През седмицата си отиде Географът на Септември - Спасимир Пилев. Той бе само на 32 години, всеотдаен, честен, почтен и истински работохолик. Не само септемврийци скърбят за това момче.
Преди години ви срещнахме с него. От 2008-а година Спасимир е редактор на Уикипедия и за това време бе подготвил и качил хиляди статии и сканирал десетки хиляди (!) снимки. Спасимир завършва „История и география” в СУ „Св. Климент Охридски“, а по-късно магистратура „Изменения на климата и управление на водите“ в същия университет. Най-много обичаше да се занимава с география и Уикипедия, защото познанието за света трябва да бъде достъпно за всеки. А по професия е мултимедиен разработчик на електронни учебници по география и икономика за учениците от 5. до 10. клас, както в България, така и за българчетата в чужбина. Член е на Българското географско дружество.
За него бе удоволствие е да се рови из архиви и библиотеки в търсене на интересни личности и събития от миналото, много често напълно забравени. Участвал е на няколко големи конференции на Уикипедия и работи в сътрудничество между Държавна агенция „Архиви“ и електронната енциклопедия, откъдето през 2017 г. получава Отличителен знак „Приятел на архивите“. Обичаше да пътешества в България и по света, без значение от превозното средство. Колекционираше пощенски картички от всички части на света. По време на Българския географски фестивал 2019 в Стара Загора направи изложба с над 300 от тях. Пред „Знаме” довери, че е сбъднал една мечта, докато бил на конференцията на Уикипедия за Централна и Източна Европа в Дилиджан, Армения - да обиколи Армения и Грузия. „Две страхотни държави, в които научих много и разбира се, успях да видя Черно море от отсрещната му страна. Винаги се връщам с огромен списък със статии, които е добре да бъдат написани на български език. Много са местата, където не съм бил все още, но и до тях ще стигна”, зарече се Спасимир и наистина стигна до много места.
Особено обичаше да пише статии за малко или много забравени хора, които имат своя принос за развитието на България. И пишеше за хора като първата българска поетеса Елена Мутева или за забравената днес игра „свинка”, наподобяваща хокей на трева, за географските обекти с български наименования в Антарктика, които са над 1300… Може би някой леден връх ще носи името и на Географа на Септември. Той напълно го заслужава.
Препечатваме последната му статия за Географ.бг с любезното съгласие на българския географски портал.
Да има светлина по пътя ти, пътешественико!
„Знаме”
