Възрожденският интелигент е фигурата, която доминира в националната култура и обществения живот на българите през ХVIII–XIX век. Неговият исторически портрет се очертава от професионалната и социалната реализация на близо 10 000 образовани българи, регистрирани в историческата документация като свещеници, монаси, висши духовници, просветители, учители, зографи, художници, занаятчии, лечители, лекари, книжовници, писатели, вестникари, книжари, търговци, ханджии, предприемачи, строители, читалищни дейци, водачи на национално-културните и политическите формации. Възможност да се докоснем до образа на този възрожденски интелигент ни дава изложбата „Пазарджишката възрожденска интелигенция“, която бе открита на 21 септември в залата за временни изложби на Регионален исторически музей на площад „Константин Величков” 15. Тя ще остане експонирана до 31 декември.
През втората половина на XIX век Пазарджик е значим търговски и занаятчийски център в балканските земи на Османската империя – в него се практикуват повече от 40 занаята, градът е домакин на седмични пазари и два панаира, които привличат многобройни търговци от близки и далечни страни. Сдруженията на занаятчиите (еснафите) укрепват икономически и съсредоточават усилията си в изграждането на най-важните за българското възрожденско общество институции – черквите и училищата. Завидното икономическо положение на града благоприятства издигането му и в културно отношение – трайно се оформя обществената прослойка на пазарджишката интелигенция, в която учителите и духовенството съставляват 90 %. Повечето от тях са възпитаници на местните взаимни и класни училища и едва през 70-те години на века се появяват пазарджишки младежи, получили висше образование в чуждестранни университети и академии.
Експонираната изложба предлага на посетителя исторически аргументиран и научно обоснован разказ за решаващите позиции на пазарджишката възрожденска интелигенция в църковната община, училищните и църковните настоятелства, еснафските организации и обществените сдружения. В 25 цветни информационни табла са разработени темите, които формулират и заглавията на таблата: Първи просветители, Владиковото школо, Благодетелите, Главното класно училище, Хаджи Найден Йованович, Учителите – европейски възпитаници, Кварталните училища, Женско дружество „Просвета“, Учителските събори, Стефан Захариев, Пазарджишката църковна община, Духовни водачи, Зографи, художници, строители, Занаятчийските сдружения, Търговци, ханджии, предприемачи, Съзаклятниците, Опълчението, Читалище „Виделина“ – съзидателите, Иван Войводов – щедър дарител, Празникът на светите братя Кирил и Методий“.
Реализирана с оригинални експонати, съхранявани във фондовете на музея, изложбата е изградена от ценни образци на българската възрожденска книжнина и култура. Акцентите в изложбата, които документират трите посоки на българското национално Възраждане – борбата за просвещение, независима църква и политическо освобождение, са представени с интересни експонати: ръкописна книга (дамаскин) от 1790 г.; първо печатно издание на „История славянобългарска“ от 1844 г.; буквар на Георги Бусилин от 1844 г.; първо издание на книгата „Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза“, личен екземпляр на Стефан Захариев, с авторовите поправки от 1870 г.; лекарственик, съставен от учителя Кесарий Попвасилев през 1841 г.; документи на църковното и училищното настоятелства от 1864–1867 г. за финансова помощ от еснафите при закупуването на книги за бедни ученици; фотографии и ръкописи на Константин Величков; оригинални фотографии, документи, предмети на учители, свещеници, занаятчии, революционни дейци, опълченци, читалищни деятели; майсторски свидетелства на занаятчии; помирителна чаша на абаджийския еснаф от 1800 г.; касичка за милостиня на бакалския еснаф от 1821 г.; печати на кафтанджийското и сарашкото съсловия; ритуални чаши на занаятчийските съсловия от ХІХ век; отличия на опълченеца Иван Соколов, ръкописи на Иван Войводов – един от основателите на музея; фотографии и документи на читалищни дейци.
Изложбата документира и честването на 11 май – Денят на светите братя Кирил и Методий. Празничният ритуал „водосвет“ е представен от експонатите: Свещено евангелие от 1841 г., християнски кръст, ритуални съдове.
Катя ФИЛИПОВА
