В жегата избирателите се топят като сладолед и даже партиите на протеста, които „надградиха”, виждат, че под краката им остава все по-малко стабилна почва. Така вариантът със следващи избори наесен, паралелно с президентските, никак не е желана алтернатива. Но земята под краката на евентуално правителство на малцинството също ще бъде кът. 12-годишната ера „Борисов” отиде в историята, където са 12-вековният модел на първия Рим и на втория Рим (Константинопол). Къде обаче отиде избирателят?
На предишните избори през април избирателната активност падна до 47.71%. (до урните отидоха общо 113 924 местни гласоподаватели от 241 103 имащи право на глас или с 16 000 души по-малко в сравнение с парламентарните избори през 2017-а (52.68% със 130 250 действителни бюлетини). Какво да кажем сега, когато
едва 92 978 души упражниха правото си на глас в 13 МИР Пазарджик
от общо 238 772, имащи право да гласуват. Жалките 34.75% не са особен повод за гордост. ГЕРБ и ДПС запазиха тенденцията да намаляват проценти от избирателната активност, а в това отношение БСП регистрира 1 процент повече спрямо предходните избори, но и при столетницата продължава да има отлив – в случая - на около 3700 граждани, отишли до урните на 11 юли. При ГЕРБ отливът е с над 10 000 души, при ДПС – с около 8000 (ДПС събра 15 802 бюлетини на миналите избори и подобри резултата си от 2017-а, но сега
загуби втория си мандат, както по един мандат изгубиха ГЕРБ и БСП на 4 април,
заедно с внушително количество избиратели – първите около 10 000, а вторите – около 18 000), докато приливът на гласове при „Има такъв народ” е около 2600, при „Демократична България – обединение” – около 1200. Другите протестъри от „Изправи се! Мутри вън!” също отчитат процентен възход, но там пък гласоподавателите им са намалели с около 500 човека. Къде са отишли? На море в Гърция? Останали са си вкъщи заради жегите? Посветили са се на футболната вълна? Уплашили са се от машините? Или машините са стопирали „мъртвите души”?
По-малко хляб и повече зрелища имаше на тези избори
Хлябът стана оскъден заради превантивните действия на МВР по отношение на несломимата константа „пари-глас”. Под лупа бяха следени партийните централи и тарторите в махалите. Купен вот обаче пак имаше, коментират запознати, а неофициално в него бяха забъркани дори партии на протеста. Определено обаче пресеченият в голямата си степен поръчков вот донесе по-малко хляб. Зрелищата пък бяха осигурени и от действията на МВР, и от изявите на служебното правителство, и от темата „Магнитски”, и от
Включването на повече кметове в кампанията – все по-открито и категорично
В Пазарджик общинският кмет Тодор Попов посрещна Бойко Борисов и ако на предишните избори само канеше Екатерина Захариева на рязане на ленти на предстоящи ремонти, сега недвусмислено показа, че е на страната на ГЕРБ (а екзалтираният бай Марин с емоционалното си посрещане на бившия премиер стана национално известен). В Белово кметът Костадин Варев (и той бе избран от местна коалиция – в случая „Гергьовден”-СДС”, б.р.) сега бе домакин на кандидат-депутатите на ГЕРБ, в Септември кметът Васка Рачева застана зад кандидата на ГЕРБ и бивш областен управител Стефан Мирев, а в Пещера кметът Йордан Младенов – на БСП. Агитация с номер 7 за ДПС пък правеше в социалните мрежи кметът на Сърница Неби Бозов…
Вътрешно-партийни конфликти подсилваха зрелищата за сеирджиите
В ГЕРБ още в началото от надпреварата се отказаха бившите депутатки Десислава Костадинова и Десислава Тодорова (последната го направи след като бе вписана в листата и се наложи да бъде заменена с бившия футболист Веселин Минев). И двете обявиха решението си в личните си профили във Фейсбук. И в думите и на двете имаше горчивина. „Взех решение да напусна листата за кандидати за народни представители на ПП ГЕРБ в 13 МИР-Пазарджик. Правя го, защото години наред в лицето на областното и общинско ръководство на партията липсва диалог и активна работа”, написа Тодорова, която от последното – 18-то място, в листата за 4 април спечели завиден брой преференции – 4066. Десислава Костадинова запази по-дипломатичен тон, но бе упрекната от водача на листата Екатерина Захариева, че е правела агитация повече в съседната община Септември, отколкото в Пещера.
В БСП също имаше разрив – между част от активистите на младежкото БСП и областното ръководство, а
в ДПС нямаше как да не окаже влияние зорлем раздялата с Делян Пеевски
след удара „Магнитски”. „Има такъв народ” отново показаха агитационна активност колкото мумията на Рамзес II, патриотите и „Републиканци за България” се примириха, че трябва да очакват нови слаби резултати, макар тайно да се надяваха, че след като ГЕРБ е разклатен първия път, картите на масата може да се пренаредят. „Демократична България” направи лекокрила и ползотворна кампания. И макар срещата на Антоанета Цонева с „нашата приятелка Атичка от Сърница” да будеше присмех и язвителност в 90 процента от коментарите и хилядите лайкове, спонсорираният материал във Фейсбук правеше смеещите се и гневни емотикони на лайкове. Да, зрелищата бяха основно в социалните мрежи, където медиите официализираха кампанията (тя пак се материализираше в интернет), а щипката сол и пипер даваха коментарите с привкус на клюка и жълто. Толкова жълто понякога, че чак слузесто.
За разлика от предходните избори в ГЕРБ и в БСП
преференциалният вот бе канализиран
Макар Пазарджишкият МИР да е на трето място по използване на преференции в страната след Благоевград и Враца (44.8% от избирателите на шестте партии, влизащи в парламента са се възползвали от него), вече ги нямаше драматичните изненади. Вече се знаеше кой от кандидатите къде ще събере много персонални бюлетини. Димитър Гечев от ГЕРБ беше безапелационен във Велинград, където Васил Аврамон от БСП бе предпочитаният кандидат (но БСП, която нямаше кандидат в спа столицата на предходните избори, се даде на ГЕРБ). Областният координатор на ГЕРБ Найден Шопов бе предпочитан в Пазарджик, където областната лидерка на БСП Петя Цанкова бе харесана от избирателите на левицата, освен в родния си Септември. БСП може да се гордее и с това, че в Пещера стана първа политическа сила, побеждавайки ГЕРБ с 201 гласа (1347:1146), а в три секции разликата е само един глас (в друга секция броят на бюлетините е равен – 56:56), като съревнованието между двете основни политически сили прилича на битката за Сталинград, в която се воюва за всяка къща. Тук преференциите са за общинския председател и зам.-кмет Гълъбина Карамитрева, която негласно се сочи като бъдещия областен лидер на мястото на избраната за депутат Петя Цанкова.
„Резултатите от изборите илюстрират дълбокия разлом в най-бедната държава от ЕС”
Това пишат чуждите медии след последните парламентарни избори и нямаме съмнение да не им вярваме, ако досега не сме го разбрали. Добре е и партиите да го разберат. И „партиите на статуквото”, които сега поне не се изживяват като победители, макар външно да показват удовлетвореност. И „партиите на протеста”, които се радват на изборната „победа”. Тази победа я плащаме всички ние с данъците си, с изгубеното време, нерви и очаквания. Всъщност истинският отговор на въпроса къде отиде избирателят не е в Гърция, пред телевизора за финалното студио на европейското по футбол или под климатика. Избирателят избяга от избори, които не решават нищо и вкарват държавата в патова ситуация. Не просто дезинтересиран и отегчен, а омерзен и бесен. Затова не си губи от ценния ресурс даже, за да отиде и да пусне бюлетина „Не подкрепям никого”. Всъщност избирателят, пропуснал урните, комай е единственият печеливш от повтарянето на упражнението „Избори за 46-то НС”. Пропуснал е урните и нищо не е пропуснал.
Така че, драги партии, чуйте ни добре. ВЕЧЕ НЕ ИСКАМЕ ИЗБОРИ.
Време е всички заедно да направите нещо, за да ни привлечете.
Тодор ГРОЗДЕВ
