Четвъртък, 30 Сеп 2021
 
Регионът

Венци Венц се срещна с децата от ВУИ, те чакат за напише песен за тях

  02.07.2021 14:08             
Венци Венц се срещна с децата от ВУИ, те чакат за напише песен за тях

РАКИТОВО. На дългоочаквания 28 юни момчетата от ВУИ „Ангел Узунов” – Ракитово са приятно изненадани. Те очакват рапъра Венци Венц, но около 11 часа преди обяд пристигат двайсетина деца от ИСУ „Св. Климент Охридски” – Ракитово, повечето от които момичета, водени от Ваня Гелина – психолог, и Саша Иванова - учител. Оказва се, че ракитовските деца научили за идването на Венцислав Чанов, по-известен като Венци Венц, а директорът на ВУИ Георги Янушев ги посреща на драго сърце.

Рапърът се движи с групата на пастор Максим Асенов от църквата „Пробуждане” от София и доброволци от Фондация „В теб”, също от София. Докато озвучителите избират подходящо място за концерта, доброволците, към които се присъединява и бате Любо Георгиев от Сдружение РеАкт, организират игри за децата. Това се оказва много полезно, защото децата от Ракитово и момчетата от ВУИ всъщност не се познават и стоят на отделни групички. Организатори на игрите са отново Ана-Мари и Моника – главни организатори на посещението на Венци Венц и Максим Асенов във ВУИ. Включват се веднага Десислава Косева и Гергана Вандова, които обясняват правилата и водят игрите. Активни са Кирил Стефанов и Любо Георгиев.

Деси Косева и Гергана Вандова разделят ракитовските деца и момчетата от ВУИ на три групи, при което децата се смесват. Започват игра на команди: тръгни, спри; клекни, скочи. Отначало изпълнението е лесно: тръгни – тръгваш, скочи – скачаш, спри – спираш, клекни – клякаш. Но после става сложно, защото скоростта на подаване на командите се увеличава и командите се обръщат. Чуваш спри, но трябва да тръгнеш и обратно. Чуваш клекни, а трябва да скочиш. Който сгреши отпада. Съдиите се забавляват на грешките заедно с децата, но в същото време отстраняват сгрешилите. След минути остават няколко човека. Победители са три момчета от ВУИ: Стефан Тодоров, Дамян Дончев, Емрин Мехмедов. Наградата е бисквити за всички.

Следва игра на развален телефон. Всички деца се разделят на две групи, които се подреждат в две прави редици един зад друг. Когато човекът зад теб те чукне по рамото се обръщаш и той ти показва някакви движения, които виждаш само ти. След това ти чукаш по рамото човека пред теб, той се обръща и ти предаваш движенията както си ги запомнил. Накрая първият, измислил упражнението и последният получил го застават един до друг и показват движенията. Разликата е голяма. Като пример Алекс Митев от ВУИ показва упражнение на летеж с размахване на ръце, а последният от редицата, доброволецът Кирил Стефанов, получил движения показва, все нещо, приличащо на обуване на панталон. Играта е забавна и поучителна – в живота често комуникацията между хората прилича на развален телефон.

Третата игра е всъщност отговаряне на въпроси от историята и географията на България. Къде е роден Левски, в коя страна и къде се произвежда най-много розово масло, кой е най-старият град в Европа и т. н.

Докато децата играят другата част от доброволците: Данаил Йовев, Тодор Петров, Светлин Азманов, Даниел Михайлов построяват импровизираната сцена на сянка пред учебната сграда на ВУИ. Директорът Георги Янушев открива срещата и дава възможност на подгряващата група от Фондация „В теб” и църква Пробуждане за изява. Изведнъж децата от ВУИ и от Ракитово се оказват в импровизирана природна зала. Деси Косева – китара и вокал, пастор Теодора Асенова – вокал и Ана–Мари – вокал запяват госпъл. Създава се типичната атмосфера, в която се раждат близост и откровение. Сякаш повлиян от това Максим Асенов отново показва колко добре се чувства сред децата от ВУИ. Той споделя лични преживявания. Не можеш да избираш родителите си, не можеш да избираш къде и кога да се родиш. Но можеш да избираш приятелите си и можеш да избереш как да живееш живота си. Дава за пример големият създател и ръководител на Ансамбъл „Българе” Христо Димитров. Голяма част от приятелите на Христо са повалени от алкохола и дрогата, някои са мъртви, други са зависими. Сега Христо Димитров е световно известен. Награден с орден лично от президента на България за заслуги в областта на културата, организирал концерти и турнета в над 23 страни по света. За хората той е големият Христо, победителят. Хората виждат само това, което си в момента. Те забравят какво си преживял и къде си бил.

Максим Асенов се разпалва и разказва отново нови и много лични преживявания. Бил на 14 години, когато заедно със 7-8 момчета от ромската махала в София видели стара изоставена къща в махалата. През деня. Решили да влязат и да видят дали няма нещо за продаване, за да си купят сладолед. С приятеля му Кольо видели края на водопроводна тръба в стената и започнали на къртят стената, за да вземат желязото. Увлечени, не чули идването на възрастен мъж от махалата, за който всички знаели, че има пушка. Той се развикал и заплашил, че ще стреля. Максим не повярвал. Вярно, лошо е да къртиш стената, но кой убива за стотинки за сладолед? Възрастният мъж започнал да гърми. За късмет, не уцелил никого. В този момент за Максим Асенов станало ясно, че понякога за 50 стотинки, за 1 лев можеш да провалиш живата си. Той решил да промени живота си и това станало негов девиз. Решил никога повече да не краде и да не руши. Приятелят му Кольо и другите деца от махалата му се присмели, защото мислели, че се страхува. Така Максим разбрал, че когато човек се променя, някои от близките му не могат да го разберат и трябва да си намери нови приятели и нови близки. В този критичен момент някой може и трябва да ти подаде ръка. За Максим Асенов подадената ръка е възможността да намериш нови приятели сред последователите на Бога. Максим, момчето от махалата в София, днес е човек с големи възможности, посетил е над 20 страни. Той не може да спре да повтаря, че всеки може да се промени.

В този момент Венци Венц си взема стол и сяда до Максим. Започва да разказва живота си. Днес е на 33 години, вече е утвърден изпълнител. Всички виждат и аплодират таланта. Но когато бил момче, бил буен. Тренирал и скачал на момчета в Плевен, по-големи от него. Израснал без баща и майка, по което си прилича с децата във ВУИ. Продавал дрога, защото носи бързи пари. И натрупал пари. Хазяйката му, която много ценял, го помолила да учи. Записал се в най-скъпия университет – Нов български университет. Започнал да учи инженерен дизайн, после философия. Все с идеята, че ще срещне нещо ново. Но нямало нищо ново – с всичко вече се е сблъсквал. И казва на момчетата, че те имат нещо, което богатите, задоволените нямат. Те имат мотивация. Те са олицетворение на идеята на Стив Джобс за успеха. Джобс казва, че за да успееш, трябва да си гладен и да имаш любов. Да си гладен за знание, да си гладен за живот.

Венци казва на момчетата, че когато е разбрал за тях веднага проявил желание да дойде с пастор Макс и да ги види. Видял училището, видял как живеят. Дошъл е да им каже, че всеки може да се промени.Да им каже, че бъдещето е тяхно. Никой не се е родил добър. Трябва да се учиш да бъдеш добър, трябва да правиш добро. И моли децата да вдигнат ръка тези, които мислят, че са добри. Изправят се малко ръце. После пита кой мисли, че е лош. Гора от ръце. Сякаш е очаквал точно това, Венци се усмихва и казва, че не е лесно да си добър. Другите не се съобразяват с теб. Смятат те за лесна плячка. Но никога не трябва да се забравя, че лошият плаща със съдбата си, плаща с живота си. Той се е променил. Отказал се е от пътя на алкохола и дрогата. Приятелите му, които не са се отказали, повечето са мъртви, някои са в затвора. Венци казва, че в живота никога не решаваш сам. Когато е вземал важно решение, помагала му е неговата вяра. Всеки път е правил по един татwс. За да помни, че е преживял нещо и е превъзмогнал трудност. Външният му вид показва, че не става за банкер. Но той и не иска да става банкер. Търси любовта на хората. Намерил я е чрез песните, които правят с Павел. Нищо не правят на всяка цена. Първият път, когато се срещнали, говорили цяла нощ. На сутринта Павел видял татусите му и изведнъж се харесали. Нещо ги свързало и направили първата песен. След седмица гърмял кварталът, след месец гърмяла София. Мишо Шамара ги подкрепил първи. На един концерт дошли Мария Илиева и Графа.

Децата питат Венци за татуировките. Той отговаря искрено на всеки въпрос. На 19 години си направил първия татус – крилете на гърба. Сънувал, че лети. Когато се събудил, решил, че няма да пълзи по земята като влечуго, а ще лети. Казва, че когато си татwирал розата, разбрал едно от най-важните неща в живота си, което не трябва да забравя. Искал да не забравя никога, че да обичаш не винаги е достатъчно. Трябва да действаш в името на любовта. Само когато действаш и вземаш правилните решения, ти се променяш и животът се променя. Розата е свързана с жена му и с раждането на малката му дъщеричка. Получаваш едно, губиш друго. Дъщеричката му се ражда на 28 декември, любимият му дядо починал на 30 декември. 

В двора на ВУИ е прохладно. Венци Венц запява заедно с децата. Концертът всъщност се превръща в среща – разговор. Венци разтваря душата си пред момчетата. Песните и рапирането те могат да намерят и в интернет. Но да поговорят с рапъра, да го питат каквото поискат, да се снимат с него – това е безценно. От Фондацията „В теб” и от църквата „Пробуждане” поднасят малък подарък за всяко дете. Както казва Максим Асенов, най-големият дар за децата всъщност е разговорът. Да ти каже някой, че можеш да изкараш пари за сладолед не само с ръцете си, но и с ума си. Да намериш верния път и хората, с които да вървиш по него – това е безценно. Всеки може да се промени. Ти можеш да се промениш. Само трябва да решиш и да избереш правилните хора, с които да продължиш пътя си.

Любомир ЛАЛЕВ – VІ клас

Свилен ТОПЧИЕВ - учител


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ. 0988 739 272

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438.

СКЛАД ТЪРСИ РАБОТНИК, МНОГО ДОБРО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, 0888 408 735.
Всички