези въпроси се опитва да даде отговори най-новият авторски спектакъл на Здрава Каменова и Гергана Димитрова, по идея на Иво Стаменов ОттО. Тази седмица, в рамките на фестивала на изкуствата „Арт Идея – Арт – Алея”, той се игра в Пазарджик при засилен интерес.
Пиесата запозна зрителите с Герда, решила да поеме на път, да остави всичко и да се опита да стигне там, където мечтае.
Единствените ѝ партньори в това пътешествие са машините,
в чиито добри намерения и способност за емпатия човечеството отдавна се съмнява.
Здрава Каменова и Александър Митрев преведоха публиката през няколко динамични, смешни и малко криволичещи часове от живота на Герда, в които основна роля изиграха един GPS, един телефон и една кола.
В спектакъла участваха Здрава Каменова и Александър Митрев, сценография и видео на живо - Никола Налбантов, музика - Павел Терзийски, звукоинженер - Иво Стаменов ОттО, асистент-режисьор - Стефани Стефанова.
Проектът е на Организацията за съвременно алтернативно изкуство и култура - 36 маймуни. Реализиран е с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Национален фонд „Култура“. Партньори са Сити Марк Арт Център. А гостуването в Пазарджик се осъществи благодарение на Арт Офис.
Ето как отговори на въпросите на „Знаме” преди представлението режисьорката Гергана Димитрова. Тя създава 36 маймуни през 2007 г. и оттогава е артистичен директор на организацията. Освен режисьор и мениджър, Гергана Димитрова е автор, продуцент и преводач от немски език. Със Здрава Каменова са тандем не от днес. Това е шестият им текст заедно.
- „Машините са кучки” - спрели сте се на доста провокативно заглавие.
- Провокативно, но емоционално. А тъй като отношенията ни с машините и технологиите по принцип са доста емоционални, смятам, че заглавието отговаря на фактите.
- Оправят ли се жените с машините?
- Вярвам, че се оправят се не по-зле от мъжете. Обратното е предразсъдък и силно се надявам нашият спектакъл да помогне той да бъде развенчан. Даваме ироничен поглед именно към подобни предразсъдъци – за жените и технологиите, за жените и машините, че общо взето те не се разбират.
- За зрителите, които нямат възможност да гледат представлението - какво точно очакват жените от техниката?
- И жените, подобно на мъжете, очакват техниката да разбира какво искат и да го прави. Ако пък може да го усеща, още по-добре.
Когато обаче започнем да общуваме с машините по начин, който не е чисто логичен, обикновено нещата се объркват. Жените като че ли имат повече склонност да общуват емоционално, а не логично. Оттам идват и тези проблеми, които при тях са по-честосрещани.
- Сякаш жените повече се притесняват от машините, не са така уверени с тях.
- Това е, защото ние сме по-отговорни и предпазливи.
- Да се върнем на представлението.
- Действието е наситено – с много обрати. Ситуациите, в която героинята и компанията й от машини попадат, са куриозни, доста замислящи, а на места – дори леко меланхолични. Но смехът е по-скоро до сълзи, а не през сълзи. Има, разбира се, и надежда, че ще се помирим с машините, че няма да гледаме на тях като на заплаха, като на нещо, което иска да ни превземе, че заедно можем да бъдем по-силни, по-здрави и по-дълголетни.
Общо взето, получи се един хем забавен, хем смислен спектакъл, който, надявам се, ще се хареса на публиката в Пазарджик. В София зрителите го посрещат много добре.
- И мъжете ли?
- О, да, мъжете ужасно се забавляват и разпознават своите половинки.
- Авторът на идеята всъщност е мъж.
- Точно така. Той е инженер, изработва играчки от дърво за деца и прави прекрасни лампи, в които съчетава изкуството с инженерните си умения и познания. Авторът всъщност обича страшно много машините, има много топла връзка с тях.
- Идеята за спектакъла се ражда от действителна случка, която прилича на тази в представлението.
- Да, Иво се губи в индустриалната зона на Пловдив, докато закъснява за участие в ателие и двайсетина дечица го чакат, за да сглобяват заедно играчки. GPS-ът му започва да го води в кръг и накрая напълно се изгубва. В този момент си помисля колко смешно би било, ако на негово място беше Здрава Каменова.
Да напишем пиеса за Здрава и GPS, беше първоначалната идея. Когато обаче започнахме работа по нея, я разширихме – направихме я за Герда и машините, включително изкуствения интелект.
- Труден ли е пътят на независимия театър?
- Независимият театър е преди всичко приключение и като такова може да минава по различни пътища. Не е лесно, но пък е интересно. Но в изкуството като цяло лесен път няма.
Независимите театрални проекти са както рискови, така и експериментални. Те развиват нещо ново на театралната сцена. Това е театърът, който дава най-много свобода, но и най-много отговорност. Както в една лаборатория, някои от опитите са успешни, други не са. Но така се върви напред.
- Какво ще кажете на актьорите, които в момента обмислят дали да не се занимават със свободен театър?
- Ако някой има склонност към експерименти, ако обича да е свободен да изпробва идеите и хрумванията си, това е начинът. А и да направиш нещо независимо, не е безвъзвратно. Може да участваш в различни проекти – както независими, така и в държавни институции.
- Като режисьор и автор какви теми Ви вълнуват?
- Най-вече свързаните с бъдещето на човечеството – накъде сме тръгнали, какво предстои.
- Бъдеще, в което машините ще играят все по-голяма роля.
- Несъмнено. Нашата еволюция – и на хората, и на машините, върви заедно, неразривно свързани сме. Може би не си даваме сметка дори само каква част от здравето и от телата ни разчитат на машините и технологии. Съвсем друга би била реалността дори в този момент без тях.
- Опитвате се да развивате и научен театър.
- Така е. Партнираме си с учени и заедно представяме теми, по която те работят чрез средствата на театъра. Получава се нещо като научно-популярни филми но в театрална форма.
Мария ДЪБОВА
