Уважаеми читатели, представяме ви още едно интервю на Фондация „Арт Ангел” с жертва на домашно насилие, а в него отново не липсват бруталните факти и детайли.
Днес ще поговорим с една друга жертва на насилие, която вече повече от година работи във Фондация „Арт Ангел“. Да, тя е свободна, да тя е защитена от нас, както ние си знаем, както ние можем, без да сме получили от никого една стотинка финансиране. Да, ние сме на 100% устойчиви и независими от никого. Тя ни помага, тя е част от всичко, което правим, за да сме по-големи и по-силни и за да можем да изградим една по-голяма мрежа от хора, които помагат и на други да се изправят, да бъдат силни и с високо изправена глава.
Ще започнем с едни риторичен въпрос, за статуквото, за това което е в момента, за това как се решават проблемите у нас. Или за това къде потъват милиони да не кажа милиарди. Какво означават целева група, какво не попада във финансирането, финансирането свършва тук? Замисляли ли сте се как работи НПО сектора у нас и какво означава това за жертвата на насилие? Да ви го обясня от моят личен опит. Целева група означава, че има определено финансиране от държавата - социална пътека. И трябва да попаднеш в строгите критерии, които покриват определени неща оправдаващи, че държавата ще плати за вас. С други думи, централизирано социално финансиране с елементи на частен сектор (който получава парите и те могат да изтичат в нечии джоб, много, за належащи нужди, за завишени цени и услуги, в крайна сметка масрафа е покрит от държавата, на кого му пука как ще се харчат държавните пари, още повече частника). Това е по Закона за обществените поръчки, легално безогледно източване на държавния бюджет за сметка на липсата на устойчивост, цветуща корупция и всички нуждаещи, просто се складират в едни складове за непотребни хора, докато държавата плаща за тях, много, в частни ръце. Това ли е демократичното общество, което искахме, или това е обществото, от което избягаха 2.5 милиона?
Ще зададем още един въпрос. Какво става с жертвите на насилие, когато насилникът е влиятелен, богат? Когато има много познати, когато в очите на обществото той е Някой си, когато има на кого да се обади в полиция и прокуратура? Кой е виновен, тя или той, тя в какво се превръща, как я наричат другите нея, която излага великия влиятелен мъж? Когато този Голям Мъж може да си плати на добри адвокати, които са готови да направят всичко за него, на някого, да следи например или да изпрати една кола с мутри, за да стъжни живота на този, който е решил да помогне? Това ли е нашето общество, в което искаме да живеем, това ли е законността?
Но да поговорим с Б. Г. все пак. А след нея следват още два доста интересни разговора, които ще ни кажат много.
- Какви бяха проблемите с насилника?
- Дългогодишна връзка, която почна „щастливо“ по тукашните разбирания (той с пари, бизнес, влияние – добра партия), а с времето се превърна в психически тормоз, от който не можеш да се откачиш, сякаш си в мрежата на паяка, и единственият начин да оцелееш е да не мърдаш. Ако слушаш, ще си ОК, но ако го ядосаш с нещо, става лошо. Ставаш враг, който трябва да бъде унищожен. Защото ти си негова собственост, той е вложил в теб, пари най-вече, защото те са му най-мили и важни. Нямаш право да кажеш „НЕ“ по никакъв начин, а ако искаш да прекратиш това, става невъзможно…. Когато казах „не“, всичко стана още по-ужасно – следене (стоене пред дома ми), посещения на работното ми място (което напуснах впоследствие), разправии, скандали, тормоз на и чрез близките… Постоянен тормоз през всички възможни приложения… Заплахи за освидетелстване… Заплахи за живота на човека, когото срещнах на по-късен етап… Отново следене…. Всичко в комплект…
- Какво се случи с него?
- Нищо. Наслаждава се на живота си, вероятно.
- Как реагираха институциите?
- Като отидох да подам жалба за тормоза и заплахите за живота на човека до мен, ми отговориха, че предвид това, че не сме имали брак, деца и общо жилище, това не е домашен тормоз. А единственото, което могат да направят, е да го помолят да спре, ако той отиде при тях, защото не бил длъжен… Наложи се да подам и втора жалба, защото почна да ни следи и да го афишира. Всичко приключи една година и отгоре по-късно с решението, че той е заплашвал, говорил и може би следил метафорично… Той е порядъчен бизнесмен със семейство и добро име в обществото, нищо нередно не се е случило… Над една година, в която дори не ме попитаха имам ли нужда от помощ…
- Каква подкрепа получи от НПО сектора у нас? В Пазарджик?
- Никаква, никой не ми каза, че мога да получа помощ там или където и да е.
- Как се чувствате когато имате силата да вземете живота си в собствени ръце?
- Жива.
- Как се чувствате, когато можете сама да променяте живота на другите, да им помагате да се изправят и да бъдат силни отново като вас?
- Сега е различно, аз имам силата в себе си и не я търся в нечие одобрение или разрешение. Това е едно от най-хубавите неща… Сега съм щастлива, както никога… Нали това е движещата ни сила… Ако мога да помогна поне на една жена да се измъкне от паяжината, това е промяна, защото жените като мен са много и просто не мърдат, за да не събудят паяка.
- Какво е най-ценното, което сте изпитали за тази една година?
- Научих, че „има нещо гнило в Дания“ (смее се). Научих, че затваряйки очите си пред нередностите не ги разрешаваме, а напротив. Че не е необходимо да влизаме в калъпа на „нормалното“, на „това е редно“, на „всички правят така“. Че индивидът, че аз съм важна, и че ако не се погрижим за всеки отделен човек, обществото ни ще си остане болно и живеещо в клишетата и с розовите очила. Научих, че едно „аз съм с теб, не си сама“ е животоспасяващо и те кара да летиш. Научих, че най-важното е щастието и любовта, които споделяме с любимите си хора.
Научих, че имам свободата, силата и възможността да бъда аз самата без да съм зависима от някого, който ме е смятал за собственост, и искам да покажа на други жени като мен, какво означава това усещане!
Всички говорят за empowerment на жертвите на насилие, но не е ли точно това да направиш една жена силна. Аз съм противник на патриархалния модел, в който някой Алфа Мъжкар може да се разпорежда с всички останали членове на семейството си, като със собственост, като със скот. И ние да си затваряме очите за това. Да вкарваме жертвите на насилие, в най-добрия случай разбира се, в една стая зад решетки, а след това какво следва? Излизат без една стотинка в джоба си, а какво става с децата (ако има такива), а с всичко останало? Какви и са опциите? Статистиката е че над 90% се връщат обратно при насилника. Статистиката е че след като един път вече се е върнала, тя вече си мълчи, а насилието е по-голямо. Защото Алфа Мъжкарят са го изложили и той има да си връща за наранено Его. Защо си затваряме очите за всичко това, само заради това че НПО-тата са касички за точене на социалния бюджет? А ние всички си затваряме очите, за ненужните хора в обществото ни? Така е по-лесно, по-безопасно, по-комфортно, по-изгодно… Докога?
Илиян КУЗМАНОВ
