ВЕЛИНГРАД. Днес по обяд на 94-годишна възраст е починал д-р Александър Попов. Известният лекар-рентгенолог, писател и общественик, народен представител от СДС в Седмото Велико народно събрание и почетен член на Българския лекарски съюз е роден в Пазарджик, но отдавна неразривно свърза своята житейска и професионална съдба с Велинград – от далечната 1957 година. Той е гостувал неведнъж на страниците на „Знаме“ - и по повод на новоиздадени негови книги, и за изразяване на злободневна гражданска позиция. Д-р Попов ратуваше през целия си живот за зряло демократично общество, за активно гражданско присъствие и за по-добри дни за любимата България. И може би неслучайно се спомина точно в деня на честването на Съединението на България... Може би за да ни накара да се замислим на изпроводяк.
Александър Андонов Попов е роден на 25 септември 1927 година в Пазарджик. Завършва медицина в София (1952).Участъков лекар в Ардино, във велинградското село Дорково. Специализира рентгенология и работи в Курортна поликлиника във Велинград, а по-късно постъпва в Балнеосанаториум на трудещите се селяни в днешната спа столица. Завършва рентгеново отделение в Районната велинградска болница (1972-1984 г.). На 12 юли 1991 г. подписва Конституцията на Република България като депутат от СДС от 92-ри Велинградски избирателен район в VII ВНС. Автор на повестите „Най-хубавите години" (1962) и „Капки смола" (1973), на мемоарно-публицистичните книги „Великото изпитание" (1995), „Неизреченото" (1997) и „Земята на онемелите (2001), През 2004 г. публикува сбирка„Раздумка" - разкази, есета, публицистика, а през 2007 г. - сбирка „Земята на моя народ" - есета. Участва със статии в местния и централния печат
Редакцията ни ще започни д-р Попов като дълбоко хуманен, принципен и непримирим към недъзите на обществото ни човек .
Редакцията ни изказва съболезнования към семейството на д-р Александър Попов!
Светла му памет!
„Знаме“
