Продължение от миналия брой
В разгара на лятото Пазарджик изведе България до олимпийска титла по шахмат, а „Знаме” писа, че главният „виновник” за изключителния исторически успех е гросмайстор Николай Нинов, който предвожда на първа дъска националния ни отбор. Нашият съгражданин победи украинския гросмайстор Тереля, като с набраните 27 точки България изпревари четирикратните олимпийски шампиони от Чехия и стана недостижима на върха на протичащия повече от 5 години финал на 19-та Олимпиада по кореспондентен шах на ICCF. Още повече – триумфът дойде в конкуренцията на най-силния отбор в света в последните 20 години – Германия, който остана едва на четвърто място. Преди тях и след България се наредиха Чехия и Полша.
Кореспондентният шах в България има 70-годишна традиция, като за пръв път нашите състезатели стават олимпийски шампиони.
В предишния брой гм Николай Нинов разказа за предизвикателствата в завидната му шахматна кариера. Сега се фокусира върху изминалата 19-та Олимпиада. Сега олимпийският шампион има думата.
„Новото предизвикателство – 19-та Олимпиада, стартира през октомври 2011 г. Близо 4 десетилетия от завоюваното на 7-ма Олимпиада второ място след СССР и фантастичния резултат 7 точки от 9 възможни на първа дъска на Георги Попов, с което той става първия наш гросмайстор. Български състав не се бе класирал за финалната фаза и това бе водещата цел. Капитанът Винчев бе направил много добре сметката си – заради скорошно класиране в тройката на финал един от фаворитите Чехия не участваше пряко в разпределението на трите квоти, а можеше да добави още една в собствения си актив, което бе постигнато с 3-то място. Сравнително бързо стана ясно, че ние и Украйна (които спечелиха групата) няма да имаме проблеми с достигането на финал, а от ситуацията се възползва и Латвия като четвърти отбор за сметка на Румъния и Хърватия.
Може да се допълни, че почти едновременно друг наш тим спечели провеждащия се на сървъра полуфинал за 20-та Олимпиада, а по.късно, в закономерно протичащия значително по-бързо финален етап завърши на 9-то място.
Началната дата за финала на 19-та Олимпиада, оповестена като последната пощенска, бе в средата на 2016 г. Една от новите тенденции – голяма част от партиите да преминават към електронна поща – бе спазена отново, но немалко отбори заявиха твърдо намерение да играят единствено чрез картички или писма, като сред тях бяха и главните фаворити Германия и Чехия.
В сравнение с полуфинала квартетът ни бе същият – на втора дъска отново играеше единственият засега наш нов гросмайстор през новия век Валентин Йотов, а по решение на капитана той се размени с Красимир Бочев и премина на трета дъска. При силно намалената резултатност в наши дни тази рокада се оказа удачна – Бочев се справи с канадския си опонент и реализира уверено предимството си срещу Австрия, а Винчев бе убедителен срещу Бразилия. Йотов записа победа срещу моя латвийски познайник от полуфинала, който, преминал на втора дъска, бе неузнаваемо слаб и провали отбора си. Така относително бързо си осигурихме четири отборни победи. Което бе добра предпоставка за атака на подиума.
За съжаление принципът в подобни състезания ”Важно е да не се губи” не бе спазен докрай и Винчев загуби срещу Швейцария, но почти веднага получи ответен „подарък” от шведския си противник. Именно швейцарците заеха за продължителен период лидерската позиция, като любопитна бе тяхната успеваемост (те надиграха още Чехия и Украйна) срещу отборите от горната половина на таблицата - и обратно - дългата серия ремита с останалите. Друг проблем при тях бе приключването на почти всички партии, при което, особено след допуснатото изравняване в мача с Полша, стана ясно, че е въпрос на време да бъдат изпреварени от няколко тима, сред които и нашия. На другия полюс бяха германците, които, като опитен колоездач, дебнещ от втора позиция, задържаха голямо количество незавършени.
Още преди началото Винчев определи моята партия с техния капитан, преследващ рекордна за себе си титла, като ”решаваща за медал, ако не се загуби” – Матиас Крибен заемаше 3-та позиция в световната ранглиста и наистина резултатите му на предишните олимпиади впечатляваха. Последни в този възлов мач завършиха точно двете партии, в които играехме с черни – въпреки опитите на съперниците, двамата с Винчев ремизирахме достатъчно уверено.
И последните ни две черни бяха от изключителна важност – Бочев своевременно пожертва пешка срещу чеха и този ключов мач клонеше към равенство 2-2 с четири борбени ремита. Аз също доказах компенсация срещу Швеция и фиксирането на реми на практика подпечата победата в мача – при 2-1 Бочев спокойно увеличаваше натиска и съвсем скоро донесе нова важна точка. На този етап изглеждаше, че сме готови да повторим най-доброто постижение, но, разбира се, надявахме се и на нещо повече.
От останалите претенденти много стабилно се представиха поляците и техния краен актив от 26,5 т. бе новата отправна точка за всички останали, най-напред за чехите, които сега естествено бяха с основния си състав. Изостанаха продължително задържалите се в челни позиции испанци, но неприятна изненада поднесе лидерът на бразилския тим, който буквално дари цели точки на Украйна и Германия. С което върна първите в надпреварата. Друга печалба - над имащия най-добър резултат на втора дъска канадец, допълнително доближи немците до върха и сякаш те контролираха ситуацията. За узаконяване на поредната титла им бе необходимо да спечелят последната партия, а с това и целия мач срещу съседите от Австрия. Равенство, обаче, би оставило вратата пред нас отворена.
Информация бе практически невъзможно да се намери, когато избухването на пандемията неочаквано спомогна в този аспект. Съдията на турнира отправи запитване във връзка с усложнената обстановка и от изнесените от него данни се разбра, че партията в мача Германия – Австрия с вече изиграни 84 хода ще бъде най-дългата от всички. Но бе лесно да се предположи, че става дума за затворена позиция и вероятен равен изход. Друг положителен момент бе фиксираното равенство в мача ни с Чехия.
В началото на 2021 г. в целия финал бяха останали едва четири незавършени партии, но до една със значение за челните места. Чехия очаквано застигна Полша и на практика поведе по последния възможен показател, но най-важното предстоеше. На 18 април дойде дългоочакваната новина за постигнато от австриеца реми (след над 100 хода!) и ролите бяха разменени – вече победа ни правеше математически шампиони. Моят украински съперник, в стремежа си да компенсира дефицита от половин точка до подиума, междувременно бе поел рискове и имах всички основания да търся максимума, което стана факт малко след като финалът бе навлязъл в своята 6-та година. Спечелената точка не само закръгли актива ни на 27 т., а и допълнително подобри водещия показател при равенство - сбора от мач-точки, с което изпреварихме Германия и по него. По този начин България стана недостижима на върха дори при пълен успех на фаворита в последната незавършена партия.”
Гм Николай НИНОВ
