Във фонда на Монархическия институт на Централния държавен архив в София се съхранява един не много известен, но ценен документ, свързан с научните приноси на княз Фердинанд (от 1908 г. – цар) в естествознанието и по-специало географията. На 28 април 1896 г. Австрийското географско дружество награждава с почетно членство българския княз Фердинанд. Грамотата е подписана от тогавашния президент на Дружеството, геолога Франц фон Хауер (1822 – 1899).
Австрийското географско дружество е основано през 1856 г. То е едно от най-старите географски дружества в света. Неговата цел е да популяризира и разпространява географски знания извън границите на предмета и науката. За тази цел организира лекции, екскурзии и други научни събития, като специализирани изложби, популяризира млади учени, присъжда награди и издава научното списание Mitteilungen der Österreichische Geographische Gesellschaft („Съобщения на Австрийското географско дружество“).
Това почетно членство на княз Фердинанд не е случайно, тъй като неговите заслуги за развитие на естествознанието са големи. При пристигането си в България през 1887 г., донася част от своята колекция от животни и растения. На следващата година (1888) поставя основите на Царската ботаническа градина, а година по-късно на Царската зоологическа градина, Царския природонаучен музей, в който се съхраняват личните му колекции от птици, бозайници и пеперуди, Царската научна библиотека, а през 1905 г. на Царската ентомологическа станция и Царската черноморска биологическа станция и аквариум във Варна (1906). Всички са обединени под общото название Царски природонаучни институти. Те са били негово лично притежание, а след това на цар Борис III. Поддържани са с личните средства на княза, заделяни от цивилната му листа.
При откриването на Царската черноморска биологическа станция и аквариум във Варна държи следната реч:
„Високото развитие на един народ се мери по количеството и качеството на научните учреждения, които е основал и чрез които е внесъл нещо от себе си в общата съкровищница на всемирната култура... След основаването на Университета в София, който днес, благодарение на усилията на своите преподаватели, се гордее с редица научни институти, след моите собствени скромни усилия да помогна на българската наука чрез уредбата на една зоологическа и ботаническа градина на един специален зоологически музей, Черноморският аквариум, чиито основи полагаме тържествено днес, иде да допълни редицата наши предприятия, които днес вече ни издигат пред очите на културните народи и оправдават може би най-добре горещото ни желание за самостоятелно съществуване“.
В чест на цар Фердинанд са именувани редица растителни видове като Berberis ferdinandi-coburgii (вид кисел трън), Фердинандова гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii), Alnus ferdinandi-coburgii (вид елша), Фердинандова каменоломка (Saxifraga ferdinandi-coburgi), Фердинандов миск (Jurinea tzar-ferdinandii) и др.
Спасимир ПИЛЕВ, Географ.бг
Грамота от Австрийското географско дружество за почетно членство на княз Фердинанд, 28 април 1896 г. (Централен държавен архив)
Фердинандова гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii)
Фердинандова каменоломка (Saxifraga ferdinandi-coburgi)
