В серия от статии, съвместно с вестник „Знаме“ представихме основите на социалния бизнес. Това е завършваща статия за този цикъл запознаване с най-иновативната икономическа практика, бореща са с корупцията и неефективността. Тя разглежда необходимата среда, за да вирее социалният бизнес.
Завършил съм икономика и история в Монреал, Канада, където един възрастен професор обясняваше разликите между плановата икономика и пазарната по доста образен начин. В плановата ние имаме чертеж, инженерство и градеж, механични елементи, лишени от субективно съдържание като страст, любов и душа. Плановата икономика е смес за шуробаджанашки практики, за ваши и наши групи в обществото, в която всичко става в името на запазване на статукво, градеж и квази феодална система, която може да бъде наречена по различен начин. Докато в пазарната ние имаме култивиране (или образно казано - градинарство) на естествена среда, почва подходяща за свободни култури. Социалният бизнес определено е западен (в смисъла на традициите на Просвещението) икономически модел, изискващ среда, в която свободната воля съчетана със социална отговорност вървят ръка за ръка. Това определено не е Дарвинова в представите ни капиталистическа джунгла, в която само агресивни и себецентрични бизнеси могат да се развиват. В тази градина човекът, зареден с емоция и страст да променя живота на другите за добро (или казано с идеята за прогрес и развитие), е изключително важен. Като не забравяме, че не се учим да летим от учебници, а от пилоти с опит. Така е и в социалния бизнес, само страст е недостатъчна, необходим е и бизнес опитът, в който човек е показал какви са съкровените му желания и мечти - лично благосъстояние или обществено самосъзнание. Това, което бях показал в другите статии е, че само в пропити с корупция общества, държавни служители могат да развиват бизнес с обществени средства и социално предприемачество. За съжаление, ние имаме безброй примери на обвързаности на държава, бюджет, бюрократи и финансирания на хора от същата система, която всячески се опитва да запази своята обществена позиция, убеждаващи ни въпреки причинените огромни щети, че те нямат алтернатива. Това може да се нарече само по един начин - корупция и обществен разпад, който е в не състояние да се адаптира и еволюира. Дори днес в обществото ни битува един постпланов модел - Публично-Частни Партньорства, но това е просто реновирано старо, в което държавният апарат е водещ. Ние виждаме плачевните резултати на държавни поръчки и обвързаните частни подизпълнители. Но нека направим едно резюме на основните предпоставки необходими за съществуването на социалния бизнес:
Фондация Арт Ангел - мотивационна лекция на деца имигранти от Афганистан и представяне на книга. Простият факт е че никоя политическа партия не би приела социална роля, още повече с тези деца, защото това би означавало електорален крах. Което е чудовищно нехуманно за нашето общество.
1. Държавна помощ в създаването на подходяща среда и екосистема - най- важното е грамотно разбиране на модерните трендове, променящи света около нас, за да могат да се изработят държавни политики, позволяващи виреенето на нови култури и модели. Не само кухо говорене и парадиране с красиви фрази, за да се превърнат в доброто старо корупционно, което ни носи облагите. Определено нямаме нужда от популистично говорене, в което сме се специализирали в името на облагите.
2. Разбиране сред публиката - определено е необходимо в обществото ни да се популяризира социалният бизнес. Да, обществото иска промяна, иска модернизация, но повтарянето на опороченото старо, определено не е решение. Обществото да разбере, че то не е само гласоподавател и данъкоплатец, а основен обществен играч, който може да поема отговорности и да решава проблеми. Общество, което отхвърля делегирането на отговорности и управление, защото е разбрало че това води единствено и само до обществен разпад, олигархия, феодални модели, корупция и неминуем социален крах.
3. Да не изпускаме момента - въпросът понякога е да уловим пиленцето кацнало на рамото ни и да не позволяваме да излети. Това е основен урок от бизнеса, които е напълно неразбираем за държавните служители и хората свикнали да живеят на грантове и финансирания. В бизнеса всичко е въпрос на скорост, на светкавични решения, които позволяват нещата да се случат. Планирането и административните пречки в бизнеса са тера инкогнито, които могат да потопят всяко успешно бизнес начинание. Това което трябва да си отговорим е имаме ли среда за свободен бизнес и предпоставки да се ангажираме със социален бизнес. Имаме ли поне минимално разбиране в нашата администрация, какво изобщо означава бизнес?
4. Достъп до инвестиции - с разбирането за бизнес идва едно от най- важните инструменти за нашата градина - инвестицията. Това не е финансиране, което трябва да се оползотвори, това е инструмент който носи устойчивост и позволява ръст. За съжаление, това е напълно непознато на нашата бюрокрация, която чрез усвояването на държави средства ни е поставила на първо място в ЕС по корупция.
5. Привличането на персонал с възможности - друг инструмент на социалния бизнес, за съжаление, напълно неразбран от държавния апарат. Не можем да очакваме от държавни структури, пропити от корупция, от наши и ваши назначения, да осъзнае какво означава персонал, HR департамент и Head Hunting. Всичко опира в момента, в който държавните структури, които трябва да са подкрепата за социалното предприемачество не на възможности на персонала, а на кой човек е, интимен приятел и роднина.
6. Да предоставим съществуването им - на социалните предприемачи. Не можем да мислим за култивиране на една нова култура, наречена социални предприемачи и да не се замислим за базов доход на тези хора, обречени да променят обществото ни за добро. А в същото време да даваме безумни заплати на стотици хиляди, незаинтересовани, не мотивирани, някой от тях корумпирани, доста от тях вредни за обществото и бизнеса, чиновници. Нашата образователна система да гълта милиарди за запазване на една допотопна и примитивна система, почти не променена столетия, пълна с нефункционални педагози, обучаващи следващите поколения на запазване на едно вредно статукво.
7. Предпоставки за ръст - не може да квалифицираме социалния бизнес като друг бизнес, като прилагаме мерки за монопол, конкуренция, като същевременно имаме един огромен монополист, наречен държава, която притежава ресора социални услуги. Да социалния бизнес, може да мимикрира с държавата, като измести напълно социалния ресор, неспособен на нищо друго освен консумация на ресурси. Но затова е необходимо желанието да се случи.
8. Специално отношение - социалният бизнес в момента в целия цивилизован свят е Свещената Крава, до която никой не се докосва освен да я боготвори, поради простия факт, че това е един от спасителните пояси хвърлени ни, за да ни извадят от корупционното блато. Нужно е разбиране на всички нива, че кравата е свещена и ако има нужда трябва по всякакъв начин да и се помага. Социалният бизнес, няма абсолютно нищо общо с класическите форми на бизнес, така че паралел и еднакви критерии са напълно излишни. Въпреки че социалният бизнес е обречен в бъдещето да заеме мястото на бизнеса такъв какъвто го познаваме. Нормално е, дори в един бизнес в определен момент да дадем приоритет на важни за нас неща. Нямаме нужда от утопистко говорене, в което всичко е за всички. Времето на комсомола и ремсистите отдавна отмина, както и техните мантри, че е в името на народа и национал социалното добруване. Теста на историята доказа, че това е само параван за личностно облагодетелстване.
9. Взаимоотношение с класическия бизнес - трябва максимално да се улесни и фаворизират взаимоотношенията - финансови, търговски между двата модела, за да е в състояние социалният бизнес в един момент да заеме мястото на класическите форми на бизнес.
10. Достъп до публика и пазар - предоставяне на специален коридор за продукцията до момента, в който е стабилен икономически сектор, с разбирането че ползите са неимоверни, многократно надвишаващи финансовата възвращаемост. Но непременно трябва да се преодолее вътрешната опозиция на директните конкуренти, държавен апарат и бизнес (дистрибуцията и пласмента, които са не по-малко корумпирани от държавните служители.)
11. Стимулиране на участието в сектора на жени, сексуални малцинства и други такива, за да се осигури максимален ефект. Да, определено никоя политическа партия не иска да говори за тях, защото се страхува от изборен провал. Но ние не можем да превърнем обществото и в електорат, в ПР подходящи групи. Нужни са принципиални обществени позиции, нужен е морал, а както не трудно може да се установи, нашият политически модел се провали напълно в ролята си на индивидуално представителност и защита на правата и свободите на всички нас гражданите. Така че тук, ролята на социалния бизнес и личната независима инициатива е огромна.
12. Обратна Връзка - Нужен е постоянен контакт и грижа, в крайна сметка това е нова култура, и като всяка такава изисква постоянно внимание. Нужни са институции, както на местно така и на национално ниво за взаимодействие със стартиращия социален бизнес. Ясно осъзнаващи, че НПО сектора в последните 30 години е бил квази държавна структура, която не само е разчитала на 100% на държавния бюджет или външни финансирания, но и са един от стълбовете спомогнали за корупционното раздуване и харчене на същия този бюджет. Така че трябва да има не само постоянна връзка с формиращия се нов сектор, но и постоянен мониторинг, осигуряващ максимална прозрачност.
13. Не Омаловажаване на усилията - не винаги опитите на пионерите ще бъдат като по учебник, но те затова са пионери. При новооткривателите най-важното е ентусиазмът и постоянното желание, за което ние трябва да се грижим, че ще присъства. Определено понякога ни се иска да се самоизтъкваме, но е необходим и критичен поглед, който е част от критичното мислене на свободните и демократичните граждани. Така че нека не поставяме на пиедестал институции и хора, донесли ни корупцията дори и в социалния сектор.
Не са много хората на културата, които излизат с името си, за да промотират ваксинирането. Когато социалния сектор не зависи от директни и политически финансирания, той може да изразява открито и смело обществена позиция.
14. Присъствие на Подкрепа - дори и моралната подкрепа е важна за един пионер. Но е нужно да разбира, че не е сам в момент, в който той върви по неутъпкани пътеки, пълни със спънки и препятствия.
15. Демонстриране на Разбиране и почва за споделяне на Идеи - важно е да има диалог, да могат да се излагат идеи и виждания. Защото в крайна сметка пионерът е и визионер и на него му е нужно да може да споделя. Да не забравяме и че разговорите са основата на едно демократично общество.
16. Понятието „Ние“ - това е двигателят на социалния бизнес. Приобщаване на разнородни хора и групи за решаване на социални проблеми, чрез помощта на бизнес механизмите.
17. Вяра - социалният бизнес като концепция е основан на вярата, абстрактна, не на разумни план графици, а на вярата че светът може да бъде по-добро място за всички. Че личността, индивидът и личното волеизразяване могат да бъдат промяната в обществото. Вярата в отделния индивид, в неговите необятни способности.
18. Ценности, Идеали, Принципи и Морал - за социалния бизнес, това е въздух, слънце и вода. За да е плодородна почвата, в която ще изникне тази нова култура, това е жизненоважно. Причината, поради която социалният бизнес в последствие е решение на много от проблемите, които имаме в обществото, свързани точно с липсата на морални и етични устои.
Илиян КУЗМАНОВ
