Понеделник, 06 Дек 2021
 
Други

Катя Костова, директор на Арт театър в Берлин: Успешно открихме сезона с Юлиян Вергов и Александър Сано

  16.09.2021 06:17             
Катя Костова, директор на Арт театър в Берлин:  Успешно открихме сезона с Юлиян Вергов и Александър Сано

 

С нашите филми и спектакли докосваме сърцата и на чужденците

БЕРЛИН. Пещерката Катя Костова е известна на всички като създателката на едноименния Арт театър „Катя Костова” в Берлин, където живее със семейството си. Идеята й да организира културни събития за българската диаспора в Германия идва през пролетта на 2016-а по време на изложба на съпруга на Татяна Лолова - Светослав Светославов–Славето в Българския културен институт. Тогава Катя се запознава с журналиста Георги Тошев и добива смелостта да „скочи в дълбокото”. И постоянно надгражда с нови идеи каузата си. Известни артисти говорят с любов за младежкия чар, добротата и креативността на Катя, а Стефан Вълдобрев например казва, че „самата тя се е превърнала в изкуство“. През 2018 г. Министерството на културата награди землячката ни с грамота за принос в популяризирането на българската култура. Разговаряме с Катя в началото на творческия сезон часове след бутиковата предпремиера в Берлин на българския филм „В сърцето на машината”, на която гости бяха Юлиян Вергов и Александър Сано.

- Катя, преместихте събитието ден по-рано, но това не попречи предпремиерата да има успех…

- След предпремиерата Александър Сано написа в социалните мрежи: „Повече от благодарен и щастлив съм, че „В сърцето на машината“ срещна най-първата си и редовна публика именно в Берлин. Тази публика винаги ще има място в сърцето ми. Благодаря персонално на всеки един от вас, както и огромно благодаря на екипа на Арт театър в Берлин за възможността да осъществим това бутиково изживяване! Искам да кажа и на всички останали сънародници в Германия, че това е само намигване за общото турне, което филмът ще направи в други немски градове в началото на идната 2022-а. Бъдете здрави и доскоро!“

Иначе тук живее една от най-многобройните български общности, а в последните 5 години наблюдавам изключително голям интерес на сънародниците ни към родната култура. Арт театър представлява български театри и концерти в Германия, а в края на 2019 г. поставихме и началото на Вечери на българското кино. Аз ги наричам „арт вечери на българското кино”. Първата прожекция беше на „Диви и щастливи”, а след нея българските зрители имаха удоволствието да се срещнат с Александър Сано, Луиза Григорова-Макариев, Яна Маринова, които разказаха подробности от снимачния процес, с интересни истории докоснаха сърцата на всеки един зрител в кинозалата. Знаете, че режисьор и на „Диви и щастливи“, и на „В сърцето на машината“, е Мартин Макариев. Когато миналата година започнаха снимките на „В сърцето на машината“, дойде идеята да зарадваме първо публиката в Германия с една предпремиерна бутикова прожекция. Това беше нашият начин да покажем на публиката тук, че тя е много специална. Идеята за киновечерите в Германия може да е моя, но без първоначалната помощ на Александър Сано трудно бих се справила. Защото с него за пръв път реализирахме в Германия турне на български филм и срещнахме зрителите във всеки един град, където прожектирахме, с актьор-участник.

- Какво да очаква публиката оттук нататък?

- Изключително интересни събития. Вечерите на българското кино продължават с прожекции на филмите „Голата истина за група „Жигули“,  „Като за последно“, „Доза щастие“, „Петя на моята Петя“, „Ятаган“, документални филми... Във филма „Като за последно“ участва Мария Бакалова и Васил Банов и сега ни предстои една много вълнуваща среща. Продължаваме и с театралните постановки. Започваме с премиера на спектакъла „Спанак с картофи“, след това с „Любовни писма“, имаме и изненада за публиката, но нека засега я запазим в тайна. Не спираме и моя любим проект „Български актьори четат съвременни български автори“. Както казвам, това е бижуто на Арт театър, и се организира съвместно с Българския културен институт в Берлин - през есента ще представим творчеството на Иво Сиромахов. А на специално организирани две вечери, които се осъществяват с подкрепата на нашия посланик в Германия г-жа Елена Шекерлетова (родената в Пазарджик посланичка е възпитаник на ЕГ „Бертолт Брехт“, б.р.), както и на генералния ни консул в Мюнхен г-н Драгомир Димитров, нашите сънародници в Берлин и Мюнхен ще имат удоволствието да се срещнат с Цветана Манева и с Георги Тошев. Двамата ще представят книгата „Тя, Цветана Манева“.

- Значи поне морално държавата в лицето на посолството и консулството, помагат?

- Да, абсолютно. Материално няма как да ни подпомагат, всички знаем състоянието на държавата. Но пък имаме възможността да организираме срещите с Цветана Манева в залата на посолството на Република България, където ще има поканени множество гости, не само българи. В Мюнхен – също. За да могат гостите не само да видят представянето на книгата, но и да се докоснат до Цветана Манева в целия й блясък. Такава, каквато е.

- Билетите за киновечерите се разпродават, но каква е реакцията на немската публика след поставянето на субтитри на български филми?

- Да, субтитрите позволяват българските филми да се гледат от чужденци. Това си го бях поставила за цел още със създаването на Арт театър – сега чужденци се докоснат до нашата култура. Иначе всеки филм докосва различни струни в душите на зрителите. А ако това става с по-широк диапазон публика, повече хора виждат колко талантливи актьори, режисьори, оператори и сценаристи работят в България. И ги харесват.

- Колко трудно беше да приучите публиката да разграничава халтурата от културата?

- Решаващ и отговорен е изборът на спектакъл. Горда съм, че работим с театър 199, със Сатиричния театър, с Младежки театър, с продуцентска къща „Ажур Пико“, с още наши държавни театри, които са ни партньори. Самите те са гарант за качеството на постановките. Когато решим кой да бъде спектакълът, всъщност ние избираме каква да бъде посоката. Повече халтурна или повече културна.

- Явно е труден изборът на двама ви с Георги Тошев – при толкова качествени спектакли.

- Да, да! Постановките, които аз съм гледала, мога с една лекота да кажа, ето това става за нашата публика, или пък – не става. Има страшно много добри постановки, аз обаче залагам на режисьори като Галин Стоев, Явор Гърдев… Имена, с които просто няма как да сбъркаш. Защото това са режисьори на световно ниво. И когато знаем, че единият поставя в Париж, а другият в Москва, това няма как да бъде халтура.

- Вие сте арт човек, но и предприемач, сигурно често се налага да заглушавате гласа на предприемача, но той не Ви ли се сърди понякога?

- Създадох Арт театър с ясното съзнание, че с тази кауза подарявам на хората най-ценното нещо, което имам – моето време. Не ми се ще да говоря за пари. Знаех от самото начало, че няма никак да е лесно. Германия е много голяма държава и организирането на цялата мрежа от градове, както и подборът на културните събития ще отнемат изключително много време. Важно е и познаването на специфичните диаспори в отделните региони. Публиката трябва да има интерес към дадено събитие. По тази причина постоянно следим и анализираме културните потребности на българите в различните федерални републики. Примерно някъде 90 процента от диаспората е от ромската българска общност, някъде диаспората е централизирана в местните заводи. Такава аудитория няма да даде парите си за всеки спектакъл, но пък с радост ще гледа един хубав български филм или ще слуша откъси, примерно, от „Живот в скалите“ на Мария Лалева, прочетени от Татяна Лолова. Нашата публика е изключително разнородна и това е чудесно. Голяма част от нашата диаспора не говори немски. И тя идва да си чуе родния език.

- Актьорите ни са земни и готини. Дайте пример с някоя история.

- Ох… Историите са много. Актьорите ни наистина са страхотни. Публиката извън България е много чувствителна и буквално с трепет очаква срещите си с тях. И доказателство е, че след срещите сънародниците ни чакат актьорите пред залата. Там започват задушевни разговори, които продължават с много усмивки, с много снимки и автографи… Дистанцията се скъсява и хората имат възможност да чуят невероятни истории от живота на артистите и емоциите, които са ги вълнували по време на снимките на дадена сцена или по времето на репетициите на даден спектакъл. Истории „от кухнята“, които можеш да чуеш само когато актьорите са се отпуснали и ти ги разказват. Защото те чувстват близък.

- Как мина първата Ви среща с Татяна Лолова?

- Таня Лолова има много специално място в сърцето ми. Тя е кръстницата на Арт театър. Създадох го, за да организирам в Германия турне на нейния моноспектакъл „Дуенде“ (Театър 199, с режисьор Съни Сънински). За нея какво мога да кажа! Тя е слънце, което дарява света с положителни емоции. Пълни сърцата на хората със смях. Нея не можеш да не я обичаш! И аз съм изключително благодарна на Георги Тошев за първата ми среща с нея. Благодарна съм на съдбата, че имах възможност не просто да я познавам. А да работя с нея и да се радвам на нейното приятелство. Колкото и кратко да беше то… С нея направихме и първото мащабно турне и обиколихме големите германски градове, в които живеят българи. Тя постави началото и на проекта „Български актьори четат съвременни български автори“. Нейната роля беше с много обич да чете стихотворенията на Мария Лалева, както и откъси от книгата й „Живот в скалите“. Спомням си как с нейната аура и огромен талант тя просто освети думите на Мария Лалева. Повярвайте ми, тя накара българите в залата да запомнят завинаги стихотворението на Мария Лалева „Не съм ви ближна“. Навсякъде след четенията, където бяхме, това стихотворение се споделяше, споделяше, споделяше в социалните мрежи… И всичко това, благодарение на нейния изключителен талант. А иначе Таня беше винаги различна. С нея пътувахме надлъж и шир в Германия, с кола, във всеки град си намирахме забележителности, които да посетим в свободното време. Тя беше посещавала голяма част от градовете и разказваше за промените, които наблюдава, сравнявайки ги с предишните ходения. Мога да кажа, че я обичам. И знам, че нейният блестящ талант сега създава поредната роля някъде на звездния небосклон.

- За Вас е особено специална и Цветана Манева, която избра да отпразнува 75-та си годишнина в Берлин…

- С Цветана Манева се запознах, когато организирах моноспектакъла „Хората от Оз“ с режисьор Галин Стоев и драматург Яна Борисова. Цветана обичам да я слушам. Обичам да я гледам. И от нея черпя мъдрост. Интересно ми е да разговарям с нея. Тя е жена, която не е водила битки в живота си, но много хора са водили битки с нея. И до някаква степен мога да кажа същото и за себе си. А нейната мъдрост ми помага да се справям по-лесно с трудни житейски ситуации и да продължавам мъдро напред. Имала съм такива ситуации. Удари. Споделяйки с Цветана какво се случва, нещата се подреждат в главата ми. И вдигам главата си високо.  Цветана е пример за мен и с всичките си действия опитвам да живея така, че ако утре й разкажа какво съм правила, да не я разочаровам.

- Културният афиш обединява българите зад граница. Смехът или сълзите са по-добрата спойка?

- Събитията ни се превръщат в един своеобразен празник за българите извън граница. По време на тези вечери хората се запознават, споделят емоции, разменят контактите си, организират се и на следващите ни събития идват с нови приятели. Сълзите и смехът са онова стъпало, с което се скъсява още повече дистанцията между самата публика. А това пък създава една предпоставка за ново приятелство. Мисля, че и сълзите, и смехът, еднакво добре скъсяват дистанцията.

- В България има много талантливи стари и млади актьори, но не всички осребряват таланта си. В Германия как е?

- Навсякъде телевизионно представяните актьори са много по-популярни. Но има огромна разлика между това един актьор да е телевизионно представен и да играе на сцена. Театърът е театър. Не можеш да го сравняваш с киното. Онова любимо поколение български актьори в огромната си част вече си отиде и остана в старите златни записи. Но и в момента имаме едно изключително силно актьорско поколение, което чака шанса си. Популярните играят с млади актьори в театъра и това дава шанс на младите да блеснат, да бъдат забелязани.

- „Известни актьори четат съвременни български автори” мина онлайн в пандемията. Имате ли проекти в резерв, ако пак ни удари локдаун?

- Дано да имаме възможността да си представяме авторите и актьорите на живо. Но ако отново ни затворят, ще продължим с излъчването онлайн. Имаме още много видеа, които останаха непоказани. Много актьори записаха откъси от съвременни български книги и когато залите отвориха, прекъснахме излъчванията. Ако пък евентуално не ни затворят, ще започнем да излъчваме при определени поводи тези видеа – на празници например. За да станат достояние на публиката.

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани